Нова тесла: Оризът удря 10 лева килото

На първо място – почти три-четири пъти, са поскъпнали азотните торове и препаратите за растителна защита.

Второ, загубени са част от досегашните пазари за експорт на продукцията. „Третият удар, е скокът в цените на поливната вода, който готвят от „Напоителни системи“, твърди Видолов.

„Ако държавата не се намеси със спешна помощ, наесен българският ориз може да достигне до 8-10 лв. за килограм, дори и нагоре“. Това предупреждават оризопроизводители от Пловдивско. Причината е задълбочаващата се криза в бранша и рискът 50% от досегашните насаждения тази пролет изобщо да не бъдат засети.

„Положението е много тежко. Занимавам се от 20 г. с производство на ориз и не си спомням за по-труден период от

сегашния“, коментира председателят на Българската оризова асоциация Георги Видолов, който е и най-големият

производител в страната. Той отглежда 25 хиляди дка по поречието на Марица от Пазарджишко до Пловдивско.

От държавната компания вече са оповестили, че искат 20% отгоре върху сегашната цена от 60 лв. на декар, а водата е основен разход при тази култура. Председателят на асоциацията изчислява, че ако водата се вдигне, тази година себестойността на декар насаждения ще бъде 480 лв. на фона на под 300 лв. в минали години.

„Ако държавата не се намеси със спешна помощ, наесен българският ориз може да достигне до 8-10 лв. за килограм, дори и нагоре“. Това предупреждават оризопроизводители от Пловдивско. Причината е задълбочаващата се криза в бранша и рискът 50% от досегашните насаждения тази пролет изобщо да не бъдат засети.

„Положението е много тежко. Занимавам се от 20 г. с производство на ориз и не си спомням за по-труден период от

сегашния“, коментира председателят на Българската оризова асоциация Георги Видолов, който е и най-големият

производител в страната. Той отглежда 25 хиляди дка по поречието на Марица от Пазарджишко до Пловдивско.

На първо място – почти три-четири пъти, са поскъпнали азотните торове и препаратите за растителна защита.

Второ, загубени са част от досегашните пазари за експорт на продукцията. „Третият удар, е скокът в цените на поливната вода, който готвят от „Напоителни системи“, твърди Видолов.

От държавната компания вече са оповестили, че искат 20% отгоре върху сегашната цена от 60 лв. на декар, а водата е основен разход при тази култура. Председателят на асоциацията изчислява, че ако водата се вдигне, тази година себестойността на декар насаждения ще бъде 480 лв. на фона на под 300 лв. в минали години.

„Това са пари, които всеки от нас влага предварително. В сумата влизат всички производствени разходи – семена,

торове и препарати, горива, вода, съхранение и преработка на продукцията“, обяснява Видолов. За сравнение – само на 150 км от нас, в Турция, себестойността е с 90 евро по-ниска. „Работим при едни и същи условия. Но там държавата има грижа за тоя бранш и водата им е по-евтина“, казват заети в оризопроизводството.

От 115 000 дка ориз, обработени в България през миналата 2021 г., през тази се очаква да бъдат засети максимум 70 000 дка. За да се застраховат, производителите вече започват на освободените площи да сеят пшеница, слънчоглед, соя, грах и други бобови култури.

„За да се предотврати това, се надяваме държавата да наложи мораториум поне за 1 година върху цената на водата за поливки“, казва още Видолов. Самият той ще намали с 30 % собственото си производство и вече се готви да сее

пшеница, слънчоглед и соя.

Оризът е важна култура за продоволствената сигурност на страната и ако се спре отглеждането му дори и за година, възстановяването на производството ще бъде изключително трудно, твърдят от асоциацията.