ПОЛИТИКА
ГЕРБ и ДПС да почерпят! За новия служебен кабинет
Ключови министри се оказаха трайно свързани с партията на Бойко Борисов. Други са участвали в сделки в полза на фирма на Ахмед Доган
Словото на президента Румен Радев при представянето на поредния му служебен кабинет оставя впечатление, че за два месеца той ще реши трупани с десетилетия проблеми. Всъщност, според българската Конституция, задачата на това правителство е доста по-простичка – да организира честни избори. Всички останали действия трябва да са в рамките на задачите, гласувани от парламента с държавния бюджет – там са записани приоритетите и ангажиментите, които изпълнителната власт трябва да следва и изпълни.
Факт е, че Румен Радев не е първият президент, който има несъразмерни с правомощията си амбиции. Факт е и че голяма част от пратениците му в изпълнителната власт също не се задоволяват с краткото пребиваване във властта – и Стефан Янев, и Кирил Петков, и Асен Василев, и още куп негови протежета вече се насочиха към политиката и даже успяха да се скарат с “бащицата”. Факт е и че в последния служебен кабинет има министри, чиито биографии предизвикват много въпроси за намеренията, с които са назначени в изпълнителната власт.
Веднага след като станаха известни имената на новите служебни министри, лидерът на БСП Корнелия Нинова и най-близките й хора обявиха: “Това правителство ще бъде реваншистки настроено, анти-БСП, и по този начин ще бъдат обслужени интересите на ГЕРБ и ДПС”. В случая соцлидерката е силно пристрастна – все пак ще я наследи човек, когото тя уволни – бившият директор на ВМЗ-Сопот. Но в думите й има и много истина – ключовите министерства се поверяват на хора, чиито биографии години наред са свързани тясно с ГЕРБ и ДПС.
Така например
дългогодишна заместничка на Владислав Горанов пое финансите
Росица Велкова не е случаен човек – тя дълги години работи в Министерството на финансите. Беше заместник-министър при три правителства на ГЕРБ. За това колко ценен кадър е говори фактът, че след като партията загуби властта през април 2021 г., тогавашният министър на финансите Кирил Ананиев побърза да я преназначи като шеф на отдел в МФ, за да не може да бъде уволнена от новите управляващи. Когато Асен Василев стана редовен министър на финансите, той я назначи за свой заместник с ресор бюджет, дълг, обществени поръчки. “Радвам се, че Роси Велкова поема финансите в служебния кабинет, защото тя познава хазната по-добре от мен”, заяви Василев при сдаването на поста във вторник.
Самата Велкова се държа доста странно при поемането на щафетата. Тя не отговори на нито един журналистически въпрос с извинението, че разбирала само от държавни разходи и й трябвало време да навлезе в другите ресори. И отказа да коментира има ли намерение да сменя ръководствата на НАП и митниците – с оправданието, че нямала преки впечатления от работата им.
Регионалният министър също е трайно свързан с ГЕРБ
Кариерата на архитект Иван Шишков в общинската администрация се развива бурно по време на управлението на ГЕРБ в София. Той е бил главен архитект на родния на Бойко Борисов район “Банкя” в периода 2000-2008 г., а след това става районен архитект на централния “Триадица”. Беше принуден да подаде оставка след инцидента с нелепо загиналото от токов удар момче заради незаконно прокарани кабели към незаконен преместваем обект.
Шишков бе заместник-министър в предходния служебен кабинет, когато регионален министър бе Виолета Комитова. Точно тогава бе забъркана кашата с договорите за ремонт и поддръжка на пътищата. Комитова ги прекрати, преди да има приключили нови обществени поръчки, и така остави пътищата в страната без поддръжка.
Наложи се парламентът да се намесва и да удължава действието на старите договори, за да има зимно почистване и да не спират ремонтите. Тъй като решението му изтича на 30 септември, а нови договори още няма, Шишков ще трябва да се справя с проблеми, създадени при предишното му пребиваване в изпълнителната власт.
Министърът на електронното управление пък се оказа човек,
пряко отговорен за сделка, обслужваща порт “Доган”
Георги Тодоров оглавява ключовата дирекция “Концесии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията през периода 2004 – 2009 г., т.е. при две правителства с участието на ДПС. После ГЕРБ поема властта и разчиства министерствата. Но Тодоров е трудоустроен от кмета на София Йорданка Фандъкова, която му поверява отдела по транспорт в столичната община. В транспортното министерство се връща през 2013 г., при третия кабинет на ДПС, и то като заместник на Данаил Папазов.
Самият Папазов след излизането си от властта стана дясна ръка на Доган в бизнеса. През 2018 г. тандемът Доган – Папазов купи ТЕЦ-Варна с прилежащото пристанище, а държавата стартира удълбочаване на Варненското езеро. По това време управлява третото правителство на Бойко Борисов, а Тодоров е шеф на борда на държавната фирма “Пристанищна инфраструктура”. Именно тя възлага удълбочаването без обществена поръчка, по схемата инхаус. След възлагане и превъзлагане през други две фирми с дейността се заема руската компания “Гидрострой” и 400 млн. лв. “потъват” в езерото.
Темата с транспортния коридор бе обсъждана миналата година в парламента и Тодоров бе привикан за обяснения като министър на транспорта и съобщенията в първия служебен кабинет на Стефан Янев. Тогава той се оправда, че не знаел как така накрая на веригата се оказват руснаците. Не знаел и че не е проведена обществена поръчка, защото с възлагането се занимавали двамата изпълнителни директори на “Пристанищна инфраструктура”, а не ръководеният от него борд. Оправданията на Тодоров прозвучаха неубедително. Но не за ДПС и ГЕРБ. Двете партии напоително защитиха начина, по който порт “Доган” се сдоби с ново водно трасе.
Свързан с ТЕЦ-Варна, макар и по частна линия,
се оказа и министърът на енергетиката Росен Христов. В официалната му биографична справка той е представен като голям експерт със солиден опит в енергийната сфера. Но експертизата на Христов не е точно “енергетика” – всъщност той е специалист по придобивания, сливания и преструктуриране на предприятия. Именно в това си поприще той работи за авторитетни западни компании (като италианската “Енел”) в чужбина, а през 2107 г. се връща в България, за да осъществи важна сделка – придобиването на “Енергоремонт холдинг” от холандския инвеститор “Дитсманн”. Българската “Енергоремонт” е с видни акционери – фирми, свързани с известния “атомен” бизнесмен Богомил Манчев, с бившия енергиен министър Милко Ковачев и др. При придобиването на акции в българското дружество нидерландската “Дитсманн” назначава Росен Христов в управителния му съвет. По-късно фирмата с холандско участие печели важна поръчка – ТЕЦ-Варна, собственост на Ахмед Доган, и възлага ремонта на три енергоблока срещу 11.5 млн. лева.
Защо държавният глава се е спрял тъкмо на специалист по преструктуриране на фирми за министър на енергетиката, не е ясно. И вероятно никога няма да разберем кой е препоръчал Росен Христов за този особено важен в момента пост.
Вероятно ще получим жокери за разгадаване на мистерията, когато новият принципал на енергетиката започне да взима и прокарва решения. Ходовете му, свързани с осигуряването на природен газ през идните месеци, ще са много показателни.
В кабинета има и други странни назначения. Така например
адвокат на скандален бирен бизнесмен оглави просветата
Изборът на юриста Сашо Пенов за министър на образованието определено е изненада. До началото на 2011 г. той беше начело на правния съвет на президента Георги Първанов. Тогава името му нашумя покрай скандални разговори между премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов за протекция на свързания с бирената фабрика “Леденика” Михаил Михов. Пенов е бил адвокат на фирмата “Булбрю БГ” ЕООД – производител на “Леденика”, по делото за отнет от Агенция “Митници” лиценз за акцизен склад.
Михов се озова в центъра на скандала “Ало, Ваньо” в началото на 2011-а, след като в. “Галерия” разпространи стенограма от телефонен разговор, в който премиерът казва на шефа на митниците Ваньо Танов: “Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата…” Повод за тази реплика е акция на митничарите в пивоварната “Леденика”, която към онзи момент е с отнет лиценз заради многобройни нарушения на митническото и данъчното законодателство. Впоследствие разрешителното е възстановено с решение на Софийския административен съд и не е обжалвано от държавата пред ВАС. “При такъв адвокат как да обжалваме”, чистосърдечно възкликна Танов в разгара на скандала. Самият Михов отрече да е звънял на Борисов, но призна, че се е оплакал на президента Първанов.
Покрай този скандал Пенов бе освободен от президентството. Според закона за държавните служители хора на трудов договор нямат право да упражняват свободната адвокатска професия, с изключение на депутатите, преподавателите във ВУЗ и научните сътрудници. От президентството тогава не отговориха в какви правоотношения е Пенов с президента. Формулировката им беше, че “поради изострената обществена чувствителност президентът смята за необходимо като морален жест да освободи Сашо Пенов като председател на правния си съвет”. След няколко дни президентът коментира, че е уволнил Пенов, защото юристът не го информирал, че е бил адвокат на “Леденика” по делото с отнетия лиценз на пивоварната. Първанов заяви тогава, че би възпрял Пенов да поема това дело – бил против съветниците му да бъдат ангажирани с подобни дела, защото това е укоримо, макар формално да не е конфликт на интереси.
Уволнението му бе изтълкувано от юристи като опит на Георги Първанов да предотврати назряващия скандал, който изважда на показ връзките му с бизнесмена Михов. През март същата година Михов бе открит мъртъв в хотелска стая в Правец, като бе обявено, че е починал от инфаркт.
Сивият кардинал на Радев
Новият военен министър Димитър Стоянов, който досега бе главен секретар на президенството, очевидно ще е силният човек в този кабинет.
Стоянов е най-близкият човек на президента Румен Радев. Те са завършили една и съща гимназия – Математическата в Хасково, едно и също военно училище – Военновъздушното в Долна Митрополия, двамата са възпитаници на Военната академия, както и на Военновъздушния колеж „Максуел” в САЩ.
Стоянов нашумя в публичното пространство, след като започна да се изказва във фейсбук по актуални скандали, очевидно изразявайки мнението на президента, когато той предпочита да запази мълчание. Така например през ноември 2021 г., по време на президентската предизборна кампания, Стоянов нападна Кирил Петков. “Кирил Петков – циничното зад лъскавото. Има ли тъмна страна отвъд лъскавата и изпълнена с усмивки за светло бъдеще кампания на Кирил Петков? Има ли друго лице привидната загриженост?”, написа той във фейсбук. Това беше много преди Радев да започне публично да критикува Петков.
След като Радев възнегодува от действията на правителството на ПП за РС Македония и “Булгаргаз” през февруари, Димитър Стоянов директно обвини в лъжа Петков и го иронизира с думите: “Не е трудно или сложно да се изговаря истината!“.
На 16 юли т.г., часове след като шефът на кабинета на премиера Лена Бориславова определи Радев като политик от миналото, Стоянов отново атакува Петков, без да го назовава по име. “Сега разбрах какво е да си политик на бъдещето. За да си такъв, трябва да лъжеш безскрупулно и за всичко. Като се започне от 3-4 пъти по-евтиния LNG, мине се през готовността ICGB и потеклия азерски газ на договорна цена, неустойките, водената двойствена външна политика, особено по македонския въпрос, шестте метра водосточна тръба за 1 млн. лв., трите стълба за 2 млн. лв., агитаторите за чужда държава, получаващи по 4000 лв. Да си политик от бъдещето, трябва да вярваш в правотата си, въпреки че всички около теб ти казват, че си сгрешил. Пука ти, важното е да си мислиш, че си политик на бъдещето, и да клатиш останалите в държавата си малко над 6 млн. българи! В такъв случай предпочитам политиката от миналото”, написа главният секретар на президента.
Стоянов иронизира и партията на доскорошния си колега от президентството и бивш служебен премиер Стефан Янев. В навечерието на учредителното й събрание той написа: “Новият “възход” се е задал на хоризонта! А не, благодаря”.
Новият служебен военен министър влезе в остра конфронтация с министъра на икономиката Корнелия Нинова за търговията с оръжие. След като президентът обяви, че българско оръжие отива в Киев със знанието на Нинова, Стоянов публикува част от документ, от който се разбираше, че по някакъв оръжеен договор крайната дестинация на изделията се променя от Ислямска република Афганистан на Република Украйна. И написа: “Някои са абонирани за лъжата. Ма тя е и заразна тази болест с лъгането, след като се предава от министър на началник на кабинет”. После се разбра, че договорът не е точно от този кабинет, а от времето на служебното правителство на Стефан Янев.
Едва ли е изненада, че Стоянов бе срещу закупуване на американски самолети F-16 и многократно е хвалил предимствата на МиГ-29, с които армията разполага. “И като купим Ф-16 спешно, какво ще ги правим? Кой ще лети на тях, кой ще ги обслужва и колко ще ни струва на година? А имаме ли необходимата инфраструктура? Нямаме я! Тази спешност може да се реализира най-рано след 4-5 години. А защо не помислим за “Рафал”? Хърватска и Гърция са добър пример, защо не го последваме? Или просто никой не иска да изпрати RFI? Някой след време ще трябва да отговаря за бездействието, довело изтребителната авиация на изживяване. И да, платени са 100 млн. лв. на РСК МиГ за 3 г., или средно по 33 млн. за година. За последните 15 г. поддръжката на МиГ-29 е по 17 млн. лв. годишно, или средно по 10 млн.$”, написа той на 7 май 2022 г.
Наскоро той написа във фейсбук ироничен коментар към “Продължаваме промяната”: “Ауууу, ще удължаваме ресурса на МиГ-29? Та нали бяха “съветски фетиши” по думите на един от председателите на “Демократична България”? Нали са НАТО-несъвместими съгласно съветника по национална сигурност на “Продължаваме промяната”? Защо ли ги залюбихте точно сега?”.
Часове след като стана ясно, че става военен министър, Димитър Стоянов вече обяви сред приоритетите си придобиване на още 8 F-16 от САЩ.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







