Продажни гербаджии докараха народа до бяс! „Има в математиката, която малцина обожават, а мнозинството ненавиждаме, едно понятие, на което му викат НОК. Това е „най-малкото число, което е кратно на няколко дадени числа и се нарича най-малко общо кратно на тия числа”.

Еми миналата седмица открих НОК-а на нашето Министерство на образованието. Оказа се, че то е „най-малкото кратно на националните интереси в полза на чужди такива”, вероятно срещу някакви числа в зелено.

Някаква регионална бюрократка разпратила окръжно до директорите на софийските училища, в което горещо им препоръчва да се присъединят към джендър инициативата за признаване на третия пол.

Аз, слава богу, си спасих двамата по-големи внуци от подобни указания. Но ако сега директорката на третото, най-малкото ми бижу, вземе да ѝ внушава, че може и да е лесбийка, и педераст, и въобще „трети пол”, направо ще я удуша.

Защото бижуто ми си е просто едно женче. С всичките плюсове и минуси на това състояние. Дай му да се кипри пред огледалото, да се пудри, да си гали кукличките и т.н.

И ако някой наистина се опита да ѝ внуши, че това не е „джендър политик”, а изостанало поведение от онези отвратителни социалистически времена, наистина не му се пише нищо добро, ако ми падне.

Но тъй като дойде думата за „онези” времена, отивам сега и към второто безумие на министерството – новите учебни програми за Х клас. И по-специално – за историята на България в периода след Втората световна война.

Узнах състава на „експертите” историци, подготвили „задължителната терминология” за изучаване в този период. Мале, мале! Ни един от известните специалисти от Историческия факултет на Софийския университет, но в замяна – от Нов български до Американския в Благоевград.

От една страна, нищо лошо – все мои бивши студенти. От друга страна обаче, много лошо – всичките сега на хранилката на Сорос. И чрез „националното” министерство всъщност прокарват чужда политика…

„Другари, да бъдем наясно. Не удрям клеймо на прогреса.“ Тъй рекъл едно време поетът и аз съм напълно съгласен с него – „и знам прекрасно, че не прогресът е, който ни души, и ние не ще го рушим”.

Добре, ама защо да си рушим и част от историята, вместо да я обясняваме бавно и с разум?

В известен смисъл аз също съм „репресиран” по времето на социализЪма. Точно когато навлязох в първи клас, някаква ентусиазирана министърка въведе лилавото мастило. И петобалната вместо традиционната ни шестобална система. Защото „така било в Съветския съюз”.

Хайде, с мастилото се справихме. Когато се пръскахме с него, лилавото отиваше много добре и на червените ни пионерски връзки, и на ярко белите ни ризки.

Е, после вкъщи имаше и як пердах. И от страна на мама, и от тази на тати. Понякога и синхронно. Ама ги нямаше джендър командите срещу домашното насилие, та си го отнасяхме…

Виж, по-сложно беше с оценките. Понеже когато отмениха петобалната система и върнаха нашата си, вече бях в системата на образованието, представяте ли си какъв зор настана?

Добре, „отличен 5” става „отличен 6”. „Слаб 2” си остава непоклатим. Ами между тях? Ей тогава завинаги намразих математиката, защото трябваше да търся НОК между 3, 4, 5 и 6. Ама не като числа (това го мога), а като преоценки по шестобалната.

Но да спра с жалбите. Всъщност какво иска да ни внуши с „инструкциите” си по новите учебни програми за съвременната ни история МОН?

Ами да ви го кажа пак „с думи прости”. След като учебниците ще ги пишат соросоиди, значи работата е ясна.

След 1944-та всички са ходели с кучешки каишки на врата. À си се отклонил, à на свинете в Белене.

Не сме имали Йордан Радичков, ни Стефан Цанев, нито пък Димитър Димов.

Имали сме само Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.

Не сме имали Райна Кабаиванска, Борис Христов и Никола Гюзелев.

Имали сме само Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.

Не сме имали бате ми Боян Радев, нито бат’ Петьо Киров, нито Сашо Томов, дето тръшкаха де що им се изправяха пехливани.
Имали сме само Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.

Не сме имали момичетата на Нешка, дето покоряваха форум след световен форум. А след всяко вдигане на българския байрак ние ревяхме „Нешка няма грешка”.

Имали сме само Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.

Не сме имали „железните” на бачо Иван. Дето и руснаците, с всичките им манипулации и далавери, не успяха да ги свалят от най-добрите в тежестите.

Имали сме само Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.

Еми пишете, колеги, соросоидната си история.

Аз обаче на моите вече поотраснали внуци ще им припомням онова, което казах по-горе.

Май там няма ни комунизъм, ни антикомунизъм. Има само българизъм. Някои даже му викат патриотизъм