БЪЛГАРИЯ

Какво всъщност търсеше Борисов в Лихтенщайн?

Ако искате да узнаете какво е адска скука, прочетете официалните сводки за посещението на Бойко Борисов в Лихтенщайн. Борисов провел там срещи и разговори, изпълнени с протоколно празнословие. Най-важната и епично отразена новина бе срещата във Вадуц с принца престолонаследник Алоис фон унд цу Лихтенщайн.

Според пресцентъра на МС темата за сигурността в Европа е била обстойно обсъдена. Борисов изтъкнал, че България вече е име, и то не само заради европредседателството, а защото от години води последователна проевропейска и мирна политика. “Сега имаме изключителния шанс да направим нещо и за Западните Балкани, да се отличим от другите, които продължават да са в конфликт помежду си и да водят войни”, подчертал нашият министър-председател. Фон унд цу Лихтенщайн е кимал вежливо – той е перфектно образован и възпитан мъж – но едва е удържал напиращите прозявки. Каквото й въображение да притежава човек, едва ли може да си представи, че принцът се вълнува какво става със Западните Балкани… Слабо го интересуват и велосипедите, които изнасяме в страната му, както и един-двата контейнера с миялни машини, които внасяме оттам.

Ако Алоис фон унд цу Лихтенщайн истински се вълнува от нещо българско, то това са банковите сметки и операции на наши политици и олигарси в лихтенщайнски банки. Логично, защото това са неща, които осигуряват на него и сънародниците му този живот, който живеят. За сведение БВП на страната осигурява по 85 хиляди долара на глава от населението годишно. Не е лошо…

Затова е логично да надникнем зад кулисите на протокола и потърсим истинската цел на бойковото прелитане през Лихтенщайн.

Със сигурност се е интересувал от разследването на произхода на милионите в банкови сметки в Лихтенщайн – неговата, на Пеевски и Доган. Всъщност интересувала го е само неговата – другите да се оправят сами. Засега прокуратурата в княжеството е замразила ровенето в тези мистериозни сметки, за които някои медии съобщиха преди две години. Интересът на Борисов е логичен, тъй като от 1 януари 2018 г. банковата тайна в Лихтенщайн падна. Държавата се присъедини към правото, което действа в ЕС. С промените укриването на средства от данъчните власти ще бъде по-трудно. ЕС и Лихтенщайн вече имат установен автоматичен обмен на данни за банкови сметки – приходи, лихви, дивиденти, баланси. По този начин много по-лесно ще се разкриват банкови сметки с неясен произход на парите в тях. Става дума за пране на пари, за кешови преводи на съмнителни суми, на пари от контрабанда и пр. Това е проблем, по който Борисов би опитал да постигне полезна договорка.

Със сигурност Борисов е полюбопитствал и за регистрираната в Лихтенщайн компания “Новито опортюнитис”. Това е компанията, която придоби 67,6% от акциите на Общинска банка. Тя единствена се яви на търга за приватизация, който бе с начална цена 46 млн лв. “Новито опортюнитис” е собственост на “КАИАК фонд мениджмънт АГ” (CAIAC Fund Management AG). От БНБ са установили, че емитираните от заявителя инвестиционни дялове без право на глас са придобити от дружеството “Инса Ойл” ООД на бизнесмена Георги Самуилов. В бизнес средите в България се говори, че зад Самоилов се вижда едроплощната сянка на най-богатият депутат Делян Пеевски. Който пък реализирал лапването на Общинска банка заедно с Борисов. Борисов може и да вярва на Пеевски как е свършил работата, но проверката е висша форма на доверието, както е казал класикът. Освен това разследавнето на Пеевски в САЩ по закона „Магнитски“ няма как да не безпокои премиера. Тези слухове биха могли много лесно да бъдат разсеяни ако ДАНС, прокуратурата и финансовите контролни органи проследят произхода на милионите, платени за Общинска банка, да речем. Но понеже стъпки в тази посока не се забелязват, слуховете ще се множат.

Документ, който показва започнало разследване на банкови сметки на български политици. Сайтът ПИК разкри преди време, че става дума за Борисов, Пеевски и Доган.

Със сигурност българският премиер се е интересувал и от съдбата на фирмите и фондациите, свързани с „Булгартабак“, които са регистрирани в Лихтенщайн. Пак заради другарчето си Пеевски. А именно натам водят следите на най-скандалната сделка в историята на приватизацията в България – продажбата на „Булгартабак холдинг“, оставила съмнения за политическа корупция и участие на мръсни пари. При либерализиране на банковата тайна в княжетвото, мръсните тайни са застрашени от осветяване и възможни грандиозни политически скандали.

Собствениците на „Булгартабак холдинг“, между които отдавна се споменава и Бойко Борисов, са маскирани зад група лихтенщайнски дружества. Затова е предприето заличаване на следите преди датата 1 януари. Работа на Пеевски, но пък Борисов е с право на контрол. Започнала се е с ликвидацията на LIVERO Establishment. Тази компания е ключов участник в сделката и през нея е преминала голяма част от финансирането й. Финансиране, за което и до днес не е ясно с какви първоначални средства е направено. Заличаването на дружеството ще намали значително възможностите за проследяване пътя на парите, техния произход, както и истинското разпределение на собствеността в „Булгартабак“, маскирано зад фондациите.

Заличаването на LIVERO Establishment имаше за цел да сведе до минимум шансовете за успешно завършване на започнатата от прокуратурата в Лихтенщайн проверка за съпричастност на българските политици Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски към сделката и финансирането й. Справка в регистъра на лихтенщайснките дружества показва, че LIVERO Establishment вече не е активен субект. Според информация, публикувана в „Студия Трансмедия“ LIVERO Establishment е заявено за заличаване с дата 28 март 2017 г. Датата е изключително близо до момента, в който „Булгартабак холдинг“ обяви, че продава цялата част на чистия си бял бизнес – основните си търговски марки и дистрибуторската си компания на British American Tobacco. Дали между двете събития има връзка е трудно да се каже. Факт е, че обявената продажна цена от 100 млн. евро би могла да изчисти доста от натрупаните проблемни звена и дългове по схемата на собственост в „Булгартабак холдинг“.

Няма да навлизаме в детайли, но е очевидно, че Борисов има интерес тази информация да не излиза и името му да не се свързва с „Булгатабак“. Ситуацията обаче вече е такава, че огромната далавера не само няма да се замаже, но ще излизат и нови разкрития.

Покрай делото „КТБ“, да речем. Банкерът Цветан Василев вече разкри някои шокиращи данни за участие на Борисов в схеми с Пеевски, включително и в „Булгартабак“, някои медии и пр. Със сигурност ще се появят и документи по темата.

Такива са нюансите на българо-лихтенщайнската дружба: пари, сметки, но и страх от възмездие. За лихтенщайнци пък е супер едни милиони да останат за тях, ако облачността тук се сгъсти и загърмят политически, мафиотски и съдебни бури…

Post Views: 41

Related Topics:българия новини финанси

Up Next

Кой стои зад натрапването на “ДЖЕНДЪР” извращенията и какви са неговите крайни цели !

Don't Miss

Щатите глобиха “Дойче Банк”, “профилактично”!

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 27

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.