ПАРИ

Бандата герп силно нашмъркани, тежък алцхаймер или магарета

Бившият финансов министър Кирил Ананиев от правителството на Бойко Борисов забрави, че е писал Бюджет 2021 с дефицит от 4.9 млрд. лв., които да бъдат покрити с нов дълг до 4.5 млрд. лв Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг.

За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

От началото на годината до момента са емитирани ДЦК на вътрешния пазар за 3.8 млрд. лв. От тях 1 млрд. лева бяха пласирани още по времето на редовното правителство на Бойко Борисов.

Останалите 2.8 млрд. лв. бяха емитирани през последните три месеца от служебния кабинет. До таванът от 4.5 млрд. лв. явно няма да се стигне и предупрежденията на ГЕРБ за “загробване на бъдещи поколения” повече приличат на черен пиар. Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г.

Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Cпpaвĸa във финaнcoвoтo миниcтepcтвo показва, че през първото тримесечие на 2022 г. България тpябвa дa пoгacи дълг в paзмep нa 3 млpд. лв. От economic.bg припомнят, че нaд 80% oт нeгo e пo външeн зaeм, изтeглeн пpeз 2015 г. oт ГEPБ c финaнcoв миниcтъp Bлaдиcлaв Гopaнoв, a ocтaнaлитe 20% ca вътpeшни eмиcии, плacиpaни пpeз 2012 г. oт дpyг финaнcoв миниcтъp нa ГEPБ – Cимeoн Дянĸoв.
…
Екстремисткага групировка ГЕРБ безмислено иска мораториум върху тегленето на нов дълг

Министерството на финансите няма намерение да емитира нов държавен дълг през декември. Ведомството се принуди да обясни за пореден път това, след като днес ГЕРБ призова в парламента да се наложи мораториум върху тегленото на нов дълг.
Служебният финансов министър Валери Белчев вече обяви през седмицата, че няма да има повече дългови емисии тази година и че държавният бюджет вероятно ще приключи 2021 г. с лек излишък.

От ГЕРБ обаче са притеснени и поискаха да се забрани поемането на нови задължения, докато не се приеме бюджетът за следващата година, в който новите управляващи да поемат отговорност пред избирателите по въпроса. Бившият финансов министър Кирил Ананиев заяви, че във фискалния резерв към края на ноември има 12 млрд. лв., което осигурява изпълнението на бюджета.

Тази загриженост е доста пресилена. Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг. За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

Темата за държавния дълг през последните дни разбуни обществеността, след като служебният финансов министър Валери Белчев обяви, че изготвеният от него проектобюджет за 2022 г.

планира таван на дълга от 10-12 млрд. лв. Сумата е огромна на фона на обявения бюджетен дефицит за догодина от 2.9% от БВП. Все още не са известни параметрите на бюджета, но тези 2.9% от БВП се равняват на не повече от 4 млрд. лв.

Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г. Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Днес след брифинга на ГЕРБ от финансовото министерство обясниха, че заложеният лимит на новопоетия дълг в проектобюджета за догодина е около 10 млрд. лв. и ще бъде похарчен за три основни направления. Първите две са рефинансиране на стар дълг и за финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2022 г., който е свързан с осъществяването на политики в социалната сфера, възстановяването и развитието на бизнеса. Останалата част ще се използва за набавянето на ресурс за обезпечаване на директните плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Република България.

Post Views: 35

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3