Европа спуска визова „желязна завеса“

В последния ден на лятото, 31 август, външните министри на страните-членки на ЕС възнамеряват да обсъдят как да забранят на своите министерства, отговарящи за вътрешните работи и миграцията, да издават паневропейски визи на руснаци. Тези бъдещи действия и решения се наричат ​​не по-малко общоевропейски: „делиберализация на визовия режим“.

Фактът, че този режим вече де факто е разширен за руски граждани, е известен отдавна – има държави, които вече са ограничили вида на издаваните разрешителни за влизане. Например Белгия. В шоколадово-биреното кралство и център на общоевропейската политика можете да получите само студентски визи, визи за научни работници и някои за „еднократни работници“.

Кралска Дания също позволява на руснаците да влизат в страната само ако я посещават „на официално посещение“.

Словакия ви позволява да влизате само в извънредни ситуации (обикновено нищо добро не се случва при извънредни ситуации, така че минавайте без да се задържате), а за да видите например катедралата в Рига, ще трябва да изчакате смърт на любим човек (Благодарим, но, но все пак не).

Латвия и България, разбира се, показват чудеса и от искреност, и от лицемерие: първата, защото купува руски газ от посредници, но чака руснаците само за траурни събития, а втората отначало заяви, че това е всичко, край, никакви визи повече, но след това се отрече от собствените си думи (Кой иска да загуби парите на туристите в разгара на летния сезон?), като каза, че ще продължат да подпечатва паспортите на руснаците, но времето за обработка ще се увеличи.

Всички тези мелодраматични хвърляния в публичното пространство и в обществото продължават вече няколко месеца: Европейският съюз не може по никакъв начин да постави препинателни знаци в най-простата фраза „Ограничаване не трябва да се допуска“, тъй като всякакви официални, открито обявени ограничения, които могат да бъдат наложени на всички граждани на една от най-големите държави в света, всъщност противоречат на самите фундаментални закони и споразумения, на които за момент се основава днешният ЕС.

Общността е създадена за свободното движение на хора, капитали и стоки и първата бариера по пътя, както и първата митница, която контролира движението на всеки или нещо на територията на Европейския съюз, ще означава груба нарушение на закона.

Затова сега външните министри на всичките 27 страни ще трябва да вземат такова решение за всички руснаци и не случайно да ревизират собствените си правни документи със собствените си думи и дела, които са били в сила за повече от десетилетие.

Но всички тези предстоящи министерски трудности изобщо не са наш проблем.

Ако Европа иска да се изолира от близо 145,5 милиона руски граждани, това зависи от тях.

Нашата работа е да припомним с тих глас и със спокойна интонация, без вълнение, кършене на ръце, без да споменаваме с повод и без „идеи за равенство и свобода“ ето какво.

В Съветския съюз, същия този, който плашеше всички европейци, достъпът до пътуване в чужбина беше даван не по-малко внимателно от церемонията за вечеря в двора на френския крал Луи без изключение.

Висшата каста имаше възможност да пътува в капиталистическите страни, средната каста – в „страните на народната демокрация“, най-долната – в развиващите се страни. В последните – ако разглеждаме този мащаб от гледна точка на днешните европейски бюрократи – хората ходеха на работа. Инженери, работници във фабрики, строители. Те строиха ВЕЦ, училища, болници, летища, обучаваха там студенти, сглобяваха съветска техника и пуснаха построените цехове и фабрики.

Това е, което брюкселският новоговор днес нарича „работна виза“.

Дипломати и чуждестранни търговци ходеха в „страните на народната демокрация“, тоест в държавите от Източна Европа, които бяха част от СИВ. Като правило. И по работа.

Но тези, които представляваха Съветския съюз в „конкуренцията между двете системи“ тогава, заминаваха за капиталистическите страни. Не беше лесно да се премине подборът: партийният комитет (за по-младите – комсомолският комитет), а също и профсъюзният комитет. И последната дума имаше така наречената изходна комисия.

И ако имаше „изходна комисия“, която решаваше кой е по-достоен и кой по-малко, то тези, на които тя не препоръчваше посещение на капиталистическата страна, ставаха „ограничени при пътуване в чужбина“ и обратното.

С декларираното и в много случаи реално и фактическо равенство на съветските граждани, възможността да отидат където искат или където трябва да работят, беше белег, който разделяше „козите от агнетата“.

Хората бяха класирани от съветската бюрокрация на лоялни и още по-лоялни. И тогава основният критерий беше предаността към властите, артикулирана от всички ъгли, всички останали черти на личността – талант, трудолюбие, социална активност, способност за работа в екип – бяха изкуствено затъмнени.

Съветската бюрокрация гледаше на пътуването в чужбина почти изключително като на награда за лоялност.

Днешната брюкселска бюрокрация се готви да направи приблизително същото – достъп до територията на общността в резултат на вече обявената „визова делиберализация“ ще имат не онези, които например искат да видят Европа (просто защото човек има такова желание), а за тези, които пътуват до ЕС само по траурен повод или за да поучат малко.

Тогавашната съветска бюрокрация измисли най-различни схеми, хартийки, задължителността на няколко ведомствени печати върху документите, необходими за освобождаване на човек от страната, с цел самосъхранение. Тя беше заета с работа и се самовъзпроизвеждаше, което означава, че се самосъхраняваше.

Днешната брюкселска бюрокрация работи по абсолютно същия начин и си поставя абсолютно същата цел – при евентуална „делиберализация на визовия режим“ с Русия, тя ще си осигури работа за много години напред. Заплатите на брюкселската бюрокрация са значителни, тези, които искат да вземат решения за „недопускане на руснаците“ с лопата да ги гребеш. Следователно възпроизвеждането на бюрокрацията също е практически гарантирано в подобни ситуации.

Разбира се, отваря се напълно очарователна перспектива: в края на краищата, след „делиберализирането“ на издаването на визи за руснаци и ограничаването на влизането им в ЕС, възможността да пътуват до капиталистическа страна може да се използва като насърчение. Все едни и същи бюрократи ще дават визи на лоялните към ЕС, а на нелоялните ще им издават забрани.

Това, което преди се наричаше персонални, целенасочени санкции в ЕС, в резултат на „делиберализацията“ ще се превърне в ограничителни мерки, които ще бъдат наложени незабавно на повече от 145 милиона души.

Но маховикът на ограниченията за тези почти сто и половина милиона души няма да спре дотук. Той ще се разгръща допълнително.

Има две новини за нас в случая.

И двете са добри.

Пътуването из Русия, която уверено се стреми да стане лидер в туризма, е първото.

Е, маховикът, разбира се, моторът ще изгори доста бързо. Всеки възрастен, преминал през „комисията“, ще ви разкаже това с познания по въпроса. Това е втората добра новина.

Така че да се запасим с пуканки, защото тази есен стартира новият сезон на сериала „Как сегашният ЕС се превърна в късния СССР“.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ