Санкционираните без произнасянето на компетентен съдебен орган лица ще бъдат поставени в абсолютна изолация

Служебното правителство готви социална Голгота за противници, прави черен списък на корумпираните според САЩ

Своеобразна социална Голгота готви президентското служебно правителство за противници на установяващия се на територията на България режим. Това става ясно от прието миналата седмица решение на временния кабинет, с което по поръчение на САЩ, ще бъде създадена работна група с участието на представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП), която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Америка.

В списъка на асоциираните лица да се включат:

а) всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;

б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.

в) всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.

Според решението на служебното правителство, което между другото е прието и неприсъствено, черният списък ще се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП, ще бъде публично достъпен, като своеобразна „стена на срама“, а службите ще следят постоянно за степента на свързаност на всеки български гражданин с вкараните в списъка.

Какво обаче означава това?

Всички потенциално „заподозрени“ от САЩ в корупция ще бъдат признавани за „виновни“ от българската страна, но не само това – наред с тях, в черния списък ще влизат близките им, приятелите им, съдружниците им и всички, които имат пряк или косвен досег с тях или бизнеса им.

На практика, това означава директна „публична смърт“ за всички лица, които по лично усмотрение на работната група ще бъдат определени за корумпирани, според критериите и под давлението лично на САЩ.

Вследствие на вписването им в подобен списък, без съд и присъда, за тези хора ще последват редица проблеми, както от финансово, така и от социално естество. Санкционираните без произнасянето на компетентен съдебен орган лица ще бъдат поставени в абсолютна изолация, тъй като разходите и репутационните щети за правене на бизнес с тях може да се окажат твърде високи – съществува риск партньорите им да загубят достъп до финансовата система на САЩ и на други страни, свързани с нея.

Защо правителството обаче иска така настоятелно, набързо и дори приемайки неприсъствено подобно решение да заклейми и изземе функциите на съдебната система, осъждайки по лична преценка всеки, който американците дори допуснат, че би могъл да бъде санкциониран по т.нар. „закон Магнитски“?

Последният, макар че има екстериториално действие, след налагането на ограниченията по него, всъщност не е истински закон, още по-малко наказанията по него се налагат през необходимите наказателни процедури, дори не и по силата на даден Международен договор.

Предстоящите парламентарни и президентски избори много просто отговарят на този въпрос, а несигурната политическа обстановка, разместването на пластовете и неясното бъдеще за стабилността на страната, може би сега са дали повод на силните на деня да положат основите на бъдещото си безвъзвратно окопаване във властта, при това чрез радикалното ликвидиране на свои противници.

Така, оттук нататък всеки дръзнал да се противопостави на политиките на новите управляващи, ще може веднага да бъде отстраняван и смачкван или чрез прякото му включване в държавния черен списък, или през обвързването му с фабрикувани факти, данни и обстоятелства с някой от лицата, които вече САЩ са „осъдили“ по „закона Магнитски“. Последното няма да е никак трудно, най-малкото защото „новите на власт“ вече разполагат с целия ресурс на държавния апарат и могат напълно легитимно да отстраняват всеки противник.

Историята на България всъщност не помни подобни практики, дори и в най-мракобесните времена на Народния съд. Последният дори създаден специално за целите на унищожаването на политическите врагове на режима допреди 9 септември 1944 г., все пак е имал характера на, извънреден, но съд. Сега, новите последователи на тази идея дори не опитват да прикрият намеренията си, прекарвайки наказанията през съдебен контрол.

Всъщност, за да сме максимално точни, трябва да се отбележи, че всяка държава има суверенитет и националните съдилища са тези, пред които се водят наказателни процеси, предприемат се определени обезпечителни мерки и се издават присъди. Така, под давлението на САЩ, излиза, че българското служебно правителство напълно доброволно предава суверенитета и националната компетентност на българския съд да преценява кои лица следва да бъдат санкционирани за корупционни или други престъпления, нарушаващи човешките права, в ръцете на трета държава, която дори не е в пределите на Европейския съюз.

Както вече отбелязахме, няма нито един международен акт, по който България да е страна, който да задължава страната ни да води постоянен регистър на уличените от Министерството на финансите на САЩ в някакво престъпление или нарушение. За сметка на това България е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), според чийто чл. 6 „всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона”.

Чл. 6, § 1 освен това изисква съдът да е създаден „въз основа на закона”.

Нищо подобно не виждаме във взетото от служебното правителство решение, като въпросната работна група дори не може да се нарече „компетентен орган“ по смисъла на международното право и възприетата от Съвета на Европа дефиниция за това. Това изискване е в унисон с принципа на върховенство на закона, който е неизменна част от същността на една правова държава и едно демократично общество.

С оглед на факта, че живеем в правова и демократична държава, съблюдаването на всички права на човека е абсолютно задължително за всеки един орган в държавата. Ето защо възниква и въпросът защо служебното правителство цели нарушаване на човешките права на своеволно избраните да влязат в черния списък на държавата, при това оправдавайки действията си именно с борбата с корупцията и нарушаването на човешките права.

Не на последно място последиците от задействането на един подобен механизъм могат да бъдат чудовищни, не само по отношение на конкретните казуси, на конкретните преследвани, а и във връзка с поредицата от дела пред Европейския съд по правата на човека, които неминуемо ще бъдат инициирани от попадналите в черния списък на „дълбоката държава“, най-малкото заради публичното им осъждане и ликвидиране без обвинения, без съд и без окончателна присъда.

Не е ясно и колко десетилетия напред ще са необходими на България да се измъкне от оковите на новия задаващ се тоталитарен режим.

Затова – трайте си, бъдете послушни и не опонирайте на новата власт и на американските й „партньори“, защото преклонена главица сабя не я сече.

Виолета Панайотова