Инжектоплякторчета за борба с корупцията

От връткане и бламиране на управляващата коалиция няма да й останат сили да приеме читав закон. Камо ли такъв за борба с корупцията. Създава се поредният орган за политическа саморазправа, без да се даде никаква гаранция за защита на подателите на сигнали

Инжектоплякторче е нищо незначеща дума, с която се забавлявахме като деца. Целта е да се правиш на интересен пред ония, дето не знаят какво е инжектоплякторче. Примерно – питат те какво правиш. Отговаряш – правя си инжектоплякторчета. А будалата срещу тебе се чуди какво ли ще да е това. И пита. Ти му се смееш – е, как така не знаеш какво е инжектоплякторче. Бъзикаш го известно време и толкова. Детска радост.

А инжектоплякторче е нищо. Точно като борбата с корупцията у нас – уж сме много заети, правим нещо, полагаме усилия, произвеждаме съдържание, а резултатът е, че лъжем будалите. Което не е и чак такова постижение. И така вземането на антикорупционни мерки всъщност произвежда инжектоплякторчета, които продаваме в Брюксел.

Борбата с корупцията сваля маските на всяко правителство

Това се случи в парламента с т.нар. антикорупционен закон. Депутатите решиха, че подаващите сигнали до бъдещата нова мегаагенция няма да бъдат защитени и всеки може да ги съди до дупка, ако антикорупционното звено не открие никакви нарушения на този, срещу когото е сигналът. Казано най-просто: кой е тоя луд, дето ще подаде сигнал за корупция? Ами никой. Или само ако е по поръчка, както е и в момента.

Историята на българските институции не е сред най-бляскавите и всеки е наясно, че дори целият свят да знае, че еди-кой си е корумпе до мозъка на костите, това не значи нищо. Сто на сто прокуратурата няма да му намери нищо, а ако все пак го направи, в съда ще бъде внесено по такъв начин, че единствената възможна присъда е невиновен. И няма абсолютно никакъв повод да се съмняваме, че новата агенция за борба с корупцията ще работи по различен начин. Тъй или иначе това ще бъде механичен сбор на неработещи в момента институции от типа на БОРКОР и Комисията за конфликт на интереси.

Затова трябваше новият закон да даде поне минимални гаранции за защита,

ако някой луд все пак се осмели да подаде сигнал.

Но не би. Управляващите наистина не се интересуват от борба с корупцията, въпреки декларациите, че им е приоритет. Оплетени са в свади за лифтове, концесии на плажове и в признания от типа „пак ни извъртяха“. Това бе реакцията на вицепремиера Валери Симеонов, който сякаш от вчера се занимава с политика. Но имаше и друга доста показателна реакция – на правосъдния министър Цецка Цачева, чието ведомство написа антикорупционния законопроект. „Трябваше да се гласува предложението на правителството да не се повдигат обвинения на свидетелите. В това отношение Народното събрание бламира предложението на правителството“, заяви тя. Но вместо към така наречените си коалиционни партньори насочи гнева си към президента, че казал, че ще наложи вето, преди още целият закон да е приет. Е, кой още вярва, че от коалиция, в която се връткат и бламират, може да излезе нещо читаво. Герберско-патриотичната колаборация може

да произведе само нискокачествен продукт,

подкован с обещания за нещо друго – аз на тебе лифта, ти на мене – Закона за концесиите.

И тъй като законопроектът вече е приет, трябва да се знае, че в окончателния му вариант е записано, че подателите на сигнали за корупция ще трябва да се идентифицират с всичките си данни – имена, адрес, ЕГН и т.н. Анонимни не се приемат. В това има известна логика, но в родната обстановка нещата стоят по следния начин – един човек първо трябва да се пребори със страха да застане с всичките си данни в сигнал срещу друг, вероятно доста по-силен от него – началник, чиновник, полицай, прокурор, съдия и т.н. После трябва да се надява, че някой приятел на съответния няма да му изнесе цялата информация от бъдещата мегаагенция. Нужно ли е изобщо да се напомня с какво блестят две от основните й звена – БОРКОР и Комисията за конфликт на интереси. Първото с липса на идея защо съществува, а второто – с тефтерчето на председателя си, в което пишеше кой да се удари, а Д.П. бе превърнат в 10. Накрая идва надеждата, че сигналът трябва да се счете основателен. Щото иначе може да има дело срещу подателя му. Нека не забравяме, че винаги има възможност същият писач на сигнал да бъде разследван от прокуратурата и за набеждаване, ако антикорупционното звено не открие нищо.

Ключов момент от работата на бъдещото мегазвено е правомощието да иска прилагането на СРС-та. Може само да се гадае колко скандала ще се завъртят покрай тези СРС-та, като се има предвид констатацията на Националното бюро за контрол на специалните средства, че и в момента нарушенията са стотици.

За всичко това изобщо нямаше да има нужда да се говори,

ако имаше нормални институции. Но няма.

И редно е да се каже, че ще се роди още една такава. Назначенията в бъдещата антикорупционна комисия ще бъдат изцяло политически, както е и във всички останали звена – при конфликта интереси, във Висшия съдебен съвет и на куп други места. В този смисъл няма никаква опасност бъдещото антикорупционно звено да разследва тия, които са го назначили. Но пък за сметка на това ще е добре платено – шефът му ще взима 90% от заплатата на шефа на парламента. Останалите ще взимат по 80% от заплатата на председателя. За да правят инжектоплякторчета.