ПОЛИТИКА

Задава ли се крадливо мнозинство на Бойко, Киро и Доган?

Хората искат стабилно управление, което не се оплита в лични противоречия, а решава проблемите на България. Ако такава надежда няма, гласуването може да стане наказателен вот, от който печелят най-безсмислените партии.

Последното социологическо проучване на Маркет линкс от началото на август показва – както мнозина се опасяваха – че вероятността в следващия парламент да има принципно и стабилно мнозинство не е голяма. Особено проблематичен е първият компонент – принципността.

Възможностите изглеждат следните:
Антикорупционно мнозинство с русофилски елемент (ПП, ДБ и БСП): Това ще е повторение на досегашното управление, изчистено от скрити лимонки като ИТН, които изглежда най-накрая ще изчезнат от пейзажа. Проблемът тук ще е, че по отношение на войната в Украйна и “Газпром” едно такова управление няма как да има единна и ясна позиция и ще трябва да разчита на някаква по същество лицемерна формула.

В правителството ‘Петков” БСП изразяваше своето различно мнение по тези въпроси, но всъщност решенията бяха по-скоро в обратна посока: България стана сериозен доставчик на муниции за Украйна и бяха намерени (временни поне) алтернативи на руския газ. Нещо подобно би могло да се очаква и в новия парламент.

Евроатлантическо мнозинство с корупционен елемент (ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ): Мечтата на ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов е тази – да се реализира подобна широка коалиция, която да го легитимира отново в България, а защо не и в Европа. Проблемът с тази коалиция е, че политическото гърне на Борисов е счупено на толкова много криви парчета, че и археолог с голямо търпение и въображение не би могъл да ги съчлени в нещо прилично.

Опитите обаче продължават и от време на време излиза някоя уродлива структура изпод ръцете на интелектуалци и политически ваятели.

Най-популярна е следната формула за възстановяването на гърнето: по-добре е да сме корумпирани, но в ЕС, отколкото без корупция, но в Евразийския съюз. Кой не би се съгласил с това твърдение, ако това са единствените опции?! Здравият разум и даже моралът изглежда диктуват да бъде направен компромис по отношение на Борисов в името на геополитическата ориентация на страната.

Един срамен аргумент

Този аргумент е срамно даже да се изрече в нормална държава, затова и обикновено ще го видите прикрит зад витиевати интелектуалщини. Но по същество той е капитулация пред корумпираната реалност – у нас е така, пътищата се строят, като се раздават пари предварително и без конкурс на избрани фирми, граничният контрол е приватизиран, плажовете са концесионирани на мутрите, закачени сме за “Газпром” навеки и далаверите в хазарта са си нещо нормално.

Всъщност този циничен по съществото си, но популярен аргумент е причината две години след протестите от 2020 г. страната все още да се занимава с бъдещата политическа кариера на г-н Борисов.

В една нормална демокрация публичната сфера като цяло – включително интелектуалците и специалистите по пиар – отдавна щяха да пратят Борисов в заслужен отдих.

Но дори и у нас, както и Кирил Петков каза наскоро, хоризонтът на Борисовата кариера е един – пенсиониране. И това е така независимо от това дали в ЕС настояват за такъв изход или не. (Мнозинството от ЕС лидерите биха искрено се зарадвали на такъв развой от добри чувства към България).

Моралната ущърбеност на счупеното гърне не се санира и от факта, че политическите опоненти на Борисов също са правили морални компромиси: гласували за Румен Радев, коалирали се с Корнелия Нинова и т.н.

Напоследък много се спекулира с това как особено ДБ трябвало да си посипе главата с пепел, че две трети от нейните избиратели, които изобщо отишли да гласуват на втори тур на президентските избори, гласували за Радев, а не за професор Герджиков.

Сега не можели да протестират срещу Радев, тъй като те го избрали. Нито ДБ е избрала Радев (друг е проблемът, че Панов не се оказа удачен кандидат), нито е нелогично да се протестира срещу някого, който завива силно в русофилска посока, след като преди това е приглушавал тези свои тенденции.

Но в крайна сметка Борисовото гърне си остава счупено, защото първата политическа опция – ПП, ДБ, БСП – няма да изведе България нито от ЕС, нито от НАТО.

Т.е. формулата за реабилитацията на Борисов се базира на фалшива дилема. ДБ и ПП са двете най-проевропейски сили у нас и с действията си дотук са го доказали – по-скоро ГЕРБ и ДПС могат инцидентно да изкарат България от ЕС, отколкото правителство на ПП и ДБ. Моралната цена на лицемерието – че трябва да се търпят компромиси в посока на електората на БСП – е безспорно висока. Но пък в никакъв случай не е по-висока от това да се реабилитира корупцията.

Освен двете основни политически мнозинства, има възможност и за други теоретични колажи:
Мнозинство на рехабилитираната корупция с русофилски елементи (ГЕРБ, ДПС, Възраждане, БСП)
ГЕРБ и ДПС са демонстрирали, че могат да работят с партии като „Атака“.

„Възраждане“ – макар и по-радикални – могат да бъдат вкарани в калъпа на златния пръст на Волен. По-трудно ще е с БСП, което прави такова мнозинство нереалистично.

Мнозинство всички на масата
На последно място трябва да се сложи и тази възможност – под натиск на събитията да се формира експертно, технократско управление, което да носи отговорността за страната по време на войната. Това обаче всъщност ще е вариант на втората възможност, която беше вече достатъчно анализирана.

Голямото предизвикателство за основните партии на предстоящия вот е как да дадат надежда на избирателите си за позитивен избор, а не просто за гласуване против някого. За ПП и ДБ вече няма да е достатъчно да убеждават хората да гласуват срещу Борисов – за мнозинството това вече е приключен въпрос, въпреки че протагонистът е все още на сцената.

Но и ГЕРБ са в трудна ситуация. В желанието си да реабилитират Борисов по модела “и другите са маскари” те изглежда ще водят изключително негативна кампания за ПП с все по-фантастични твърдения за корупция. Парадоксалното е, че този негативизъм може да налее вода в мелницата единствено на „Възраждане“ и формацията на Стефан Янев.

ПП и ДБ трябва да защитят политическата посока на едно правителство, на което всъщност не му беше даден шанс да я реализира – това няма да е лека задача. Но те имат един силен коз и това е, че всъщност тандемът ПП и ДБ е единствената наистина проевропейска политическа сила у нас.

ГЕРБ, въпреки названието си, всъщност жертват половината европейски ценности като върховенство на правото и правовата държава в името на спасяването на партийния си лидер. В крайна сметка проевропейска сила с корупционен елемент може и да не е оксиморон, но е поне политически куриоз, който трудно се преглъща у нас, а още по-трудно в Европа. Може би е време ГЕРБ да се замислят и да предложат някаква по-смилаема политическа гарнитура.

Какво се очаква от ПП и ДБ

Но ако ПП и ДБ искат да се възползват от проевропейското си предимство, то би трябвало да изиграят картите си умно и да подчертаят координацията и взаимодействието помежду си. Времето за предизборна коалиция бързо изтича, но ако тя не се реализира, има и други възможности, които биха засилили позициите им.

Първо, трябва да е изрично ясно, не само, че ще управляват заедно, но че ще се борят и за първи мандат. Това означава, че ако ПП не излезе самостоятелно първа, ще формират обща парламентарна група, за да съставят правителство.

Второ, правителството на Петков свърши една революционна стъпка към намаляването на неравенството в страната – реформата (макар и незавършена) на пенсионната система. Тази политика трябва да се продължи и с пакет от мерки за намаляване на неравенствата между София и провинцията.

Битката през октомври няма да е за София, където нещата са по-скоро ясни: ПП и ДБ трябва да предложат реални стимули за развитие на останалите части от страната.

В крайна сметка, основният въпрос на изборите през октомври наистина ще бъде за проевропейската ориентация на България. Но този въпрос не бива да се подменя с опит да се легитимира отново един компрометиран и корумпиран модел заради спорните му претенции за уж европейско развитие.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Post Views: 52

ПОЛИТИКА

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.

На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.

Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.

Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.

Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.

Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.

За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?

Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.

На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.

Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.

Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.

Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.

Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.

Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.

Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.

План, написан още през лятото

Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.

Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.

И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.

Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.

Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.

Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.

С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.

Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.

Какво ще стане без европейците?

Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.

Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.

Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.

Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.

Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.

Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.

Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.

Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.

Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ПОЛИТИКА

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата.

Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.

По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.

В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.

Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…

Post Views: 4

ПОЛИТИКА

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.

А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.

Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.

Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.

Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.

С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).

Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).

Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.

Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!

Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.

Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!

Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.

Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.

Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.

Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.

—–

Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.

Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.

А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4