БЪЛГАРИЯ

Борисов е Театър, нищо повече!

„Журнал дю диманш” прави Борисов на пух и прах заради корупцията

Има нещо незряло, малко като слаб ученик, който направо може да ви разсмее. Да се приеме антикорупционен закон само няколко дни преди започването на 6-месеченото ротационното председателство на Европейския съюз, е малко прекалено наистина, коментира в обширен анализ френското издание „Журнал дьо Диманш“ ситуацията в България.

Това е поредният критичен материал на голямо европейско издание за страната ни, която влиза във фокуса на вниманието с започващото днес българско председателство на Съвета на ЕС. В последните няколко дни анализи, посветени на България, имаха „Гардиън”, „Ди Цайт”, АФП и БТВ.

Каквато и да бъде ефикасността на този закон, след като българското правителство предприе цяла камара от мерки и декрети, създаде и комисия за борба с този бич, корупцията все още стряска Брюксел и класира България сред трите най-корумпирани страни в ЕС. Народният глас е безапелационен. „България е една умалена Русия. Цари мафиотски манталитет и никога няма да отговори на изискванията на поставените критерии“, пише „Журнал дю диманш”.

Трябва да се признае, че тази малка страна 10 години след приемането си в ЕС не е отбелязала напредък. През ноември Европейската комисия подчерта в последния си доклад, че нищо не се е променило от януари 2017 г.

„Борбата срещу корупцията е областта, в която има най-малък напредък през последното десетилетие. При това – въпреки съществуването на Механизма за сътрудничество и проверка“.

През 2016 г. в друг доклад на Центъра за изследване на демокрацията се казваше, че всеки пети възрастен се е сблъсквал с корупция – плащайки или получавайки рушвет.

Според Николай Стайков от фондация „Антикорупционен фонд“ най-страшното е липсата на съдебни преследвания. „Притеснителен е малкият брой на разрешените случаи. В затвора отиват само малките, дребни риби. Нито един от главните герои от последните години не е зад решетките, дори за един ден“.

В навечерието на Новата година има само една шепа хора, която протестира пред правителството. Доста по-малко отколкото в съседна Румъния. Снегът, който покрива Витоша, приспива сетивата и разума. Между другото, според едно скорошно проучване на „Отворено общество“ това, което най-много безпокои българите, е корупцията – тя се нарежда на четвърто място след бедността, безработицата и лошото управление.

По-малко от 15% от българите вярват в институциите.

Корупцията е навсякъде. Искаш рушвет – заповядай. За детската градина, за доктора, за полицая или в по-голям мащаб – за да се спечели договор, финансиран от ЕС. Столицата не показва нищо от това и предлага на гостите само една луксозна витрина и приветливи усмивки. Трябва да посетите обаче североизточните квартали (така е в оригинала, вероятно става дума за южните квартали), за да срещнете тази повсеместна корупция, която не може да се види с просто око.

10 семейства си разделят богатствата на страната. Някои от тях са си построили чудесни къщи, които се охраняват от бодигардове и камери. Да живееш в „Бояна“ или „Драгалевци“ означава „Аз съм богат“ или „Аз съм корумпиран“.

„Корупцията не се измерва“, казва журналистът от в. „Сега“ и специалист по европейските въпроси Светослав Терзиев. „Това е усещане на всеки един българин от доста време насам“, добавя той.

„Чувство” и „усещане” – понятията са размити.

През 2016 г. „Прозрачност без граници“ посочваше България като страна от ЕС, където усещането за корупцията е най-остро. „Заедно с Румъния ние сме единствените държави от ЕС, които сме под наблюдение заради корупцията и организираната престъпност“, казва Терзиев.

Независимо от това българското правителство се отнесе много сериозно към председателството. Преди 5 месеца бе създадено Министерство на европейското председателство, което ще изчезне след края му. Журналистът се опитал да разследва това нещо, но напразно. „Почуках на вратите на всички министерства, които са свързани с председателството, за да разбера точната сума. Споменава се цифрата от 70 млн. лв., но никой не можа да ми каже на кого ще бъде разпределена“, казва Терзиев.

Собственикът на първата независима информационна агенция БГНЕС Любчо Нешков бе най-щастливият човек в продължение на 10 години. Този симпатичен 50-годишен мъж, бивш военен кореспондент на Националната телевизия, успя да изгради една семейна новинарска компания, интегрираща за пръв път на едно място новини, снимки и видео. Той имаше гениалната идея да се свърже с мобилен оператор и така рязко увеличава продажбите си. „Вършех си своята работа, давах думата на всеки, включително и на тези, които критикуваха правителството“.

Това обаче не е по вкуса на всички. Санкцията не закъснява и получава лаконичен есемес, че неговият договор е прекратен. „Винаги е имало приятелски обаждания, страничен натиск, но …“. В България не се отива в затвора, ако критикувате властите, но отмъстителните мерки са многобройни и прикрити. Част от клиентите прекратяват договорите, фактурите стават непосилни. Нешков е принуден да уволнява хора и да намали дейността си.

Според „Репортери без граница“ България се срина от 35 място през 2006, което заема с Франция по онова време, на 109 място по свобода на словото от 180 държави през 2017 г. Това е най-лошото място в класацията на страна членка на ЕС.

Какво може да бъде доверието в България по време на това задължително европейско председателство? Пиар експертът Арман Бабикян дебело подчертава, че ЕС е бил отлично информиран за нивото на корупция, когато приема страната ни. „Ние се опитахме да убедим нашите европейски партньори, че ще направим всичко, за да преборим тази корупция, но нищо не стана. По-страшното е, че това въобще не пречи на ЕС. България е един вид прозападна зона на комфорт и нашите евродепутати са напълно подходящи за тази работа“, казва Бабикян и посочва с пръст собствения парламент. „Нашите депутати притежават парите и те решават на кого да ги дадат“.

Театър, нищо повече.

„Ние имаме една фасадна демокрация, но всъщност сцената е европейска, а хората нямат думата“, възмущава се Светослав Терзиев. Ние знаем, че председателството ще се ръководи от шефа на Комисията Жан-Клод Юнкер. Българите вече не вярват в ЕС.

Терзиев има чувство за хумор и разказва следния анекдот: „Онзи ден бях на пресконференция с руския посланик. Русия никога, ама точно никога, не говори за корупцията, но този път темата за корупцията беше повдигната. Отговорът на посланика беше сладък: „Това го оставам на ЕС“.

Post Views: 89

Related Topics:българия новини скандал

Up Next

СЛАДКИ ЛИ СА ОНЕЗИ 16 МИЛИОНА? КУПИХТЕ ЛИ СИ АПАРТАМЕНТИ И КОЛИ…

Don't Miss

BANK OF ENGLAND ПРИЗНА, ЧЕ Е ПОМАГАЛА НА НАЦИСТИТЕ

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.