БЛОГ

БАЩАТА И УЧИТЕЛКАТА

Той бе станал трън в очите на учителката, класна на дъщеря му. Вече няколко пъти го бе викала, във връзка с провинения на дъщеря му, но видима полза нямаше. Вместо да я изслуша и да се съгласи с нея, той облиза страстно устни и я шляпна по дупето. После я покани на вечеря. Даскалицата се облещи и не можа да каже гък. Край тях, по училищния коридор минаваха ученици, гледаха ги и се хилеха пошло. Тя бе станала за присмех, заради един откачен баща, на ученичка от нейния клас Най-после тя успя да си поеме дъх и изсъска:
– Ама вие….! Какво си позволявате?!
– Каня ви на вечеря! Какво толкова?
– Простак! Сега ми е ясно, защо дъщеря ви се бие с момчетата и е толкова невъзпитана! Тя просто прилича на вас!
– Естествено! – отвърна той – Нали съм и баща!
– Смятам, че ще бъде най-добре за Ния и за целия клас, да я преместите в друго училище! Тук тя непрекъснато провокира съучениците и учителите си, държи се арогантно като вас и пречи на учебната дейност! Това просто не може да продължава!
– Добре! – бе невъзмутимият отговор на бащата.
– Какво му е доброто?
– Ами, преместете я!
Учителката започна да обяснява училищния правилник и невъзможността да преместят дъщеря му, след като не е допуснала нужния брой неизвинени отсъствия. Опита се да му внуши, че това е възможно най-добрия начин за решаване на проблема, на което той отвърна:
– Аз проблем нямам! Дъщеря ми също! Ако вие или децата не я одобрявате, направете необходимото да я преместят в друг клас или друго училище! Сам никога няма да преместя дъщеря си!
– Добре! – приключи разговора класната и се прибра в учителската стая.
Бащата се прибра, а когато след часовете се завърна и дъщеря му, той я запита:
– Какъв и е проблема на твоята класна? Защо заради шамара на онзи глупчо, дето те е хванал за циците, изкарват теб виновна?
– Защото глупчото е син на бизнесмен, който ни подари голям монитор за класната стая! А класната ни е недоклатена и вечно в лошо настроение, щото е разведена от няколко години вече! Просто трябва някой да я начеше и ще се укроти! Тя иначе не е толкова лоша..!
– Ама и ти имаш един език! Така говори ли се за учител?!
– Вече съм осми клас, тате! Говоря това, което мисля! Нали сам си ме учил на това?
Бащата се хвана за главата:
– Абе, от една страна е така! Ама от друга…! Учителите трябва да се уважават!
– Ха –ха – ха! – изсмя се дъщеря му – Съучениците ми казаха, че си я шляпнал по дупето! Това поздрав ли е или някаква нова форма на „уважение“?
Бащата стана и се разходи из малката стая. Погледна дъщеря си и въздъхна:
– Не се оправдавам, а само уточнявам! Станаха седем години от смъртта на майка ти! Криво – ляво успях да те отгледам до сега! Нито аз, нито ти сме идеални! Но не крадем, не лъжем и не вършим лоши неща! Не знам как, долових у класната ти нещо изключително женско, нещо като безмълвен вик…! Вик за помощ! Тя говореше за теб и разни училищни глупости, но всъщност виеше като самотна вълчица в нощта! Затова я шляпнах отзад и я поканих на вечеря! Мислех, че ще приеме! Но…. май съм сгрешил!
– Сгрешил си, разбира се! Как можеш да си позволяваш това в училище и то пред децата?! Да беше начупил няколко стръка люляк и да ги подариш! Тъкмо сега е разцъфнал и го има навсякъде. Тя щеше да се зарадва и най-после някой щеше да й даде любимото цвете! Тя вече цяла седмица опява, че люлякът е любимото и цвете, но момчетата от нашия клас са толкова смотани…!
Бащата разроши косата на дъщеря си и помоли:
– Не се бий повече с момчетата, ако обичаш! Ти вече си голяма и сама разбираш мераците им! Съблазняваш ги и няма начин, да не искат да те докоснат!
– Всъщност и сама искам да ме докосва някой, който ми харесва! Но разни смотаняги, дето умът им е още в първи клас не мога да приема! Разбери ме, тате!
– Добре, добре! Гледай все пак да не вършиш глупости!
На следващият ден, след часовете децата излязоха вкупом от сградата на училището и се отправиха към колите с родители, които ги чакаха. Постепенно навалицата намаля и започнаха да излизат учителите. Класната на Ния излезе сама и тръгна към завоя на улицата. Срещу нея застана някакъв мъж, с огромен букет люляки в ръцете. От цветята не се виждаше лицето му, но когато учителката стигна до него, той каза:
– Госпожо, това са вашите цветя! Ще се съгласите ли да ги вземете и да дойдете с мен, до едно малко ресторантче, на брега на морето? Обещавам да съм послушен и де не си позволявам волности!
Учителката позна бащата на своята ученичка и поклати глава:
– Не мога да ги взема, защото са ужасно много! И защото не смятам, че съм ги заслужила от вас! Прекалявате с поканите за ресторант, господине!
– Няма проблем! – остави цветята на тротоара бащата – Но все пак смятам, че сте ги заслужила! Нали сте класна на дъщеря ми?
– Занесете ги на жена си! Всъщност, от колко време не сте и подарявали цветя?
– От миналата събота! Бяха пуснали букети с лалета в „ЛИДЛ“ и взех един. Сигурно вече са увехнали! Лалетата не траят много.
– Не ги ли държите във вода?
– Не слагам вода в мраморната ваза, на гроба на жена си! Преди три години през зимата водата замръзна и после вазата се спука. Сега ги поставям просто така…!
– Прощавайте! – изчерви се учителката – Не исках ..!
– Няма нищо! Жена ми ужасно ми липсва, както и на Ния, но вече сме свикнали!
Учителката се наведе и се опита да събере накършената люляка. Бащата и помогна. Тя се усмихна тъжно и предложи:
– Още е рано да се прибирам у дома! Може да се разходим в Морската градина! Но чак в ресторант да ходим, ми идва множко…!
Бащата смигна дяволито и се облиза:
– В това ресторантче приготвят миди по Бургаски толкова добре, че и на самите миди им харесва яденето! И притежават едно „Каберне“, дето няма равно в страната! Първо да се разходим, а после може само да надникнем там!
– Мидите не се ли консумират с бяло вино? Нали са морска храна, нещо като рибата?
– Това „Каберне“ е тъй добро, че бих ви консумирал натюр, без да ме интересува сметката после! – ухили се бащата.
– Ей! Ама вие пак започвате през просото! Бива ли да сте тъй нахален?
– Не се сърдете, госпожо! Аз съм откровен човек и каквото ми на сърцето, това ми на езика!
Той предложи свита в лакът дясната си ръка, а учителката я хвана. Двамата тръгнаха по улицата, като през цялото време си обясняваха един на друг, как не са се разбрали за едно или друго. Всъщност, те прекрасно се разбираха, защото пролетта бе извършила тайната си магия и бе събрала две самотни души заедно. Останалото бе само въпрос на време.
Красимир Бачков

Post Views: 63

БЛОГ

Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек

А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.

Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.

Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.

Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.

И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.

А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.

Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.

Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.

Не сте резервен план.

И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.

Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.

Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

БЛОГ

Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️

Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.

Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.

Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.

И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.

В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.

От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.

За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.

Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.

Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.

В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.

За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.

В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.

И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.

Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!

Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!

………………………

Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:

“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?

Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….

…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.

Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 45