Преди седмица закриха профила ми във Фейсбук.

Без никакви обяснения.

А пък аз мислех, че Фейсбук е „земя на свободните и дом на храбрите“, както се пее в американския химн.

***

В профила ми няма нито един ред, от който да се срамувам.

Болшинството от текстовете там са препечатани от страницата ми във Фейсбук.

Тя все още съществува.

Скромните ми текстове са посветени на кризите, които раздират България – дивотиите на политиците ни, бежанският Апокалипсис, Циганското Надигане.

В крайна сметка – посветени са на гаврите, които изтърпява днешният българин.

Тези текстове се ползваха с успех, за което съм благодарен на читателите си.

Те неизменно се препечатваха и в няколко сайта, със съвършено различна политическа ориентираност.

Да не излезе, че и те не спазват някакви правила на Фейсбук.

***

Написах писмо до Фейсбук – за да разбера, какви са причините за закриването на Профила ми.

Получих отговор, ето го:

„Здравейте,
Вашият профил е деактивиран поради нарушаване на Условията за ползване на Facebook. За съжаление, това означава, че няма да активираме профила ви по никакъв начин.

Facebook е общност, където хората се свързват да споделят с приятелите си чрез своите реални идентичности. Това означава, че:

– Вашият профил трябва да бъде с истинското ви име и рожден ден.

– Позволени са профили единствено на хора. Нарушение на политиката на Facebook е да се използва профил, който да представлява нещо друго, което не сте вие (например: знаменитости, домашни любимци, идеи, предмети).

– Не се допуска използване на профил за многократно изпращане на съобщения до непознати с цел бизнес или запознанства.

Благодаря,
Кейти
Операции на Общността
Facebook“.

***
Отговорих на Кейти, ето така:

„Скъпа Кейти,
получих отговора Ви на моето писмо относно заличаването на Профила ми.
Благодаря ви за бързата реакция.

Същевременно трябва да ви уведомя, че съм много озадачен от мотивите за заличаването на Профила.

В него никога и по никакъв начин не са нарушавани правилата на Фейсбук – на нито едно от тях.

Профилът съществува от около една година.

Ползва се с добър успех.

За българската публика е съвършено ясно, чий профил е това.
Позволете ми да ви кажа, че аз съм един от най-известните български журналисти.

Така че, профилът е на съвсем конкретна и отлично позната на публиката личност.

В него ясно бяха посочени данните ми, бяха публикувани мои фотоси, корици на книги и пр., които съвсем категорично насочваха към мен…

В профила съществуваше и препратка към страницата ми във Фейсбук, също отлично позната на публиката /с 65 хиляди последователи/, както и препратка към мои два сайта.

Те също се свързват единствено с моята личност и дейност.

Никога не съм използвал профила за изпращане на съобщения до непознати, с цел бизнес или запознанства.

Общувал съм единствено с приятелите на Профила – като винаги единствено съм отговарял на техни коментари или съобщения до мен.

Съжалявам, че след многомесечно общуване сега съм лишен от 5 хиляди приятели и от близо още толкова последователи.

Моля да имате предвид и още нещо.

Бях много озадачен, когато открих, че с моето име съществуват няколко десетки профила. Някои от тях нямат никаква идентификация.

А аз, от своя страна, извън всичко друго, Ви изпратих и копие на личната си карта, за да отговоря максимално на изискването за идентификация.

Много съжалявам за случилото се и Ви моля да направите нужното, за да отстраните създалото се недоразумение.

С уважение
Ваш…“

***
Не получих отговор.

А вие сами можете да прецените, доколко са състоятелни мотивите за заличаването на Профила ми.

***
„Кеворк, не бъди чак толкова наивен!“ – подсказаха ми доста приятели.

***

Не се притеснявам от закриването на Профила, въпреки че това е направо нелепо.

А по-скоро от причините за това.

Пак приятели предположиха, че са ме атакували някои от героите на моите текстове.

Това са ония, които виреят за сметка на кризите, които изредих по-горе: притворни „демократи“, някакви фльонги, маскирани като министри и властници, „меркантилни циганолюби“ и пр.

Ония, които толерират и предизвикват Българския Разпад.

***

Неведнъж ми се е случвало да ме спират в телевизията – в тоталитарните години, а и след това.

Това не ме е плашело – защото съм имал невероятната подкрепа на публиката.

Веднъж, знаете това, близо половин милион души ме подкрепиха – и то в „ония“ години.

Но сега ме е яд – повече от когато и да е било.

Яд ме е най-вече, защото със закриването на Профила загубих хиляди приятели, както и стотици чудесни техни коментари – това беше най-ценният ми капитал.

Чувствам се някак виновен пред тях – сякаш съм ги подвел.

Сега ми остана подкрепата на други близо 65 хиляди последователи на Страницата ми, на които искрено съм задължен.

И заради тях написах тези няколко реда.

Ще бъда щастлив, ако приятелите и последователите ми от закрития Профил търсят по-често Страницата ми, за да продължим да общуваме.

А иначе – остана ли някъде Земя на Свободните и Равните?