БЪЛГАРИЯ
Изглеждаше като примат, който иска да ви покаже колко хубаво може да бели банан
Предполагам, че вас ви заплени по същите причини, по които ви хареса и Онзи клип. Очаровала ви е също, защото Туск говори интелигентно. Факт. Онези от вас, които ме следят по-редовно, може би са забелязали, че съм му голям фен, макар че не винаги съм съгласна с позициите му.
Две неща ме притесниха сериозно. Първото е, че едва сега публиката в България и то особено частта, която смятах, че е доста по-добре информирана, за първи път открива Доналд Туск – политик, който е на европейската сцена от повече от десетилетие. Второто е съдържанието на самата реч. Да, тя гали самочувствието изпод задушаващия слой комплексиран дух, който ни е налегнал. Написана е в стил, който е много различен от простащината, с която убиват умовете ни от години. Но тази реч не ни каза какво става в НАШАТА Европа, в която трябва да участваме. Тя каза това, което искахме да чуем. И най-вече – основният адресат на речта беше премиерът и избирателите на управляващите. Да сведеш нещата до “Игра на тронове”, само защото в най-популярния сериал през последните години участва български актьор, после да прелееш това върху ситуацията на Западните Балкани, която е основен приоритет на българското председателство, да обясняваш колко сме силни, непобедими и всички онези исторически флоскули, които са ни набивали в главите, за да се чувстваме, че и ний сме дали нещо на света, да ми обясниш, че ще се справя като Стоичков (Боже опази!) и накрая на практика да сравниш премиера-мутропитек със Спартак беше за мен унизително и дори обидно.
Тази реч беше точно като футболните фанелки, които световни лидери подаряват на премиера, когато идват на посещение – премерила е пулса на българския дебат, интелектуалния капацитет на управляващите, облякла го е малко по-интелектуално, за да се хареса и на малцината по-така и готово. Каза няколко думи на български, за да разтопи до край несвикналата с уважение българска душа и ето го успехът. Вече всички са в захлас и мечтаят за премиер като Туск.
Когато премиерът застана да говори след него, изглеждаше като примат, който иска да ви покаже колко хубаво може да бели банан. Впечатли се от това, че Туск е полагал усилия да изговори добре на български няколко изречения, сякаш не знае, че още при избирането му Туск едва говореше английски и беше обещал, че докато поеме поста (два месеца) ще го научи добре. И успя. Само че премиерът ни не е свикнал да получава нищо с усилия. Той никога не се потруди да научи английски и затова стои като глухоням на срещите на върха, където се решава съдбата на Европа, от която и България е част. Той е свикнал да му принасят и да си взима на цената на вашата мизерия. Затова и предпочете да не говори дълго, за да не разваля ефекта от речта на Туск. Той също добре знае, че на фона на европейската класа е примат, но пък го приемат като равен, идват му на крака, тупат го по рамото, галят го по главата, носят му фанелки и после си отиват. Значи не е нужно да се напъва като Туск.
А през това време хиляди несъгласни са по улиците и искат правов ред. Не искат да им се внесе някой добре говорещ политик отвън, а ред, който да им позволи да участват.
Та така, извинете, че ви развалих купона, но и аз снощи се вкиснах от речта. А още по-гадно ми стана като видях реакциите на брюкселските колеги срещу нея в Туитър. Просто ние отдавна сме забравили какво е добра журналистика. Свикнали сме да се прекланяме пред първото нещо, което не изглежда като мутропитек и говори умно, и изобщо не внимаваме какво ни казва. А каза ни, че на Балканите сме още на нивото от времената в “Игра на тронове” и на Спартак. Ми, dziękuję
P.S. С извинение, че отново ще ви естонирам, но моля ви да изгледате речта на Туск по повод естонското председателство. Съвсем ми стана мъчно, тежко и отчаяно.
БЪЛГАРИЯ
Късата памет на народа
❗️ Хората искат реални решения за по-добър живот, а не поредната пиар акция и фалшиви усмивки. Докато нечия биография ще се обогати с поредния пост и висока заплата, в домовете на българските семейства растат сметките, а стандартът се понижава.
🔄 И все пак историята се повтаря. Минават четири или пет години. Поредният герой се е променил, отдалечил се е, научил е езика на обясненията. Накрая си тръгва, изпратен с гнева на същите хора, които някога са го гледали с надежда. А те вече разпознават спасението в следващия, точно както преди години са го разпознавали в него.
Най-тежкото в този кръговрат е онзи поглед, който отново е повярвал. Очите на човек, който не иска много, само малко повече сигурност, спокойствие за детето си и възможност да живее достойно от труда си. Докато той чака, чуждите кариери растат. Неговият живот минава.

🎭 През целия си съзнателен живот не съм видяла управляващ да си тръгне по-обичан, отколкото е дошъл. Виждала съм внимателно изградени образи, които се разпадат при първата истинска необходимост от смелост, почтеност и способност да се действа. Един свежда глава пред външни покровители, друг се съобразява с местни икономически зависимости, трети просто няма качествата за отговорността, която толкова силно е желал.
🤍 Но българите продължават да вярват. Понякога се питам откъде намираме сърце за още надежда след толкова разочарования. Може би защото усещаме, че възможностите на тази страна са много по-големи от онова, което ни е било предложено досега.
🇧🇬 И аз вярвам, че България може да бъде най-хубавото място за живот. Когато гледам войните, разрушенията и несигурността по света, още по-силно разбирам стойността на земята ни, на природата, на корените и на човешката близост, която все още можем да съхраним тук.
🌱 Доверието ми вече не е вложено в нечий политически образ. То е в България и в духа на хората ѝ. В способността ни да създаваме, да се грижим и да отстояваме онова, което прави живота ни достоен.
Няма да дойде един човек, който да ни освободи от отговорността за собствената ни страна. Ние ще трябва да бъдем нейните спасители, всеки с труда, съвестта и смелостта си.
✨ България има бъдеще отвъд нечии четири или пет години. И тя заслужава повече от поредното ни разочарование.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Кара кола за 20+ бона…
Гуми – нови
Джанти – лъскат
Резервоарът – пълен
Ресторантите? Пълни до козирката.
Отиваш „за по едно“…
и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа.

И като го питаш:
– Брат, ти за колко работиш?
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣
Почивки?
Юли – пълно
Август – пълно
Септември – пак пълно
Явно всички „едвам свързват двата края“, но с изглед към морето 🌊
Плаща:
– ток
– вода
– интернет
– телефон
– кабелна
– абонамент за фитнес (в който не ходи)
Излиза всяка седмица…
Яде, пие, качва сторита…
И накрая:
„Брат, няма пари…“
Българинът е друга математика:
Парите не стигат…
Ама животът върви на макс.
НАСА още не може да го обясни това явление 🤣
П.П. Този пост е с цел забава 😄
Животът е кратък – носете новите си дрехи,
обичайте се, за да бъдете обичани,
и най-важното – бъдете здрави ❤️
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
А, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
1. “Росатом” спира да поддържа и доставя части за АЕЦ “Козлодуй”,
като единственият ангажимент на руската държавна компания от тук нататък ще бъде да помогне за безопасното изключване на двата блока на централата!

2. “Лукойл”, заради съображение свързани с влошената ситуация на сигурността в Черно море, спира временно своето предприятие “Нефтохим Бугас”, съответно и доставките на петрол за България.
ЛИНК В КОМЕНТАРИ
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







