ПОЛИТИКА

Най-дразнещо в “Да, България” е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина

Разкошни са ми Да България с тези еднакви партийни профилни снимки като комсомолски активисти. Гледам ги и нямам никакво съмнение, че комсомолският ген е по-прилепчив и от гена за наследственото оплешивяване. Много ми харесва как координирано коментират едни и същи теми, с едни и същи изрази, и едни и същи аргументи. Вероятно PR-ите са им казали, че по този начин демонстрират идентичност, интегритет и индивидуалност, но на мен ми навяват само мъчителни асоциации с едни други времена. Също така много ми харесва и как си споделят автобиографиите, досущ активни борци допреди 1989, доказващи, че от кърмаческа възраст са предопределени да посветят живота си на политиката и борбата с мафията.

Всичко това, разбира се, е разкошно, но аз, като човек, който е видял възхода на либералната доктрина малко по на запад и е ужасен от нея, бих искала да знам каква е позицията им по отношение на нееднозначните либерални казуси, които днес бушуват в Европа, а утре ще засегнат и националната сигурност на България. Разбира се, аз тези въпроси съм ги задавала хиляди пъти, но засега отговорът е “Ти ГЕРБ ли искаш да управлява?!” Не, не искам. ГЕРБ са тежка обида за България и аз все още не мога простя на либералите, че се заиграха с тях, та дори им влязоха в правителството.

А ако трябва да сме сериозни, най-дразнещо в Да България е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина, недостъпна за нискочелите маси. Че е единствена алтернатива на крадците от ГЕРБ, което пък води до мъчителното усещане, поне у мен, че ще сменим една кална измет с отбор превъзбудени комсомолци, които ще чакат указания отвън. Едното чума, другото холера. И се чудя на еуфорията на интелигентни хора около мен, които искрено вярват, че месията е тук, и не виждат онова, което аз виждам – зависимост от външни сили и комсомолщина.

Та да се върна на темите, на които от няколко години чакам някой да отговори. Ще дам само четири:

1) Миграция, мултикултурализъм, бежанци

През последните години западна Европа, най-вече под ръководството на г-жа Меркел, акумулира сериозно количество мигранти. Факт е, че една голяма част от тях не се приобщиха към универсалните ценности на континента ни, и в резултат имаме капсуловани малцинства, консумиращи с радост благата на европейската цивилизация, но не приемащи културата й. Тоест, от една страна имаме няколко милиона неинтегрирани мигранти второ-трето поколение, плюс няколко милиона мигранти първо поколение, напиращи в Европа от страни, в които християнството се наказва със смърт, а жената е малко над кокошката, но доста под кравата в социалната йерархия. Общото между едните и другите е религията, която изповядват, която в най-радикалната си форма се характеризира с абсолютна нетърпимост към християнството.

Каква е позицията на Да България по отношение на този казус и ще видим ли това, което симпатизантите на партията ВЕЧЕ демонстрираха през 2015 – а именно призиви за отворени граници? Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Какви мерки ще се вземат във връзка с резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции? До момента, единственото, което съм чула от членовете на Да България е аргумента „В автомобилни катастрофи загиват повече хора, отколкото в атентати”, плюс една фалшива статистика на броя на жертвите, която упорито се разпространяваше;

2) Джендър идентичностни политики и насилие

През последните години станахме свидетели на множество целенасочени и координирани опити да се прокарат определени чужди идеи, които да се внедрят на родна почва. Първо започна атаката над българската родова памет, а българинът беше заклеймен като „Ганьо”, „потурлия”, „вонящ и прост чобанин”, който не е оценил преимуществата на „османското присъствие”, а „си иска вонящия руски ботуш’”. После се оказа, че българинът, освен „нечистоплътен нещастник и ракиен патреот”, е и насилник, който пердаши жена и челяд по няколко пъти на ден.

Сега. Очевидно е, че насилието по света е огромен проблем. Данните за насилието над жени, мъже, деца, старци и животни са ужасяващи, а насилието срещу жени в България се е повишило значително по време на пандемията. Темата за насилието е изключително сериозна и трябва да бъде адресирана по възможно най-адекватния и мощен начин. Точно затова, тази тема трябва да почива на сериозни данни и анализи, а не на внушения и мъгляви обвинения.

Доклад на службата на ООН твърди, че “В географско отношение, Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.”

Щом това е така, аз не разбирам защо НПО-тата слагат под общ знаменател убийствата в Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, което е абсурдно. Защо европеецът е стигматизиран като насилник, след като реалният проблем е в една друга култура и религия. Защо определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, като се опитват да вменят цялата вина за тях единствено на нашето общество, без да коментират проблема в реалните му параметри, камо ли пък да предприемат мерки за справяне с него. Кой знае защо, че съм чула НИТО ЕДНО НПО да организира шествия там, където проблемът е не само реален, но и колосален – в мюсюлманските страни.

Второ, как ще бъде решен този проблем в България? Как ще изглежда „борбата” с този проблем у нас? Чрез Истанбулската Конвенция ли? Ще бъде ли приета своеобразната политическа клопка на Истанабулската Конвенция, която предвижда подкрепяне и въвеждане на възможността за избор на полова идентичност – Gender Identity – не само чрез самия текст на Доклада, но чрез всички последващи промени, които ще бъдат неминуеми? И още, като си говорим за “джендъри” – биха ли подкрепили либералите предложенията на своите западни съмишленици, децата над 14 години да могат да се подлагат на операции за смяна на пола без съгласието на родителя? Кой точно ще поведе борбата срещу насилието? НПОта, които ще получат огромно финансиране?

Знам позицията на много ваши членове към момента и тя е национално предателство. Това ли да очакваме от вас?

4) Политкоректност и език на омраза

Този цитат принадлежи на член или симпатизант, не помня, на Да България: “Свободата на словото е само за свободни хора! Не за фашисти! Не за расисти! Не за олт-райтове! Не за ред-некове! Не за прости български селяндури! Естествено, че трябва да има цензура! Естествено, че на Ганьо трябва да му се отнеме правото да пише тъпотии в социалните медии и да коментира неща, които не разбира!”

Да, мнението на един-единствен човек няма особена стойност, освен ако не е идентично с мнението на хиляди като него и не напират за властта. Напомням, че СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Е СВЕЩЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ – онова, което помним като цензура, доносничество и мракобесие. Много ме е страх от хора, които искат да убият свободата на словото в името на политическата коректност. Хора, които с апломба на висша интелектуална позиция и последна морална инстанция, искат да налагат всеобщи решения, без да имат представа от дългосрочния социален, политически, икономически или културен ефект от тези решения. Хора, които имат решения на всички въпроси от висотата на тяхната така ниска камбанария.

Разбира се, чакам отново порой от кална помия. Истеричната нетърпимост към чуждото мнение все пак е отличителен белег на членовете и симпатизантите на тази партия. Дори към човек, който няма никаква друга трибуна, освен собствената си стена във Фейсбук.

Та накратко, че на мен самата ми писна да пиша фермани, пък и имам да готвя мусака – ще бъде ли Да България пряк проводник на външни интереси, според очакванията на онези, които финансират партията, или ще защити националните интереси?

Post Views: 38

ПОЛИТИКА

Запада заскимтя пред Кремъл

Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.

На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.

Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.

Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.

Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.

Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.

За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?

Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.

На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.

Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.

Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.

Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.

Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.

Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.

Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.

План, написан още през лятото

Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.

Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.

И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.

Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.

Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.

Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.

С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.

Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.

Какво ще стане без европейците?

Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.

Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.

Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.

Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.

Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.

Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.

Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.

Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.

Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ПОЛИТИКА

Вътрешнополитически битки в Полша

Президента сам си пробива път през тълпата.

Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.

По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.

В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.

Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…

Post Views: 7

ПОЛИТИКА

Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски

Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.

А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.

Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.

Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.

Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.

С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).

Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).

Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.

Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!

Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.

Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!

Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.

Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.

Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.

Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.

—–

Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.

Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.

А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5