ПОЛИТИКА

Глутницата на ГЕРБ ще гласуват за доказани престъпници

Капани за наивници – може ли да изхабим бюлетина за оцапани в корупция като Асен Балтов?

Партийните листи с кандидат-депутатите са също толкова голяма мистерия за избирателите, колкото и партийните програми. В най-добрия случай хората узнават кои са водачите на листи, след като партийните централи спуснат имената им заедно с няколко добре изгладени биографични изречения, видя Narod.bg.

Другите кандидати са просто безжичен списък с имена. Тези лица остават анонимни за публиката, докато не влязат в парламента, а често и след това. И предстоящите парламентарни избори не правят изключение. Партиите и коалициите наизвадиха пред избирателите предприемачи, лекари, инженери, програмисти, граждански активисти – всевъзможни спецове и експерти в една или друга професионална област. Зад лицата на успехи и професионализма обаче настъпват огромни тъмни маси, гореспоменатите анонимници, послушно действащи според партийните инструкции, които стават основата на всеки парламент.

Каква е ситуацията преди изборите през ноември?

Босът на ГЕРБ Бойко Борисов е събрал ядро от доверени приближени, предимно бивши депутати и министри, за всеки от които е запазил място на депутатските банки. Соцлидерът Корнелия Нинова, вечно заплашвана от врагове с партиен билет, пълни листите с верни хора и довчерашни опоненти, обърнати на съюзници, но като цяло – все познати партийни фигури. „Има такъв народ“ остава партията на групата сценаристи на Слави и всички останали са просто придат. За ДПС няма какво да говорим – всяка промяна в движението се случва под строгия сарайски надзор, така че реално да не се промени нищо. Какво по-голямо доказателство от завръщането на Делян Пеевски?

„Демократична България“, ако се съди по вътрешните дрязги, не могат да се разберат дали демокрацията трябва да важи и при реденето на листите. „Изправи се! Ние идваме!“ се превърна в такова стълпотворение от парти и квазиполитически субекти, че не може да се разбере кой какъв е, откъде идва и кой стои зад него. Що се отнася до „Продължаваме промяната“, ако се съди по скоростта, с която се развива проекта, трябва да бъдем най-малкото предпазливи. Една току-що създадена формация не може да се подготви от А до Я за избори в рамките на няколко седмици. Осен ако някой с опит в политическия инженеринг скришом не върши цялата работа.

Иначе, ако погледнем кампанията от птичи поглед, се забелязват три тенденции:

В първата – при подредбата на листите се залага на утвърждаването на статуквото.

Във втората – на експлоатацията на публичната популярност.

В третата – на имиджа на жертвата на репресивната власт.

Тези тенденции са олицетворяват от трима кандидати – Делян Пеевски от ДПС, Христо Петров – Ицо Хазарта от „Продължаваме промяната“ и професор Асен Балтов от ГЕРБ- СДС.

Завръщането на Делян Пеевски, след като се оттегли за няколко месеца от политическия живот, е най-малко озадачаващото, но при положение, че междувременно върху него се стовари санкционното могъщество на Съединените щати, някои сметнаха, че Пеевски е знаел предварително какво ще му се случи и благоразумно се е отдръпнал настрани. Други тържествувахау че с него е свършено след нанесения му удар. Тези твърдения остават недоказани.

Изпратихте Това, че той отново се състезава за депутат, показва най-малкото следното – Пеевски се нуждае от пряко присъствие и участие в законодателната власт; второ – една от най-силните български партии ДПС е готова не само да му гарантира такава възможност, но и да го защитава с всички сили в страната и пред света; трето – ако нещо олицетворява статуквото у нас, това несъмнено е движението на Ахмед Доган. Защото, напук на всичко, е в състояние гордо да носи право на ревера си петното на обвинението в политическа корупция.

Никой нас няма да разбере, нито дори да се поинтересува, кои са останалите кандидати на ДПС. Само като забележат Пеевски начело и всеки знае какво означава това за движението като политическа партия.

В същото време Ицо Хазарта изглежда като пълна противоположност на Пеевски. И той е младу успял човеку но е изградил себе си по начину който събира публичната симпатия и не оставя място за съмнение в непочтеност. За първи път влиза в политиката, след като е доказал себе си на професионалното поприще. Така като цяло той изглежда като сполучлив пример за модела на новия политик, зададен от лидерите на „Продължаваме промяната“ Петков и Василев – човек с професионална реализация, харесван от обществеността, без предишен политически опит.

Веднага обаче проличава и тъмната страна на същия този модел. Какво разказва Хазарта за решението си да се кандидатира? Кирил Петков го търси, срещат се, говорят няколко пъти, рапърът се съвещава със семейството си и накрая поема по трънливия път на политическата кариера. Да, Хазарта е популярен и ще събере вота на младите хора, както го направи и колегата му в шоубизнеса Слави Трифонов. И докато ДПС работи, за да укрепва статуквото, „Продължаваме промяната“ се катери в рейтингите на база лична популярност на хората си, а не на програма. Така бившите управляващи се опитват да изградят симпатията и гласовете, като го играят на жертви.

Бойко Борисов и хората му от месеци плачат, че страдат от диктатора Румен Радев и Правителството му. Върхът на тази пиар стратегия се оказа рекрутирането на Асен Балтов, уволнен от кабинета като шеф на Пирогов за кандидат-депутат в София – професионалист, който е принесен в жертва на политическите амбиции на президента. Това е тезата, която гербаджиите прокарват за Балтов и за всички свои кадри, които бяха изхвърлени при чистката на служебното правителство.

Накратко – нека не се заблуждаваме, следващото 47-мо Народно събрание най-вероятно ще бъде реплика на предшествениците си. Най-малкото защото според социолозите в него ще се мушнат същите партии и коалиции, които превърнаха в подивяло зоопарк предишните два парламента. Какво ще е новото? Пеевски, Балтов и спешно събраните новобранци на Петков и Василев. Това ли е всичко, което ни се предлага като избиратели? Не става така, просто не става.

Автор: Людмил Илиев

Post Views: 44

ПОЛИТИКА

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.

На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.

Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.

Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.

Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.

Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.

За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?

Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.

На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.

Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.

Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.

Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.

Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.

Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.

Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.

План, написан още през лятото

Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.

Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.

И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.

Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.

Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.

Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.

С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.

Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.

Какво ще стане без европейците?

Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.

Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.

Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.

Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.

Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.

Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.

Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.

Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.

Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПОЛИТИКА

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата.

Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.

По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.

В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.

Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…

Post Views: 3

ПОЛИТИКА

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.

А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.

Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.

Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.

Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.

С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).

Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).

Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.

Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!

Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.

Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!

Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.

Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.

Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.

Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.

—–

Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.

Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.

А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3