БЪЛГАРИЯ
Трагично! Старци влизат в болницата, за да не са сами по празниците
При “успешното” управление на Борисов възрастните хора измислиха как да уцелеят. Нов начин да изкарат празниците са намерили самотни пенсионери.
Това разказа баба Станка от Бургас, която не издържа самотата в малката си гарсониера. „В делничните дни се справям криво-ляво. Отивам на пазара да видя какво продават. Не купувам, но убивам времето, докато гледам. Спирам се по пътя с някоя съседка и си говорим. Понякога се возя на автобус от единия край на града до другия. Имам карта с намаление и се качвам на някой рейс. Там се чувствам сред хора. Едни слизат, други се качват. Младежи се прегръщат, двойки на средна възраст се карат, жени влачат огромни торби, а аз си имам една игра – гадая какво има вътре и се радвам, ако се покаже късче хляб. Значи съм познала.
Когато дойдат празници обаче, оставам сама. Безнадеждно сама. Заставам до прозореца и гледам тъжно весели семейства, усмихнати дечица, тръпнещи в очакване какво ще им подарят. Отварят се коли, пълнят се с багаж, всеки отива някъде, а аз съм сама. Тогава самотата най-много тежи. От всички апартаменти се носят примамливи миризми на нещо вкусно. Чува се глъч, чува се…живот. А аз дори котка нямам да се отърка в мен, да измяучи и да усетя нещо живо до себе си. Не смея да си взема. Защото като почина, ще остане сама.
Децата се разпиляха. Синът е в Америка, дъщерята в Канада. Имат си семейства, имам внуци, които съм виждала само на снимка. Пишеха децата, обаждаха се. После ме забравиха. Разбирам ги, не ги коря. Имат свой живот, свои мъки и тревоги, свои радости и скърби.
Като се звънне на вратата, сърцето ми скача. Все си мисля, че са те. Но е или домоуправителят да поиска пари за стълбището, или някоя инкасаторка. Аз и бонбони съм купила. Черпя ги. За да останат поне още минутка с мен, за да спре оглушителното мълчание на голите стени, които понякога ме захлупват.
Имах приятелка от съседния блок, но си отиде. Сърцето нещо…Сега се заселиха млади семейства във входа, почти никого не познавам. Говоря си сама. Не, наред съм с главата, но иначе гласът ми просто ще ръждяса. Когато по-топло излизам, приказвам с продавачките, радвам се на малки дечица, представям си, че са моите внуци, но стане ли студено, се свивам под одеалата, за да не хабя ток и си мечтая за пролетта.
От години празнувам Коледа, или Нова година в…болницата. Открих този невероятен начин да не съм сама. То и без това от мъка сърцето ме свива, кръвното се вдига, изплаквам на джипката колко съм зле и тя ми дава направление. А клиничната пътека е три или пет дни и ако има свободни легла, ме взимат.
Там е толкова хубаво! Има елха в коридора, минават хубави сестрички и ни носят лекарства. Храната за празника е хубава, не са разни буламачи. Слагат ме в стая с други баби, които също са сами като мен.
Подозирам, че боледуват от същото. От самота.
И си приказваме, приказваме до насита, всяка за съдбата си, всяка за болежките си. Лъжем се една друга, че децата ще дойда на свиждане, но никой не идва.
А сестрите ни черпят с портокали и бонбони, понеже имало много в сестринската стая.
Толкова съм щастлива през тези дни! На топло съм, с хора съм и забравям студената гарсониера и тишината, която буквално ще ме оглуши.
Там, в болничната стая се чувствам човек. Макар и за три дни…
Но на втори януари ме изписват и се връщам в моя тих, гладен, студен и тъжен свят.
И чакам да звънне някой на вратата.
Но никой не звъни…
БЪЛГАРИЯ
Късата памет на народа
❗️ Хората искат реални решения за по-добър живот, а не поредната пиар акция и фалшиви усмивки. Докато нечия биография ще се обогати с поредния пост и висока заплата, в домовете на българските семейства растат сметките, а стандартът се понижава.
🔄 И все пак историята се повтаря. Минават четири или пет години. Поредният герой се е променил, отдалечил се е, научил е езика на обясненията. Накрая си тръгва, изпратен с гнева на същите хора, които някога са го гледали с надежда. А те вече разпознават спасението в следващия, точно както преди години са го разпознавали в него.
Най-тежкото в този кръговрат е онзи поглед, който отново е повярвал. Очите на човек, който не иска много, само малко повече сигурност, спокойствие за детето си и възможност да живее достойно от труда си. Докато той чака, чуждите кариери растат. Неговият живот минава.

🎭 През целия си съзнателен живот не съм видяла управляващ да си тръгне по-обичан, отколкото е дошъл. Виждала съм внимателно изградени образи, които се разпадат при първата истинска необходимост от смелост, почтеност и способност да се действа. Един свежда глава пред външни покровители, друг се съобразява с местни икономически зависимости, трети просто няма качествата за отговорността, която толкова силно е желал.
🤍 Но българите продължават да вярват. Понякога се питам откъде намираме сърце за още надежда след толкова разочарования. Може би защото усещаме, че възможностите на тази страна са много по-големи от онова, което ни е било предложено досега.
🇧🇬 И аз вярвам, че България може да бъде най-хубавото място за живот. Когато гледам войните, разрушенията и несигурността по света, още по-силно разбирам стойността на земята ни, на природата, на корените и на човешката близост, която все още можем да съхраним тук.
🌱 Доверието ми вече не е вложено в нечий политически образ. То е в България и в духа на хората ѝ. В способността ни да създаваме, да се грижим и да отстояваме онова, което прави живота ни достоен.
Няма да дойде един човек, който да ни освободи от отговорността за собствената ни страна. Ние ще трябва да бъдем нейните спасители, всеки с труда, съвестта и смелостта си.
✨ България има бъдеще отвъд нечии четири или пет години. И тя заслужава повече от поредното ни разочарование.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Кара кола за 20+ бона…
Гуми – нови
Джанти – лъскат
Резервоарът – пълен
Ресторантите? Пълни до козирката.
Отиваш „за по едно“…
и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа.

И като го питаш:
– Брат, ти за колко работиш?
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣
Почивки?
Юли – пълно
Август – пълно
Септември – пак пълно
Явно всички „едвам свързват двата края“, но с изглед към морето 🌊
Плаща:
– ток
– вода
– интернет
– телефон
– кабелна
– абонамент за фитнес (в който не ходи)
Излиза всяка седмица…
Яде, пие, качва сторита…
И накрая:
„Брат, няма пари…“
Българинът е друга математика:
Парите не стигат…
Ама животът върви на макс.
НАСА още не може да го обясни това явление 🤣
П.П. Този пост е с цел забава 😄
Животът е кратък – носете новите си дрехи,
обичайте се, за да бъдете обичани,
и най-важното – бъдете здрави ❤️
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
А, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
1. “Росатом” спира да поддържа и доставя части за АЕЦ “Козлодуй”,
като единственият ангажимент на руската държавна компания от тук нататък ще бъде да помогне за безопасното изключване на двата блока на централата!

2. “Лукойл”, заради съображение свързани с влошената ситуация на сигурността в Черно море, спира временно своето предприятие “Нефтохим Бугас”, съответно и доставките на петрол за България.
ЛИНК В КОМЕНТАРИ
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







