ПОЛИТИКА

Защо всъщност се скараха Румен Радев и Кирил Петков?

Държавният глава сърдит на харвардците заради 4 министерски поста – поискал свои хора за шефове на отбраната, МВР, здравеопазването и земеделието

Четири министерски кресла са причината за драматичното разминаване между Румен Радев и харвардците Кирил Петков и Асен Василев. Противно на масовите впечатления, че те постепенно се еманципират от своя „създател”, заради различните си виждания по ключови теми като износа на оръжия за Украйна и ветото на Северна Македония, грубо казано, в дъното на конфликта са амбиции за още повече власт и пари. А смразяването на президент и премиер настъпва буквално броени дни след като „Продължаваме промяната” печелят предсрочните парламентарни избори миналата есен, твърди Уикенд.

Източниците ни допълват, че отношенията между президента и лидерите на „Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев замръзват не преди месец-два, каквото е масовото впечатление, а буквално на другия ден след последните парламентарни избори. Въпреки служебните усмивки, които двамата излъчват дълго време при протоколните си срещи.

За да се стигне дотук, не е нужно да се търсят дълбоки геополитически мотиви и разриви по линията Москва-Вашингтон. На дъното лежи далеч по-тривиална и в известен смисъл битова причина. Желанието на Радев лично да контролира критични, но и пълни с милиарди от еврофондове и бюджета сфери като земеделие, здравеопазване, вътрешен ред и отбрана. Ако за военното министерство и МВР може да се измисли логично обяснение в професионалното минало на президента, то въпросът е какво, ако не големите пари от Брюксел, провокират интереса му към земеделието и медицината! И за двете ведомства от десетилетия се знае, че са пропити от корупция и стегнати в обръчи от фирми, които „Промяната” трябва дълбоко да чегърта и разглобява.

При това Радев формулира желанието си да държи под око апетитните министерства директно, да повторим – веднага след изборите, на среща с тримата лидери Кирил Петков, Асен Василев и Даниел Лорер. Разговорът с тях се провежда на „Дондуков” 2, преди да им бъде връчен мандатът за кабинета. След размяната на дежурните любезности, президентът направо си казва болката – има на разположение добре подготвени професионалисти, които могат да поемат сложни ресори. Радев конкретно изброява четирите министерства, които държи да контролира. Вероятно покрай внушенията, че е ракетата-носител за младата формация, той си е повярвал, че ултиматумът му ще мине. Само че от „Продължаваме промяната” му благодарят за помощта, която оценяват, но са заедно дотук. Това е отговорът на тримата лидери. Отношенията приключват, каквото било – било, всичко вече е пито-платено: Радев е президентът, те обаче са първата политическа сила. „Да, вие ни помогнахте да спечелим изборите, но пък и ние ви помогнахме да ви преизберат за президент. По наши изчисления, около 400 000 гласа, дадени за вас, са от наши симпатизанти”, в прав текст казва Кирил Петков, което доста огорчава държавния глава.

Петков, Василев и Лорер са пределно ясни – тръгват напред без компромиси. Приемат да запазят само двама от служебните министри – Бойко Рашков и Стефан Янев, разбира се, ако те самите го искат, но категорично не желаят кадри на Радев в земеделието и здравеопазването.
Президентът, неочаквано ударил на камък, обаче е склонен и на по-мек вариант – неговите хора да са във втория ешелон на властта, като зам.-министри. Асен Василев отрязва най-категорично и тази възможност. Нещо повече, в характерния си директен стил, той персонално обвинява Радев, че заради неговия флирт с БСП в предизборната кампания, „Продължаваме промяната” е загубила поне 80 хил. гласа. Вярно, законът не позволява на президента директна политическа агитация, но е могъл да бъде малко по-ясен в посланията си.

След тази среща Румен Радев, който въобще не предполагал, че ще се сблъска с подобна съпротива, казват, че буквално побеснял. Императивно заявил на Рашков и Стефан Янев да не приемат поканата за министерски кресла, понеже Петков, Василев и Лорер се оказали неблагодарници, които се отрекли от юмрука, който ги изстрелял във властта.

По-нататък историята е известна. Бойко Рашков и Стефан Янев приеха поканата и останаха министри и в кабинета на Кирил Петков. Той самият се превърна в неофициалният враг №1 за президента. Радев нито веднъж не похвали усилията на премиера в битките му със задкулисието. Напротив, в сложните дни преди вота на недоверие Радев най-категорично се разграничи от него и заяви, че „калните борби“ на партиите дискредитират политическата система и „едните пазаруват депутати”, а другите се „договарят да връщат стария корупционен модел”. А по повод ветото за Северна Македония си позволи да определи Петков като „куриер” на чуждо мнение.

На свой ред премиерът не пропусна да опресни паметта на Румен Радев, че той лично е получил подкрепа през лятото на 2020 г., когато прокуратурата нахлу на „Дондуков” 2. „Сега е моментът, когато президентът може да каже, че тази промяна не е завършена и той застава заедно с хората” – отсече Кирил Петков. Разбира се, това не се случи, видя електоратът, който според социолозите много харесва своя президент, подкарал втори мандат.

В личен план покрай огромните си амбиции за власт Радев загуби и стар приятел – Стефан Янев. Фактът, че генералът приел да остане военен министър, казват, бил последната капка в разрива между двамата генерали. Още като служебен премиер Янев изпитал на свой гръб нравът на Радев да командва лично всички институции и да се меси в кадровите въпроси, сякаш е още начело на военно-въздушните сили на България и всички са длъжни по устав да му козируват. Само че Янев вече реди свой политически проект, разбира се, патриотичен.

Какво пък, все повече са сигналите, че Радев се вижда начело на президентска република. Подобно на Путин, може би. А дали пък точно заради това не е бил одобрен и лансиран от кагебейския генерал Леонид Решетников, анализират експерти по конспирациите. Ако досега разривът между Румен Радев и „Продължаваме промяната” витаеше в сферите на догадките и градските легенди, вече няма никакво съмнение. Отношенията между довчерашните съратници в протестите срещу статуквото, са тотално счупени.

Румен Радев едва дочака оставката на Кирил Петков, изпратена по куриер в парламента, и свика консултациите за ново правителство. Лидерите на „Продължаваме промяната” обаче не се явиха на „Дондуков” 1. Вместо това шефът на парламентарната група Андрей Гюров изпрати писмо в президентството. С две думи да не ги чакат, понеже имат далеч по-важни дела, свързани с бюджета. На свой ред Румен Радев на бърза ръка, за ден и половина, прие ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Възраждане”.

Веднага след експресните срещи с тези партии, някои от тях определени от Кирил Петков като „брандове на задкулисието, президентът декларира, че е приключил с консултациите. Ще връчва мандата и край на управлението на Петков. А това, което следва, е служебен кабинет или серия от служебни кабинети. В които Румен Радев лично ще определя и назначава министрите.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 46

ПОЛИТИКА

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.

На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.

Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.

Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.

Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.

Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.

За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?

Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.

На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.

Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.

Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.

Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.

Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.

Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.

Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.

План, написан още през лятото

Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.

Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.

И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.

Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.

Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.

Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.

С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.

Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.

Какво ще стане без европейците?

Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.

Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.

Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.

Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.

Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.

Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.

Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.

Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.

Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ПОЛИТИКА

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата.

Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.

По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.

В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.

Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…

Post Views: 7

ПОЛИТИКА

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.

А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.

Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.

Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.

Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.

С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).

Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).

Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.

Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!

Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.

Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!

Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.

Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.

Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.

Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.

—–

Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.

Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.

А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4