ПОЛИТИКА

Западните служби дръпнаха нашийниците на шпионските партии да се “коалират”

Казусът заедно ли да се явят на изборите е колкото заплетен, толкова и важен – за дясното и България

Чак такова чудо не е било! Още не стегнал куфарите на заминаване от властта, и Кирил Петков получи предложения за коалиция. ДБ иска общи листи с ПП, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян също желаят да са в тях, Бойко Борисов оферира следизборен съюз. Толкова желана булка в дясното пространство скоро не бяхме имали! Тече натискане и съюзяване, а не роене.

Мнозина възприемат сюжета като част от втръсналите мелодрами в дясно, само че не е така. Случващото се е много интересно, важно и уникално. От подредбата на този пъзел зависи бъдещото управление на България, съответно и отговорът на всички парливи въпроси –

ще се качи ли Борисов на белия кон,

хартиени или дигитални ще са администрацията и гласуването, каква ще е външната ориентация на България… Нали никой не си въобразява, че те зависят от стопяващата се БСП или изолираната „Възраждане“? Кипежът в дясно е двигателят на процесите (защо то – друга тема). Затова е огромна отговорността на Петков (и Асен Василев) как ще реагира. Още по-любопитно е, че всичко това е самостекла се ситуация, която може да се окаже без верни решения. Но пък на финала публиката ще обвинява: защо не е предприето действие X, ако е сторено Y, или обратно.

Формалните щрихи на сюжета към момента са: ДБ иска коалиция с ПП, защото имат еднакви идеи и привърженици; те наистина са еднакви; общи са протестните биографии, донякъде и личните (Петков е сред учредителите на „Да, България“); към заедността ДБ причислява БОЕЦ, „Правосъдие за всеки“ и други площадни герои;

камарила анализатори на ДБ притискат ПП,

че това е правилното историческо решение. Свободни електрони като Бабикян и Хаджигенов също смятат, че старата протестна енергия трябва да се обединени; освен това те нямат против да станат депутати чрез общи листи, след като отделно не могат. ПП е не просто батко на цялата тази компания, но и електорален терминатор спрямо нея. ПП каза, че ще помисли за офертите. ПП не мисли, а на мига отряза ГЕРБ, след като Борисов им предложи „6 приоритета в името на България“. Борисов пакетира и ДБ като участник в следизборната коалиция – „да си направи там съдебната реформа“. ДБ отряза Борисов.

В целия този процес най-лесни, разбираеми и неизискващи анализ са поведението на ГЕРБ и отговорите към нея. Ясно е, че

чичко Борисов напира „младите“ да го вземат –

това е единствената му, почти безнадеждна опция за политическо бъдеще. Ясно е защо го отрязаха. Факт е също, че мнозина искат да се покатерят на гърба на ПП. Всичко останало е тъмна Индия. Голямата цел на ПП, ДБ и сие е парламентарно мнозинство без ГЕРБ и ДПС. Ще работят заедно в новото Народното събрание. Но дали депутатските им кресла ще бъдат повече, ако се обединят преди вота? Няма ли да намалеят, след като не иде реч за проста математика? А ако не се обединят и ДБ вземе, че не влезе, ще се счупи ли всичко?

Как решенията ще се отразят на цялата фрагментирана среда? Спадът при ИТН, например, би прелял в обединено дясно? Или би се насочил само към ПП (ако въобще ще се насочва). Ето това са важните въпроси, на които никой няма отговор в момента.

От камбанарията на тези формации се виждат мъгла, опасности и тук-там шансове: Задачата на ПП е да спечели изборите. Според социолозите може да го направи и сама. Индивидуален успех гарантира бъдещето на формацията, разтоварвайки я от бремето да носи отговорности за стари и чужди грехове. Дава й възможност да не е обвързана с предварителни договорки. Освен това защо да предоставя

избираеми места на други хора?

ПП вече обеща такива на отцепниците от Слави. Нима ще вреди по-напред „зелени“, десебари или дабългаристи? Или пък хора от „Правосъдие за всеки“, което отново е ДБ в гражданска форма?… Клонът натежава, ще настанат традиционните спорове, разколи, излагации… – в сложната ситуация всяка грешка е важна. От друга страна, ПП е на кантар с ГЕРБ в социологията, самостоятелен успех не е сигурен. Тя все още не е и партия – може да се нуждае пак от чужда регистрация. И още нещо има – ПП влезе в политиката като обединител, събирайки несъбираемите ДБ, БСП, ИТН; хората я харесаха, защото разчупи ступора при невъзможните властови конфигурации; тя бе „леви цели с десни мерки“…. Обаче вече е враг на ИТН, скара се с Румен Радев; само дясна е; ако откаже на ДБ сега, ще излезе, че

ПП вече не обединява, а разделя –

подобно на десетки стари формации от сегмента. Дали българите ще я харесват повече такава? Еуфорията от поведението на ПП през последните месеци не е ли само балон в социалните мрежи? Отговорите предстоят, формацията върви по много тънък брод. Мъчи се да демонстрира уникалност и съюз с гражданите, като успоредно ще й трябват отново компромисни партийни съюзи.

Конкретната задача на ДБ е да влезе в парламента. В перспектива тя има и една специфична – да запази собственото си съществуване. Абсолютно вече всеки е наясно, че ПП дърпа от привържениците на ДБ. С атлантизъм, реформаторство и другите „жълтопаветни“ репери, плюс с личностните черти на водещите фигури, те носят еднакви обувки. Разликата е, че ПП може да победи ГЕРБ, а ДБ – не. За какво тогава общият им симпатизант

да гласува за ДБ, а не за ПП?

За да има причина, Христо Иванов и коалицията трябва да обясняват, че съществуват отлики между побратимите. Тоест да се конкурират с ПП, да вадят грешките им. Би било непростимо, ако ДБ предприеме такава атака. Тя ще бъде грозна и неефективна – все пак става дума за „братче“, плътно участвало в играта досега. Заради всичко това ДБ нямаше друг избор, освен да предложи коалиция. Ако срещне отказ обаче, ще трябва да се бори срещу ГЕРБ, ДПС и… някак срещу ПП. „Демократичният електорат“ е в еуфория от Петков и Василев, но истината е, че те правят ненужна ДБ, убиват я. Всичко това е

залог за дясното въобще

Коалиция с ПП означава и друго – ДБ да поеме негативите, които 8 месеца сполучливо отбягваше. Да стесни възможностите за гласуване на хората, а и ред други проблеми. Другият вариант обаче е да се бори за 4-те процента. Не ги ли вземе, това значи и почти ликвидирани шансове за управление срещу ГЕРБ. Независимо как ще се яви на вота, ДБ стартира маратон – дълъг, бавен, съчетан с надежда чрез опита си да реши трудно решимото.

Интересното за Бабикян и останалите от графата „и други“ е, че не са поискали до момента коалиция с довчерашната си съратничка Мая Манолова. На чии рамене ще опита и тя да кацне, не се знае. Всички се натискат за Петков и Василев, чийто възход погуби алтернативните амбиции за кариера. Просто се разчита на еднакъв електорат, а убийствата насред любов са естествено следствие. Едва ли има виновни, защото ситуацията през последните 2 години е невъобразимо объркана от само себе си.

Може ли електоратът все пак да се увеличи? Да стане така, че мощен вот да разшири позициите в парламента на всестранните сили на „промяната“? Тази дилема е базова. Отговорът зависи от много фактори, включително избирателната активност. Той може и да е положителен, но проблемът е, че не съществува логика, по която да се установи пътя до него. Нищо не може да бъде доказано отсега. Затова пък е сигурно, че при обединение и провал цяла България ще крещи:

„Как можахте, защо?!“

При разединение и провал, разбира се, също: „Как можахте, защо?“.

Сходна ситуация се разви и миналата есен. Бе сключено споразумение за следизборно сътрудничество. Най-вероятно сега ПП ще отговори по същия начин. И ако в стари времена в дясното пространство духът напускаше тялото, този път духът ще се устреми да променя България чрез много тела. Кампанията ще е мъчна. А най-вероятната хипотеза по-нататък са още правителства на Румен Радев.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 51

Related Topics:българия измама корупция кражба лъжа мафия политика скандал

Up Next

Американски подлоги скочиха на правителството още първия ден, преди още да са влезли по кабинетите

Don't Miss

Нинова ли е БСП?

ПОЛИТИКА

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.

На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.

Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.

Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.

Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.

Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.

За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?

Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.

На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.

Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.

Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.

Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.

Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.

Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.

Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.

План, написан още през лятото

Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.

Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.

И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.

Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.

Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.

Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.

С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.

Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.

Какво ще стане без европейците?

Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.

Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.

Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.

Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.

Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.

Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.

Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.

Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.

Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ПОЛИТИКА

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата.

Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.

По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.

В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.

Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…

Post Views: 2

ПОЛИТИКА

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.

А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.

Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.

Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.

Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.

С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).

Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).

Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.

Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!

Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.

Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!

Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.

Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.

Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.

Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.

—–

Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.

Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.

А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2