СВЯТ

Индиец начело на Великобритания е нещо по-лошо за Русия от “премиер по бански”

Във вътрешнопартийната борба на британските консерватори за премиерското кресло има само двама фаворити – и то много оригинални кандидати: милионерът от индийски произход Риши Сунак и първата жена в креслото на британския военен министър Пени Мордонт . За разлика от Борис Джонсън, Сунак не е ентусиазиран от конфликта между Лондон и Москва, но не е нужно тук в Русия да скандираме за него – и ето защо.
Най-популярният политик сред торите – членове на Консервативната партия (а именно те ще трябва да гласуват за нов лидер, който ще стане нов премиер) засега остава министърът на отбраната Бен Уолъс. Сега той е ключов човек по отношение на руско-британската конфронтация, тъй като отговаря за подпомагането на въоръжените сили на Украйна, независимо дали става дума за доставка на оръжие или обучение на украинската армия.
Популярността му почти не беше засегната от всички глупости, които каза на шегаджиите Вован и Лексус. Въпреки това Уолъс реши да се оттегли и няма да участва в изборите.
Преди Уолъс външният министър Лиз Тръс държеше “жълтата фланелка” сред потенциалните наследници на Джонсън. Тя, напротив, реши да опита късмета си и издигна своята кандидатура.
Тръс може да се счита за кандидат-ястреб. Нейните приоритети в случай на победа ще бъдат конфискацията на руската собственост и военна победа над руските въоръжени сили в Украйна. Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова направо нарича кандидата “кръвожаден и деструктивен човек”.

Тръс обаче не е сред фаворитите. Рейтингът ѝ рязко падна след публична демонстрация на знания в областта на историята и географията на тези страни, на които тя отделя най-много време – Русия и Украйна.
Всъщност фаворитите са само двама – и това са много оригинални политици. Други кандидати, включително ръководителят на международната комисия на Камарата на общините Том Тугендхат, който призова за изгонването на руснаците от Мъгливия Албион, засега трябва да представляват интерес само за британците и експертите по всичко британско.
Втора по популярност сред торите, зад оттеглилия се Уолъс, е Пени Мордонт, която сега заема неотличимата позиция на младши секретар по търговската политика. В системата на управление тя е предшественик на Уолъс и оттогава навсякъде е придружена от титлата “първата жена – военен министър на Великобритания”.
Вярно, на тази позиция тя издържа само три месеца, съчетавайки я с предишната – министър на жените и равенството. Смята се, че Джонсън не я харесва, затова не я взема в първия си кабинет, а във втория я изпраща в Министерството на търговията.
От гледна точка на британските карикатуристи Мордонт се отличава преди всичко с факта, че участва в телевизионно шоу тип „Танцувай с мен!“, само че трябваше да скочи във водата, вместо да танцува. Тоест цялата нация видя потенциален премиер по бански – и това стана част от общественото ѝ възприятие.
Началото на работната ѝ биография е още по-оригинално – сегашният младши министър е работила като асистент на фокусник, което често ще се появява във вицове на политическа тема при по-нататъшния успех в кариерата ѝ.
В същото време Мордонт, която е израснала в семейство на военен, е втори лейтенант от Кралския флот на Великобритания в резерва и е известна като енергичен и твърд човек – в допълнение към естествения си чар.
По руската тема тя говореше по-рядко, отколкото можеше, наричайки Москва „заплаха за международния ред и нашата колективна сигурност“ още преди началото на специалната операция в Украйна. Но почти всеки британски политик каза нещо подобно за Русия. Така че засега въпросът остава неясен дали за Мордонт глобалната конфронтация с нас е приоритет, като при Тръс, или нещо, което се приема за даденост, но следва остатъчен принцип.

Много британски анализатори смятат, че Мордонт би била силен кандидат на върха на листата на торите на изборите през 2024 г., но сега, въпреки сравнително високия си рейтинг, тя едва ли ще спечели подкрепата на мнозинството от торите, така че нейната номинация е пробна сонда, натрупване на опит с поглед към бъдещето.
Следователно най-вероятно Риши Сунак, бившият министър на финансите, главен счетоводител на Великобритания, ще стане новият министър-председател на Нейно Величество. Това е еквивалент на шеф на финансовото министерство. Въпреки това, освен след кралските особи, тази позиция се смята за третата по важност във Великобритания о след тази на министър-председателя и вицепремиера.
Именно с демонстративната оставка на Сунак започна крахът на правителството на Джонсън. Последваха го десетки хора, което предопредели позорната оставка на правителствения ръководител.-
Преди това Сунак и Джонсън бяха съюзници. Министерството на финансите отиде при Сунак, след като той подкрепи „твърд“ вариант за Брекзит и Джонсън като човек, който може да го приложи. Сунак дори влезе в “партийния скандал” на шефа си – участваше в корпоративни партита на торите, когато останалата част от страната беше под карантина.
И това въпреки факта, че Сунак, според неговите уверения, е принципен трезвеник.
Отмъщението от страна на Джонсън и верните му хора е почти единственото обстоятелство, което сега работи срещу него. Според „Файненшъл Таймс“ те ще се опитат да попречат на “предателя” да спечели.
В допълнение, екипът на Лиз Тръс работи активно срещу Сунак, разпространявайки компрометиращи доказателства, подготвени предварително. Напълно възможно е тя да направи това по собствена инициатива, без участието на Джонсън. Както стана ясно, амбициозната дама е регистрирала предизборния си сайт месец преди оставката на шефа. Тя се подготви и зачака.
Според слуховете именно по предложение на централата на Тръс започва да се разпространява видео, в което Сунак, докато е още студент в Оксфорд, говори за висшата класа и че в приятелския му кръг няма обикновени хора. Тъй като обедняването на Великобритания се случва по-бързо от другите индустриализирани страни на Запада, народът едва ли ще остане доволен от подобно признание. Особено в съчетание с буржоазния образ на Сунак – светска личност и плейбой, чието домакинство е сред тристате най-богати в страната.
Съпругата му Акшата е дъщеря на Нараян Мурти, основател на „Инфосис“ и милиардер. Един вид южноазиатска версия на Бил Гейтс, който е наричан “бащата на индийските ИТ”. От друга страна, самите тори корят Сунак като “социалист” – заради нежеланието му да намали данъците. Но признават заслугите на главния счетоводител по време на пандемията: ситуацията с преразпределението на средствата беше сложна, но Сунак се справи.
В много проучвания на общественото мнение той вече е начело. Лидерството му е относително и по отношение на симпатиите сред самите тори бившият ковчежник заема едва трето място след Уолъс и Мордонт (но също с малка разлика). Букмейкърите и почти всички политически анализатори обаче залагат на Сунак.
Напълно възможно е партийните стратези да преценят, че при сегашната икономическа буря премиерският пост все пак ще бъде зает от камикадзе и друг човек ще води партията до изборите през 2024 г., а победителят от настоящата надпревара ще изгори в огъня на общественото недоволство. Либералният икономист-технократ Сунак е най-подходящ за това.
Решение в негова полза би било отговорно решение и, предвид индийския произход на кандидата, прогресивно. Това ще се брои. Традиционният избирател на Консервативната партия едва ли ще бъде доволен от кандидатурата на либерален индус, но до 2024 г. ще бъде възможно да се намери някой “по-бял”.
Но за Русия Сунак е изключително нежелан кандидат. В известен смисъл дори е по-зле от Тръс, но определено по-добре от Мордонт. И това въпреки факта, че според редица изтичания Сунак подхожда към конфронтацията с Русия като счетоводител. Това му тежи – твърде скъпо е.
Проблемът дори не е в това, че Сунак се смята за предпочитания кандидат за Вашингтон. Това е, че надеждите за разцепление в англосаксонския съюз или че някой нов премиер ще промени коренно подхода към отношенията с Русия са неоснователни. Сега сме в конфликт не само с Джонсън, Тръс или Сунак, но и със западните елити като цяло и с Великобритания като такава.
В такива сценарии времето е важно не в британския дом, а в онези домове, на чиято помощ разчитаме в икономическия конфликт със Запада. Сред тях е Индия с нейната фармацевтична и химическа промишленост, която сега с удоволствие изкупува петрола, който преди е бил предназначен за Европа.
„Специалните“, „приятелските“, „съюзническите“ отношения между Москва и Делхи бяха предопределени от самата история. Освобождавайки се от британското управление, индийците се отблъскват от англосаксонския свят и по този начин неизбежно се насочват към съветското пристанище.
И сега Сунак може да стане министър-председател на Великобритания. Всички разбират, че той е преди всичко британец – роден е в Англия, учил е в Оксфорд и Станфорд. Строго погледнато, родителите му се преместват в Мъгливия Албион дори не от Индия, а от Източна Африка, където имаше значителна диаспора индийци.
Но в същото време Сунак е хиндуист, а националистите са на власт в многонационална Индия. Индийският национализъм не се основава на етническа принадлежност или език, а на вяра. От гледна точка на вярата, Сунак определено е „свой“ – ако не индиец, то хиндуист.
Това не означава, че Лондон и Ню Делхи сега ще влязат в политически съюз. Но прозападните (в наше време, четете: „антируските“) кръгове в индийските елити определено ще усетят ентусиазма, а индийските власти като цяло ще изпитат интерес към новия британски премиер.
Това ще бъде „прозорец на възможност“ за Сунак, който той със сигурност ще използва, за да изтласка Русия от Индия и да се опита да вземе Ню Делхи в западния блок. В действителност национално-религиозният фактор може да не играе никаква роля в тази история, но подкрепата на Индия за Русия сега е толкова важна, че човек не би искал да експериментира.
За нас индиецът винаги ще бъде по-мил от британеца. Но сега е по-добре да пожелаем успех на феминистките, дори това да означава триумф (очевидно временен) не на Мордонт, а на епилептичния русофоб Тръс. Великобритания пак ще остане наш враг, но по този начин тя ще има по-малко възможности да влияе на нашите приятели.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 36

СВЯТ

Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен

Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.

Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.

В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.

„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.

Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.

Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

СВЯТ

НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?

Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.

Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!

Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.

НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И “ДРУГАРИТЕ” МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!

Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.

След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.

В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР “НАЗОВАВАНЕ” НА “АГРЕСОРА”, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.

Една маргинална “общност”, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват “подкрепата” за Украйна, след като Гюров станел президент.

ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!

Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

СВЯТ

Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел

Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?

В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.

Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.

Трудните условия на Москва за европейските купувачи

Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.

Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.

Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.

Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.

Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.

Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние

На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.

Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.

Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.

Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада

Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.

Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.

За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.

Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва

Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.

Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7