Днес ПП “ГПБЛ” внесе в Министерски съвет своите предложения за допълване на новия “План за възстановяване и устойчивост на Република България” за икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията.

“След обновяването на плана, в него притеснително липсват дейности и средства за възстановяване и иновативна модернизация на поливното земеделие в страната.

Това обрича и принуждава България да продължава да внася чуждо производство плодове и зеленчуци – тенденция, която вреди на бизнеса, доходите и най-важното: на здравето ни.” – коментира инж. Руслан Кенаров, дългогодишен експерт в сферата на хидромелиорациите и член на НС на партията.

Целият текс на предложението можета да прочетете тук:

ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Предложения от политическа партия “ГПБЛ” относно новия “План за възстановяване и устойчивост на Република България” за икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Политическа партия “ГПБЛ”, като национално отоворна партия гледа изключително сериозно на държавната политика в управлението на страната и се стреми да преодолява необосновано огромни пречки, възпрепятстващи дейността й. Във връзка с първия вариант на националния План за възстановяване и устойчивост на Република България през м. май т.г. изпратихме писмо до служебния министър на земеделието, храните и горите с наши въпроси и забележки относно управлението на сектор “Хидромелиорации”, както и за предложените от “Напоителни системи” ЕАД дейности в частта за Устойчиво земеделие в плана. Отговор от Министерството на земеделието, храните и горите до момента не сме получили!?

По отношение на обявената от служебния кабинет за обществено обсъждане нова версия на плана, ПП “ГПБЛ” изразява своето неодобрение за отсъствието в него на дейности и средства за възстановяване и иновативна модернизация на поливното земеделие в страната. Искаме да Ви припомним, че през последните двайсет година публичните държавни хидромелиоративни активи се разграбват масово или унищожават безнаказано. Също така през този период не бяха отпускани средства за тяхното опазване, възстановяване и модернизация. Това доведе до невъзможност земеделските производители да напояват отглежданите от тях култури, което стана причина в страната да се развива основно зърнопроизводство от едри земеделски производители, в които отиват по-голяма част от европейските субсидии. Освен за задоволяване на вътрешния пазар по-голяма част от зърнените култури се изнасят като суровина в непреработен вид без принадена стойност, което е неблагоприятно за икономиката ни.

В резултат на климатичните промени по-голяма част от селскостопанския сезон на полето е зависим от времето, често с продължително засушаване и това определя поливното земеделие като структуроопределящо в сектор “Земеделие”. Липсата на вода за напояване и лошото състояние на хидромелиоративната инфраструктура са пречка за отглеждане на поливни земеделски култури като зеленчуци, картофи, плодове, ягодоплодни, фуражни за животновъдството и други поливни култури, сред които и техническите. Това възпрепятства развитието на ефективно и устойчиво земеделие в страната, което се отразява най-осезателно върху дейността на дребните земеделски производители и стопаните животновъди, и води до тяхното загиване. Така ще се задълбочава кризата на пазара за пресни и здравословни български зеленчуци, плодове и преработени храни. Ще продължи вносът на земеделски продукти, храни и суровини за хранително вкусовата промишленост предимно от чужбина, който се движи между 80-90% в зависимост от сезона, както и изтичане на национален капитал и подкрепа на чужди икономики.

В предлагания от служебния кабинет нов вариант на плана, възстановяването на част от напоителните и отводнителни системи системи са извадени напълно от частта за Устойчиво земеделие. Вместо това се предвижда Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство с индикативна стойност 247,072 млн. лева. Фондът ще подкрепя фермерски инвестиции за иновативни производства и цифрови технологии, а така също такива за автоматизиране на работните процеси. В такъв случай какво ще се случи с дребните земеделски производители и стопаните в страната и изоставените селски райони, на които бяха избити животните и сушата унищожава всяка година реколтата им, като пандемията от COVID-19 не пощади и тях?

За сметка на това парите за възстановяване на поливното земеделие са прехвърлени към средствата за разитие на иновации и нови технологии в индустрията, които се очакват да носят допълнителна принадена стойност. При положение, че несъмнено ще бъдем принудени да внасяме по-голяма част от земеделските продукти и храни, то голяма част от принадената стойност на иновативните индустрии ще я изнасяме, за да внасяме чужди земеделски продукти и нездравословни храни, с несъизмеримо по-лоши качества в сравнение с традиционни за страната, които бихме произвеждали в България.

Това са мотивите на ПП “ГПБЛ” да Ви представи своите обосновани предложения, които настояваме да бъдат включени в новия национален “План за възстановяване и устойчивост на Република България”, който ще бъде представен в Европейската комисия. Предложенията са направени на основание официални документи за развитие на хидромелиорациите, изготвени от Министерство на земеделието, храните и горите, и приети с решение на Министерски съвет на Република България, които не се изпълняват до момента.

1. Изграждане на правен и институционален капацитет, който да проправи път към автономни и самофинансиращи се организации за управление на финансово устойчиви и иновативни хидромелиоративни системи. Индикативна стойност – 5 млн. лева;

Провеждане на Първи етап на разработената от Световна банка и приета от Министерски съвет през 2016 година “Обща стратегия за преструктуриране, управление и развитие на хидромелиорациите, и защита от вредното въздействие на водите”, за засилване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор чрез осигуряване на устойчива дългосрочна перспектива и допустима инвестиционна подкрепа за напояване и отводняване, отпусната на фермерите – бенефициери в районите, определени за възстановяване и иновативна модернизация на главната канална и тръбна мрежа. Индикативна стойност – 25 млн. лева;

Изграждане на 2 бр. “супер иновативни” пилотни проекта, избрани и разработени на основата на “многокритериални” изисквания, включително оценка за въздействието и опазване на природната среда, в изработената от Световна банка и приета от Министерски съвет през 2016 година “Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите” – за Северна България НС “Попово” и за Южна България НС “Стара Загора”. Индикативна стойност – 55 млн. лева.

С уважение,

БОРИЛ СОКОЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП “ГПБЛ”