ПОЛИТИКА
Ето как ГЕРБ задейства пропагандната машина! Тази престъпна група лъже и маже като за световно (примери)
Глутницата на Борисов е е включила пропагандната машина на пълни обороти и очаква на народа съвсем да му писне и да си каже „абе, всички са маскари“ и да не обръща внимание какви безобразия се вършат зад гърба му. „Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. Но контраатаките на доскоро управлявалата партия достигат нови нива на нелепост“, пише в коментара си за Дойче Веле Ивайло Дичев. Препечатва пълния текст, за да не се хващате на въдицата на гербаджиите:
Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. От комфортната ситуация на пълен контрол над всички големи медии те изведнъж се озоваха на внезапно либерализиралия се пазар за вниманието на зрителя и в първия момент просто не знаеха как да реагират.
Вижте само какъв конфуз произведоха, когато (по стария метод) трите големи телевизии сякаш по команда прекъснаха предаванията си, за да ги отразят. И какво точно ни съобщи герберската пресконференция? Виж, когато владееш медиите е друго – и най-голямата глупост, изречена от Живков, Лукашенко или Ким, се превръща в тържествено събитие. В новата среда обаче акцията произведе само подигравки и раздразнение.
Новата пропаганда на ГЕРБ
И така в спешен порядък в ГЕРБ се преориентираха. Като първа задача те си поставиха ликвидирането на единството на понятия, оценки и дори цифри. На всяко обвинение от страна на служебното правителство, те казват обратното. По всяка тема единият събеседник идва с едни листове, другият с други и зрителят, който наблюдава този пинг-понг на алтернативни факти, няма друг ход, освен да си каже „абе всички са маскари“. Което е и задачата на новата пропаганда.
Най-нелеп беше случаят с язовирите, в които потънали едни пари – контранападението на ГЕРБ гласеше, че служебното правителство било източило тези язовири, за да може да се снима на техен фон министър Петков. Пропагандистите добре знаят, че нашите журналисти ще дават думата и на едните, и на другите, и пак на едните, и пак на другите, наместо бързо да проучат въпроса и да ни информират кое е истината (примерно като кликнат върху снимките от сателита). Безкритичното представяне на „всички гледни точки“ се е превърнало в една морална норма и ако дадена медия реши да се ангажира с това да обясни кой лъже, нео-пропагандата ще има прекрасен повод да вдигне врява до небето за пристрастност.
Ще кажете, в случая с обрасналите в трева язовири става дума за нещо напълно нелепо, но не бързайте. В новата дигитална джунгла колкото по-идиотско е едно съобщение, толкова повече го препращат. Спомнете си хората, които повтаряха, че норвежците щели да отвличат децата ни и че Ковид-ваксините водят до безплодие. Новата дигитална пропаганда разчита на това, че съобщенията ще се препращат от човек на човек без санкцията на експерти или професионалисти – движи ги тъй да се каже естетиката, способността да поразяват въображението.
Човекът е устроен така, че обича да чува аргументи, които да потвърждават собствените му мнения. Днес затварянето на политиците във Фейсбук-платформи (преди това в джипки, сараи) прави възможно всеки от феновете им да получава онази порция пропаганда, която е подходяща за него. Мразя ги тия, ей така отвътре ми идва – само ми дайте случка, която да оправдае това ми иначе не много социално чувство, да му даде вид на морално възмущение!
Не знам колко професионално изпипана е тази работа у нас, нямам идея колко интернет-робота, колко платени трола участват в тези операции. Но забележете противоположните посоки в съдържанието на посланията. На десните се предлага неотслабващата канонада по уж руския агент Радев; стигна се до абсолютно скандалните изявления от уволнения шеф на разузнаването, който си позволи да говори в медиите (нещо нечувано за тази професия!) и да обвини държавата си, че била управлявана от дългата ръка на Москва. От друга страна обаче – американските санкции по закона „Магнитски“ за Пеевски, ха сега де? Ами тук пропагандистите мобилизираха друго, „патриотично“ дигитално опълчение – то почна усърдно да ни убеждава, че сме суверенна държава и няма какво да ни се месят някакви американци. За всекиго по нещо!
Общественото съзнание е изтъкано от противоречия, в това няма нищо ново. Задача на интелигенцията е да въвежда логика и ред, но там е работата, че от години така наречените анализатори са разделени по ленински на наши и чужди. Дори ги канят по двойки – единият за едните, другият за другите и в последна сметка наместо да допринасят за разбиране на проблемите, дебатите водят до радикализиране на мненията, които всеки и без това си има. Най-хубаво шоу става, когато двамата почнат да говорят едновременно, а водещият се опитва да ги разтървава – тази техника май измисли г-н Сидеров навремето, но днес тя добре се удава на хората от ГЕРБ. Отричането докрай не цели да ни спечели, цели да поддържа обществото в състояние на гражданска информационна война – и всеки да се подрежда при своите.
Разбира се, пропаганда правят и опонентите им. Най-мощният ѝ вектор днес е служебното правителство, което засенчи партиите и май основно работи за усамотилата се във Фейсбук „Има такъв народ“. Но все пак има разлики. В добрия си вариант критиките на служебните министри към предходната власт изхождат от принципни неща, които трябва да се променят – системата, режима, както и да го наречем. Повечето се въздържат от лични нападки – към онзи, който не е напълнил язовира, който е раздал парите на ББР. Карат ни да мислим как да се премахнат паразитните структури, които позволяват да се заобикалят обществените поръчки. Как да се пренасочи обществен ресурс към малките и средни предприятия. Как да се реформира системата, така че да е ясно кой носи отговорност и за какво. Е, има и няколко неприятни изключения, но общият дух е такъв, струва ми се.
„А вие защо назначихте Спецов?“
Контраатаките на ГЕРБ следват анекдотичната логика, която доминира виртуалния свят днес. Една конкретна случка идва да обори системния проблем. Нали помните онзи стар виц, в който съветският посланик хвалел Волгата, а американските журналисти го питали защо не могат съгражданите му да си я купят свободно. „А вие защо биете негрите?“, избухнал посланикът. „А вие защо назначихте Спецов?“, питат така днес от ГЕРБ. Подозренията около новия шеф на НАП сякаш магически анулират всичките несъбрани милиони и притискани преди бизнесмени. Дали е виновен въпросният господин за онази продадена фирма аз не знам, надявам се да разберем скоро. Но забележете начина, по който той беше конструиран като медийно плашило – започна се със снимките му като културист, които събудиха иронични коментари, после Биков ни показа една порутена сграда, където бил офисът на фирмата му, а то пък и името особено, как да не се помайтапиш. Не е ли всичко това по-интересно от някакви сухи цифри? Или вземете възмущението от пенсионирането на проф.
Кантарджиев (да е жив и здрав, разбирам, че продължава да работи!) – той беше използван като наглед за предполагаемата чистка, извършвана от служебното правителство. Защо точно той? Щеше ли да е така голямо възмущението, ако не беше станал любимец на медиите с майтапите и добродушното си присъствие?
Същия фигурален стил ГЕРБ употреби с видеозаписа на кафявия плик, даден от пенсионирания митничар на президентския съветник, в който бог знае какво имало. Бандитско видео, същински Холивуд! Мен ако питат, следва да арестуват тия, дето са се представили за полицаи и поискали записа от охранителните камери, но това е друга тема. Въпросът е за какво ще говорим като общество – за системните проблеми или за отделни случки и картинки?
Ще кажете, не беше ли същото със снимките с чекмеджето на Борисов? Да, аз лично тези снимки ги възприемам като една от чудесните карикатури на Комарницки. Те просто дадоха израз на натрупалите се подозрения. А що се отнася до фактите – далеч по-важно е да се разследват признанията на г-н Божков, къщата в Барселона, обществените поръчки, завладените бизнеси. Но ето на, подобни нагледи мобилизират гражданска енергия, а анализът на системата е по-скучноват. И да, боя се, че анекдотичният дигитален свят почва да ни отучва да мислим абстрактно – прескачаме от нашата картинка към тяхната и обратно. А това е и целта на новите пропагандисти, от граждани да ни направят сеирджии.
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







