Последният указ за помилване е от март 2020 г., показва регистърът на помощната комисия в президентството. От началото на мандата на Румен Радев, който делегира правото да решава кой да бъде помилван на вицепрезидента Илияна Йотова, държавна милост са получили 13 души. Ако това темпо се запази до края на 5-годишния мандат, Радев ще се окаже „най-немилостивият“ президент за последните 20 години.

Помилванията станаха донякъде публични по времето на президента Росен Плевнелиев (2012-2017) и вицето му Маргарита Попова. Тогава бяха огласени съставът на комисията и правилата за работата й. На сайта на президентството започнаха да се публикуват отчети за тази дейност. По времето на Попова комисията постанови 2591 отказа и направи 35 предложения за помилвания. Попова помилва 28 души, като 25 от тях по предложение на специалната комисия.
Двама са помилвани с личното й решение, а един по лично решение на Плевнелиев.

По-рано, през двата мандата на Георги Първанов и Ангел Марин (2002-2012), помилванията ставаха на тъмно. Едва когато двамата си тръгнаха от президентството, се разбра, че за 10 години Марин е помилвал над 500 души, като в близо 50 от случаите го е направил въпреки отрицателното становище на комисията. Един от тези случаи е на Цветелин Кънчев.

Съставът на комисията по помилванията в момента отново е скрит. Оправданието на президентството е, че това се прави заради регламента за защита на личните данни (GDPR). От годишните отчети на органа се разбира, че той се състои от председател и петима членове.

Според последния четиримесечен отчет, който е публикуван на сайта на президентството – за периода януари – април 2021 г., комисията е направила 1 предложениe за помилване, което чака решение. То явно обаче още е висящо, защото в регистъра на помилванията, който би трябвало да е актуален към днешния ден, не е отразено нито като одобрено, нито като отхвърлено. И през първите 4 месеца на годината, най-голям е делът на молбите от осъдени, по които комисията предлага да няма помилване – общо 93. Основен мотив е липсата на изключителни обстоятелства, които да обосновават приложението на помилването като институт, свързан с проявата на висша държавна милост, хуманност и милосърдие.

От годишните отчети на комисията се вижда, че всяка година над 320 осъдени опитват да получат милост.

Мотивите на осъдените да искат милост

Основните аргументи, които осъдените изтъкват в молбите си за помилване, са хуманитарни причини и влошено здравословно състояние. В молбите си те твърдят, че семейните им отношения са се влошили, защото са в затвора, че трябва да се грижат за семействата си, че трябва да издържат децата си, че техни близки са заболели или починали. В повечето от случаите „нито едно от изтъкваните обстоятелства не е било мотив, достатъчен да възпре молителя от извършване на престъпление, поведението на самите молители е причина за влошените отношения в семейството, липсата на трудова заетост не осигурява финансова издръжка на семействата“, обяснява комисията.

За тези затворници, които изтъкват здравето си като мотив да бъдат помилвани, комисията пише, че обикновено същото здравословно състояние е било налице и преди и по време на извършване на престъпленията и то не пречи на престоя им в затвора. Освен всичко тези хора в затвора получават по-добро здравеопазване от това, до което биха имали достъп на свобода, тъй като често не са осигурени.

Сред търсещите помилване най-голяма е групата на осъдените за убийства. При това става дума за квалифицирани убийства – например извършени по особено жесток начин, или с повече от една жертва. Следват осъдените за кражби, грабежи и транспортни престъпления.

Основни принципи

Помилването води до безусловно освобождаване на осъдения изцяло или отчасти от изтърпяване на наложеното му наказание. То е приложимо от момента на влизане на присъдата в сила за наказания, които не са изпълнени или погасени по давност. Помилването не е приложимо към наказанията конфискация, обществено порицание и лишаване от ордени и звания, тъй като тези наказания са изпълнени изцяло с влизане на присъдата в сила. Държавната милост се полага само в изключителни случаи и не е приложима, ако ще доведе до нарушаване на конституционни принципи. С него, например, не може да се преразглеждат влезли в сила присъди.