Герджиков се оттегля от кампанията

Гражданите не са длъжни да отговарят на политиците, но политиците са задължени да отговарят на гражданите. Иначе се превръщат в ”служители” на лъжата и маниплацията. Думи на медийният, ПР и рекламен експерт, писател и преподавател Дъглас Рушкоф. Има конкретен повод да го цитирам.

Герджиков, кандидатът на Борисов и ГЕРБ за президент тази сутрин бе в студиото на Нова тв. Бил готов да отговаря на всякакви въпроси – никакво табу. Водещите или му повярваха, или решиха да тестват това твърдение и го попитаха за поредната порция компрометиращи снимки от спалнята на Боко Борисов, на които отново чекмеджето е пълно с пачки от по 500 евро, а до тях лежат пистолет и… презерватив.

Последният атрибут може и да събужда трепети у някои верни сътруднички на боса за преживените на това място специални мигове, но Герджиков се плъзна покрай отговора с обяснението, че не бил съд и не можел да коментира.

Вторият опит на Николаев и Иванова да получат някаква конкретика, бе свързан с шокиращите факти около отклоняването на милиони от строежа на автомагистрала „Хемус”. Не съм съд, – повтори отново Герджиков и изрази недоволство, че от началото на кампанията го питали все това и той бил отговорил много пъти.

Поправиха го, че досега не е отговарял нищо за далаверите около магистралното строителство, но кандидатът за президент, за когото нямало неудобни въпроси, отказа да отговаря.

Същото се получаваше при появата на всяко питане за злоупотреби в предишното управление, корупцията и използването на властта за лични цели. Не съм член на ГЕРБ и нямам общо с постиженията или грешките на партията. Но приемам нейната подкрепа, – повтаряше като някаква мантра професорът.

Герджиков е слаб играч. Дори на поведение и фасон не го докарва, както би се изразила баба Гицка от „Големанов” на Ст. Л. Костов. Неубедителен, боязлив, зависим, нерешителен и семпъл. Надпреварата за „Дондуков” 2 явно не е по силите му, но можеше да покаже поне малко достойнство и кураж.

След изборите ще бъде забравен много бързо. Но оставайки сам, ще си даде сметка, че е позволил да бъде използван и наранен.

Каквито и отчаяни атаки и щурм към доверието на избирателите да организира щабът му в последните дни до изборите, фиаското му е сигурно.

А можеше да стане по друг начин. Например да заяви, че това, което се вижда на снимките с Борисов и пачките е отвратително, а грабежът покрай „Хемус” е крещящ пример за овладяната от мафията държава. Щеше да загуби гласовете на част от гербаджии, но щеше да спечели уважението на другите хора. На ограбените.

Още по-силен ход би бил ако се оттегли от кампанията. Сценарият на задкулисието щеше да се срине, а обществото да получи порция честност и доблест. Трудно решение, но то щеше да се помни години наред. Освен това ще има и други последствия: победата на Радев няма да е толкова триумфална; загубата на Борисов не ще е толкова драматична; самият Герджиков ще спечели симпатии.

Понякога решението да се оттеглиш е по-важно и стойностно от решението да приемеш…

Още нещо от Рушкоф: Манипулацията не е обезателно нещо лошо. Понякога тя означава вид социално въздействие.

Огнян Стефанов