Foreign Affairs: Западът трябва да принуди Русия да продава нефт за жълти стотинки

Западните санкции започват да удрят Русия там, където за нея е най-болезнено: износът на енергия. През последните няколко седмици Европейският съюз, най-големият купувач на руски петрол, разработваше план за забрана на вноса на енергийни носители, който трябва да влезе в сила до края на тази година, въпреки че процесът беше забавен от възраженията на унгарския премиер Виктор Орбан.

Въпреки това, за да работят енергийните санкции, те трябва да бъдат внимателно изработени, за да навредят повече на Русия, отколкото на Запада. Основната им цел не трябва да бъде намаляване на обема на изнасяния от Русия петрол и газ, което допълнително ще повиши световните цени на енергията и ще бъде изпълнено с вътрешнополитически последици, а намаляване на притока на американски и европейски валути към Русия.

За да успее, ЕС трябва да съсредоточи колективните си усилия върху по-амбициозен подход: партньорство със САЩ и други съюзници за установяване на глобален режим за ограничаване на цените на руския петрол и намаляване на приходите на Кремъл. И този режим трябва да бъде подкрепен от санкции, пишат Едуард Фишман и Крис Милър в статия, публикувана на 17 май във Foreign Affairs.

Предишните санкции срещу Москва ограничиха инвестициите и технологиите, предназначени за руския енергиен сектор. Целта им бяха рафинериите в страната и изграждането на инфраструктура за втечнен природен газ. Канада, Обединеното кралство и САЩ също забраниха вноса на руски енергия, но този ход имаше само ограничено въздействие, тъй като и трите страни съвсем не са основни потребители на руски нефт и газ.

Доскоро най-големият купувач на руска енергия, ЕС, не само отказваше да наложи санкции върху износа на енергоносители, но и проектираше финансовите си санкции по такъв начин, че изрично да разрешава доставките на руско гориво.

Но сега руско-европейските енергийни отношения се разпадат. В допълнение към обсъждането на постепенното спиране на вноса на руски петрол, ЕС също така обяви планове за пълно прекратяване на вноса на руски природен газ през следващите години. ЕС купува малко над половината от целия руски износ на суров петрол и петролни продукти като бензин, дизелово гориво и реактивно гориво.

Междувременно данъците върху този износ в момента осигуряват около една четвърт от бюджета на Русия. По този начин усилията на ЕС да спре да купува руски петрол представляват драматична и добре дошла промяна в глобалния отговор на руската специална операция за денацификация на Украйна.

Но плановете на ЕС идват и с предизвикателства за Вашингтон. Досега САЩ отказват да наложат най-строгите санкции на руската енергетика, включително онези вторични санкции, които са били използвани срещу Иран за ограничаване на продажбите на петрол към трети страни.

Това нежелание произтича от уважението на администрацията на Байдън към ЕС по въпроси, засягащи енергийната сигурност на ЕС, и опасенията, че намалените глобални доставки на петрол ще доведат до рязко покачване на цените на бензина и следователно до инфлация.

Но сега, когато много страни от ЕС сигнализират, че са сериозно настроени за спиране на вноса на енергия от Русия, Съединените щати и техните съюзници се нуждаят от координирана стратегия. Заедно те трябва да измислят как да намалят енергийните приходи на Русия без да нанесат ненужни щети на световната икономика.

Намаляване на руските приходи

Ако Вашингтон и неговите съюзници трябва ефективно да наложат санкции на руската енергетика, те ще бъдат изправени пред трудна дилема. Руските данъчни приходи от петрол зависят не само от броя на продадените барели, но и от цената им. САЩ и ЕС разполагат с много инструменти за ограничаване на обема на петрола, продаван от Русия, но цената се определя на световните пазари.

Поради риска, който санкциите крият за потенциалните купувачи, руските компании вече трябва да продават петрола си с отстъпка от над 30 долара за барел от текущите световни цени. Но тъй като цената на петрола се е повишила значително през последните 12 месеца, Русия печели приблизително същото за всеки барел, както преди година.

С други думи, санкциите имат сложно и противоречиво въздействие върху втория по големина износител на петрол в света. Колкото повече успяват да спрат руските доставки, толкова по-високо ще се покачват световните цени на петрола.

Това е особено вярно, когато на световния пазар има малко алтернативни източници, които да са готови незабавно да започнат сериозни обеми на доставки за заместване на загубените руски обеми и това е обективно днешната текуща ситуация.

Ембаргото на ЕС ще изостри тази динамика, като значително намали количеството руски петрол, навлизащ на световните пазари. По-голямата част от изнасяния от Русия петрол се изпраща в чужбина по море, така че на теория може да се продава навсякъде. На практика обаче, тъй като около половината от руския износ на суров петрол и петролни продукти отива за Европа, по-голямата част от морската търговия се извършва от европейски търговци, спедитори и застрахователи.

Санкциите на ЕС заплашват да забранят на Москва да използва част от тази инфраструктура, ограничавайки способността на Русия да доставя петрол на други потенциални купувачи.

Въпреки че има известна несигурност относно въздействието, прогнозите показват, че руският износ ще спадне с около 2 милиона долара барела петрол и петролни продукти на ден, ако ЕС спре всички покупки. Руските правителствени служители направиха подобни прогнози, предвиждайки 17% спад в производството на петрол в Русия тази година.

Като се има предвид, че преди специалната операция Русия изнасяше малко по-малко от осем милиона барела петрол и петролни продукти на ден, това е сериозен удар и значително намаляване на световните доставки на петрол. За Кремъл обаче подобен спад е значителен, но далеч не е катастрофален, тъй като намаляването на производството неизбежно ще доведе до повишаване на цените на петрола.

За да могат енергийните санкции да окажат реален натиск върху държавния бюджет на Русия, те трябва да бъдат по-дълбоки. През април, според руското министерство на финансите, страната е печелела около половин милиард долара на ден от петролни данъци, около една четвърт от приходите на руската държава. Спад от 17 процента в тази цифра би бил болезнен, но поносим.

Освен това, тъй като цените на петрола се котират в долари, ако руското правителство позволи леко поевтиняване на рублата, това би могло да намали въздействието на намаляването на данъка върху петрола върху държавния бюджет, тъй като за всеки долар приходи от петрол могат да се купуват повече рубли. С други думи, въпреки че ембаргото на ЕС би било болезнено за Русия, то може да бъде преодоляно. Ето защо западните страни се нуждаят от нова глобална система

ОПЕК наопъки

Понижаването на цената на руския петрол, като същевременно позволява на Москва да продава значителни количества от него в чужбина, може да намали приходите на руското правителство, без да повишава световните цени на петрола. Намаляването на цените ще удари пряко Москва, като бързо ще ограничи притока на твърда валута в хазната на Кремъл. И ако тази система е изградена правилно, ценовите тавани също биха послужили като стимул за всички, включително Китай, Индия и дори самата Русия, да спазват създадените условия.

За да разберете как да направите това, е важно да вземете предвид огромното влияние на САЩ, ЕС и други съюзници в руския петролен сектор. В момента на Европейския съюз се падат около половината от продажбите на петрол и петролни продукти от Русия. Извън Европа си струва да посочим Япония и Южна Корея, страни, които и двете са подкрепили санкциите срещу Русия и следователно трябва да се съгласят с мерки, които ограничават приходите на Кремъл.

Ключът към успешното ограничаване на цените на руския петрол е тези съюзни страни да се обединят и да диктуват своите условия. Моделът тук може да бъде ОПЕК в обратен ред: вместо да контролират доставките, за да определят цените, съюзниците могат да използват контрола си върху търсенето, за да направят същото.

Силата на ОПЕК се корени във факта, че нейните членове произвеждат около 40% от световния петрол. Европа, Япония, Южна Корея и други членове на коалицията за санкции заемат още по-голям дял от продажбите на руски петрол – приблизително 60-70%.

Освен това членовете на организацията играят важна поддържаща роля в износа на петрол от Русия по море, от пристанищата до корабоплаването и морското застраховане. Чрез тези връзки те ще имат допълнителен ливъридж, в допълнение към тяхната покупателна способност.

Тези държави биха могли да сформират клуб на купувачите, който публично да обяви максималната цена за руския петрол. Може да има дебат за това коя е правилната цена: тя трябва да е достатъчно висока, за да може Русия да продължи да продава.

Петролният търговец Пиер Андуран предлага 50 долара за барел, докато финансистът и енергиен експерт Крейг Кенеди предлага само $20. Докато цената е малко над пределните производствени разходи, Русия има всички основания да продължи доставките. В предишни периоди на ниски цени, като 2014 и 2020 г., Русия продължи да изнася като цяло постоянни количества петрол.

Докато на теория Русия може да спре износа, нейните складови помещения вече са до голяма степен пълни. Единствената алтернатива на Кремъл да продава евтино е да спре производството и да наблюдава рязкото замразяване на най-важната му индустрия и падането на данъчните приходи.

Ще се съгласят ли другите купувачи с ограничение на цената? Освен санкционната коалиция, най-големият купувач на руски петрол е Китай, който обикновено консумира около 15% от руския износ, предимно чрез тръбопроводи. Както се случва, Индия не е основен купувач на руски петрол, но увеличи покупките си повече от два пъти през последните месеци, за да се възползва от преференциалните цени. Русия също продава петрол на много други страни, като Ливан и Тунис, но те са малки купувачи и могат да купуват петрола, от който се нуждаят, от алтернативни източници.

За да спечелят тези други държави на своя страна, Съединените щати, Европа и съюзниците от Източна Азия могат да гарантират, че всички ще се придържат към правилата, като използват санкции, за да спрат Москва да препродава петрол. Те биха могли да започнат с налагане на пълни санкции за блокиране на жизненоважни руски центрове за продажба на петрол, включително руския държавен петролен гигант Роснефт, Газпромбанк, основната банка, обслужваща енергийния сектор на Русия, и Совкомфлот, най-голямата руска корабна компания.

В същото време Съединените щати и други страни биха могли да предоставят изключения за доставките на петрол, които отговарят на тавана на цените. Поради такъв режим сделките с тези институции биха станали прекомерно рискови за международните банки и компании, освен ако такава транзакция е в съответствие с горната граница на цената.

Опасността от нарушаване на санкциите ще принуди фирмите, участващи в подобни сделки, да настояват за ясна документация, доказваща, че петролните товари отговарят на изискванията.

Освен това съюзническите държави могат да бъдат изправени пред заплахата от вторични санкции срещу неруски компании, участващи в забранената продажба на петрол. Например, ако китайска или индийска фирма закупи пратка руски петрол на цена над пределната цена, западните държави могат да заплашат да наложат санкции на корабната компания, която транспортира петрола, на застрахователната компания, която застрахова товара, на всеки пристанищен оператор, който предоставя услуги за танкерите и на банките, които обработват свързани плащания.

Същите правителства може също така да направят незаконно за компаниите от САЩ и ЕС да предоставят някоя от тези услуги, което затруднява продължаването на такава продажба. Свързаният риск ще принуди Русия да продава с още по-големи отстъпки, отколкото има в момента, което на практика ще доведе до таван на цената.

Съединените щати използваха подобен режим за ограничаване на износа на петрол от Иран, като намалиха продажбите на петрол за Техеран с повече от 60% и замразиха десетки милиарди долари приходи в ескроу сметки. Ограничаването на цената на руския петрол би било по-трудно, тъй като Русия е по-голям доставчик на петрол и има по-сложни международни търговски и финансови връзки. Спазването обаче няма да зависи единствено от заплахата от санкции.

Най-важното е, че ще има и положителен стимул за спазването на изискванията на санкциите: купувачите на руски петрол ще се възползват значително, тъй като спазването на ценовия таван ще намали цената на собствения им внос.

Оспорването на ограничението би довело до финансови рискове и няма да донесе икономическа изгода – това би било благотворителност за Кремъл. С най-трудния енергиен пазар в света през последните години, няма много причини да се смята, че руските потребители на петрол ще бъдат филантропски настроени.

В момента само трима големи вносители на руски петрол са извън санкционната коалиция: Китай, Индия и Турция. Китай може да продължи да внася руски петрол по тръбопровод, който е практически имунизиран срещу санкции.

Този тръбопровод обаче представлява само малка част от износа на руски петрол. Тъй като тръбопроводът работи с пълен капацитет, ако Китай иска значително да увеличи вноса си на руски петрол, ще трябва да го направи по море, което вече представлява повече от половината от китайския внос на руски петрол.

Нещо повече, тъй като средната цена на руския петрол пада, Китай вероятно ще договори по-строга сделка за тръбопроводния петрол, което допълнително ще намали печалбите на Москва. Индия и Турция, от друга страна, внасят по-голямата част от петрола си от Русия по морски пътища, обект на западни санкции. И двете страни също са икономически уязвими от високите цени на петрола и биха спечелили много от по-ниските цени. Макар че е малко вероятно нито един от тях да приветства публично ограничението на цената, вероятно и двамата ще го спазват.

Ограничаването на цената би било важна иновация при използването на финансови санкции. Предвид проблемите, свързани с налагането на санкции върху износа на енергия от Русия, традиционното ембарго, прилагано по целия свят, би било трудно за изпълнение, а дори и да беше възможно, цените на енергията щяха да скочат до небесата.

Съединените щати и техните съюзници би било по-добре да се съсредоточат върху намаляването на приходите на Русия, като същевременно поддържат руския петрол достатъчно, за да избегнат скок на цените. Обръщането на ОПЕК и налагането на ограничение на цените на доставките на руски петрол, подкрепено от западните санкции, ще бъде от полза за потребителите по целия свят и ще съсредоточи натиска върху петродоларите, вливащи се в хазната на Кремъл.