ПАРИ

Какво става с цените на горивата? Наистина ли се краде по 1 лев от литър?

Бавно и полека цената на дизела достигна до 3,50 лв за литър – нещо, което бе немислимо и за най-големите песимисти преди шест месеца. Следейки тенденцията дори и професионалистите в бранша не се наемат да прогнозират какво ще се случи наесен. Темата е чувствителна не само за всички обикновени хора, но и за бизнеса, а съжаление се използва и то много популистки и от политиците. Вчера дори бившия премиер Борисов заяви, че от всеки литър гориво се крадял по 1 лев. Все повече хора се питат:
Какво става с цените на горивата?
Цените на горивата са изключително важни за национлната сигурност. Да, това е така, колкото и да звучи високопарно и ще го обясним защо е така. Всяка една произведена стока, храна и услуга има в себестойността си сложена и цената на горивата. Това в най-степен важи за най-необходините неща – хляб, млечни продукти, месо и други храни. Увеличението на цената на горивата се отразява на всички етапи от произвоството им, т.е. има мултиплициращ ефект. При хляба например се оскъпяват първо засяването, после торенето, жътвата, транспорта на зърното, производството на самия хляб и транспорта му до магазините. Цените на горивата оскъпяват транспорта, а от там цената на всички суровини, а от там и цените на всички стоки. Така, че рязкото повишение на цените на горивата се отразява на цялата икономика, на покупателната способност на хората и затова цените на горивата са от изключително значение.
Защо цените започнаха да галопират през последните седмици и дали това се случва само в България? Поскъпването на горивата започва още в края на миналата година, но през последните няколко седмици сме свидетели на ежедневно покачване на цените. В началото на месец юни цената на дизела на основните вериги бе 3,30лв за литър, а днес е с 20 ст повече. В същото време котировките на суровия петрол на международните пазари не са се покачили значително, дори напротив – отбелязват лек спад. Друг факт е, че цената на петрол сорт Urals е с около 35$ по-ниска от сорт Брент. При тези условия при всякаква логика горивата у нас би трябвало да поевтиняват.
Защо обаче цените по бензиностанциите растат?
Първо, важно е да се отбележи, че бензиностанциите са последното звено във веригата и те имат най-малко вина за високите цени. Да, колкото и да недовоствате срещу тях, то друга е причината за високите цени. Реално ниската цена на сорт Урал изобщо не отразява на цената на горивата на едро, а по там и на цените за крайните потребители. Причината – Лукойл Нефтохим не купува на реалната ниска цена от компанията-майка Лукойл в Русия. Всеизвестно е, че макар петрола да идва директно от Русия, то по документи той преминава през швейцарскато дружество Литаско, което префактурира на Лукойл Нефтохим. Така нашата рафинерия не получава евтин петрол, а дори напротив – скъп, а разликата отива в Русия и това трябва да отбележим не става през последните месеци, а от години. Така, че оскъпяването на горивата става още на влизането на петрола в страната. Държавата ни има така наречената „Златна акция“ в Лукойл и има възможност за влияние в компанията, но досега реални действия от нейна страна не са предприемани. Тъй като рафинерията е от значение за националната сигурност и цената на горивата са жизнено важни за страната държавата има начин да въздейства петрола да се купува на реалната ниска цена. Защо това не се случва е добър въпрос. Има обаче и други важни въпроси:
Има ли реална конкуренция на петролния пазар у нас?
Всеки начинаещ икономист знае, че реални пазарни цени се постигат не с регулация, а с осигуряване на реална конкуренция на един пазар. Така с цената не може да се спекулира и по закона на търсенето и предлагането клиентите ще получат реалната пазарна цена. Петролният пазар у нас реално се доминира от един играч, но по-лошото е, че няма реална възможност за свободен внос, което води до монополно положение, а от там и до високи цени. Именно липсата на реална конкурентна среда и причината едровите цени на горивата през последните седмици да растат с бързи темпове при намаляващи цени на международния пазар. Бензиностанциите нямат избор от кого да купуват и трябва да зареждат скъпи горива. Въузможността за внос е силно ограничена заради монопола върху петролните акцизни бази. Тук отново държавата може да се намеси чрез енергийния министър, но за съжаление това не се случва.
Има ли вариант цените на горивата да бъдат намалени?
Да, такава възможност има, но трябва да се вземат правилните решение. Преди две години тогавашния премиер Бойко Борисов реши да бори високите цени на горивата със …. създаване на държавна петролна компания!?! Това бе абсолютно необяснимо решение за уж дясното правителство на ГЕРБ. Икономически това бе глупаво и неадекватно решение.Държавно предприятие продаващо на ниска непазарна цена би довело първо до задлъжняване на държавното дружество и второ до непазарно поведение, което би било забранена практика в ЕС. Цената на горивата може да се регулира само и единствено ако има свободен пазар. Възможността за свободен внос от рафинериите в Румъния, Гърция и Сърбия ще даде възможност бензиностанциите да имат избор и така да не купуват скъпия петрол от монополиста. Именно затова и мярката за 25 ст на литър няма да проработи без взимане на комплексни мерки от страна на държавата. Сама по себе си мярката не е лоша, но тя не решава основния проблем – оскъпяването на горивата още на входа в страната.
За въвеждането на правилните мерки дори не трябват пари. На първо място държавата моментално трябва да освободи своя представител в Лукойл Красимир Първанов от поста. Назначеният от Борисов представител достатъчно се е компрометирал през годините – от подписването за ядрените реактори, което ни струва близо два милиарда, така и от апартаментгейт. Такъв доказано некадърен и компрометиран човек няма място там. Второ – държавата да поема контрол над акцизните база в частта им да предоиставяне на достъп за внос на горива и трето задължаване на Лукойл Нефтохим да купува петрол на пазарна цена. Само с тези три мерки цената на горивата чуствително ще се регулира. Да се надяваме това да се случи скоро. А дано, ама …

инж. Пламен Дочев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 41

Related Topics:българия пари финанси

Up Next

Петролът може да достигне “стратосферните” 380 долара за барел

Don't Miss

Макроикономист осветли грозна лъжа на Василев, която хвърля България в глад и мизерия

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4