ФОКУС
Проф. Валери Стефанов: Властта е вампир, впит в тялото на държавата! Време е да я премахнем!
– Проф. Стефанов, в годината на вирус, страх и протести научихме ли българите нещо ново за себе си? Първо бяхме уплашени, после станахме граждани, протестиращи на площадите, а сега сме най-великите скептици, които са убедени, че ще бъдат чипирани. Признак за лутане ли са тези амплитуди? За дълбоко недоверие към властта, която отдавна се грижи за собственото си оцеляване?
– Кризите са възможност за самопознание, така че дано сме научили нещо повече за себе си. Подобни ситуации блокират обичайните житейски алгоритми и ни препращат към някаква „странна“, необичайна позиция. През зимата вирусът буквално ни изтегли от градските пространства и ни прибра в домовете. Скрихме и се заоглеждахме предпазливо. Уплашеният човек трупа опит в страха и подчинението.
През лятото хората се върнаха на площадите, за да ги пренапишат като места на гнева. Гневният човек залага тялото си и трупа опит в смелостта и свободата. В късната есен отново ни карантинираха и третираха като обекти за назидание. Тоест годината ни превърна в махало, залюляно между страха и смелостта, подчинението и свободата. Това са психологическите и политическите аспекти на кризата.
Трайният ефект е едно странно маскирано същество, което броди по улиците на света. То е изгубило контрола върху себе си, страхува се от общуването и се чуди какво да прави с живота си – това вече е екзистенциалното измерение на кризата.
Маската е новият ни паспорт, който не идентифицира, а анонимизира. Върху маската са струпани социални отношения. Там е „залепен“ знакът на Болестта. Там е сигнализиран Страха. Там стои печатът на Властта. Маската е предпазливост и принуда, грижа за себе си и външно насилие, слепени в странна амалгама.
Днешният маскиран човек не е вчерашният романтически разбойник, а е подгонена от страха потенциална жертва, кълбо от спазми за оцеляване. В този смисъл маската е първично убежище, кафкианска хралупа, която ни свлича към други епохи от битието ни.
Настоящият маскиран човек е стара мечта на властта, той е нейната благодат. Властта ни слага маската-намордник по силата на една нечувана досега легитимност. Тя апелира откъм ценността на живота, кълне се в грижата за човека и никакви пледоарии за права, свобода и личен избор вече не са релевантни. Тезата е ясна, категорична и стара – дори собственият ти живот не е твой, той е на обществото.
Извадени от площада и завряни в хралупата, здраво омотани в намордника, човеците вече нямат политически шанс. На този етап маската маскира края на политиката, схваната като свободно публично действие. Отвъд всякакви конспиративни теории „конспирацията“ е в действие. Ние вече не дишаме заедно градския въздух на свободата, а дишаме зад маската, притихнали, умислени. Всеки за себе си, болестта и господарите срещу всички.
– Защо взривът на гражданска енергия не успя да стигне докрай? Постави цели, но не ги постигна. Вярвате ли, че „блатото на посредствеността“ все пак е стреснато и търси аварийни изходи?
– Има спонтанни и контролирани протести. През лятото натрупаният гняв заля спонтанно улиците и площадите. После протестите бяха приватизирани и контролирани. Някои бяха по-важните граждани, автентичните десни протестиращи, други бяха презирани и маргинализирани.
Комбинацията „орел, рак и щука“ не е най-доброто политическо решение, естествено. Но неумението да постигнеш съгласие и консолидация, когато не разполагаш с ресурсите на властта (медии, администрация, силови структури, финанси…), не е просто разочароващо, то е разрушително. Самонадеяни хора с голямо его, повели масите към предвидимия отлив, към тишината на отчаянието – това е резултатът.
Още нещо, говорителите на протеста нерядко следваха вулгарния и сляпо агресивен език на властта. Реалният политически поврат следва да има корени в концептуалната мощ на езика, а не в немощта на шаблоните, в архаичните клетви и жилавите вулгаризми.
– Промени ли се нещо в комуникацията власт-общество? Защо джипката още инспектира магистрали и тръбопроводи и по-рядко болници?
– Магистралата е образ, в който Егото намира своя приют. Магистралата води въображението към славата, болницата е дом на страданието. И славата, и страданието са събрани в единен рекламен пакет. Пътуващият водач разнася своята политическа святост, за да могат простосмъртните да усетят, да видят, да прочетат за подвизите му. Да чуят словата на самохвалството. В тези походи към славата става дума не толкова за политически деятел, а за епически герой, превъртян през популярните жанрове на медиите.
Фактът, че мислим „властта“ като антипод на обществото, ни показва какво всъщност е тя. Тя е вампир, впит в тялото на държавата. Вампирът не комуникира, той сугестира.
– Превърна ли се смъртта в статистика? Доколко опасно е за едно общество да се адаптира към загубата на живот? При първо място по смъртност имаше сериозна съпротива срещу мерките в полза на икономиката.
– Свидетели сме на прехода от плуралистични индивидуалистични визии за живот към декретирани форми на колективна сигурност. Това е платформата, на която ще бъде качено бъдещото общество на масовия контрол.
Смъртта, въвлечена в кривите на статистиката, става абстракция, образ, с който могат да се правят различни неща. Всекидневните емисии за броя на болните и починалите са форма на масова обработка. Нейната ефективност се обезпечава чрез травматична образност и драматична стилистика. Посланията депресират, редуцират рационалните компоненти в масовото поведение. Масите се давят от сутрин до вечер в медийните образи на болестта и смъртта. Това не е просто грижа за живота, това е манипулативно администриране на смъртта.
Реторически нагласеният образ на Страшната смърт е в основата на новата ни болест, другият вирус, който поразява менталността и морù обществената тъкан. Той ерозира обществото като рефлексивен потенциал, като гражданско самосъзнание. Този образ мотивира широк спектър от насилствени политики и превръща обществото в стадо, легитимно тръшнато за колективна терапия.
Визията за свободния човек е в основата на модерността. Любопитно е в основата на какво ще бъде уплашеният човек.
– България опустяваше години наред от бягството, от емиграцията. Сега и от чумата… Къде виждате надежда за изцеление, оздравяване, възраждане?
– Най-трудно е да избягаш от себе си. От присъщия ти манталитет, от навиците и слабостите, от собствената ти нищета. Вече дълго време България се мъчи да избяга от самата себе си. Не успява.
Думите на надеждата и утешението са намирани както в призиви за бунт, така и във философията на търпението. Трудно ни е да намерим скалàта, на която надеждно да стъпим.
Адам Смит твърдеше, че на човека с „просветен разум“ е присъщо да се радва на колективното благо, а не на възможността да извлича лична изгода от него. „Подреденото и процъфтяващо състояние на обществото му е приятно и той изпитва наслада да го съзерцава“ – тези думи са написани в съчинение, което се нарича „Теория на нравствените чувства“.
В контекста на днешната жажда за грабеж, монопол и контрол подобни думи и чувства може да изглеждат неадекватни, анахронични. Но това не е съвсем така – надеждата за изцеление са именно хората с „просветен разум“ и нравствени чувства. Зрящи политици, а не слепи, послушни и агресивно речовити посредствености. Отговорни „лечители“ на обществените болести, за които няма да кажем „и тези са същите“. Звучи като романтично мечтание, знам. Но след като партиите са легитимните инструменти на политиката, то на кой политически субект сред наличните да се уповаваме?
Под чадъра на велики каузи и престижни сдружавания така нареченият български политически елит върши онова, което му наредят. Охотно ругае старите си господари, за да се хареса на днешните. Българите ще бъдат принудени да гласуват не за националните си политици, а за слугите, които трябва да „изметат“ останките от памет, от традиции, от всякакви вредни навици и стари идентификации.
Изводът е повече от ясен – идеята за гражданска активност и легитимен избор ще бъде свлечена до предвидимата лоялност на слугата към господаря.
– Накъде върви образованието, за което при първия локдаун се твърдеше, че отлично се справя с онлайн обучението? Как виждате неговото бъдеще?
– Образованието върви натам, накъдето е тръгнало всичко останало. Образователният модел, създаден от Вилхелм фон Хумболт преди около два века в протестантска Прусия, си отива. Това е масовият пазар на знанието, организиран около държавна протекция, дисциплинарно фрагментиране, методическо разпределение, кариерно обещание. Точно това масово, класическо, хуманитарно ориентирано образование създаде хората на XIX и XX век, с всичките им плюсове и минуси.
Днес старата черупка се е пукнала и от нея мъчително ще се роди друго разпределение на знанието, с други доминации, с различен ценностен диспозитив. Днешната криза ускорява въвеждането на нови технологии и нови методики, но носи щети в сферата на общуването. Общуването „лице в лице“ е основното социално действие, то моделира хората, прави ги граждански отговорни, морално ангажирани. Не съм сигурен, че свряният в компютъра атомизиран индивид ще се научи да общува истински, ще постигне онази социална пластика, която носи обещанието за зрялост и отзивчивост.
– През този месец един университетски казус предизвика оживена дискусия, различни мнения. Става дума за случая с проф. Мирчев. Политическа коректност, нова цензура, аргументирано решение?
– Не проследих случая в детайли, макар да ми е ясна същината на сблъсъка. Прочетох и филипиките срещу Университета, че макар и с неохота коленичил пред политкоректните изнудвачи. Не мога да арбитрирам казуса, но мога да коментирам етиката на университетския преподавател.
Има едно правило, което следва да се спазва, когато си университетски преподавател – внимавай с думите, с тезите, с аудиторията. Не заради страха и политическата коректност, а заради спецификата и достолепието на институцията, в която си се озовал. За разлика от училището в Университета знанието не просто се преподава, то се проверява, дебатира се. Провокирай аудиторията, излагай алтернативни позиции, но помни респекта, който дължиш на всяка позиция, на всеки опонент. В основите на знанието не следва да лежи ничие унижение. Ничие високомерие.
– Изненада ли Ви последователната и решителна позиция на българския елит по казуса с Република Северна Македония?
– Не, не ме изненада. Хората видяха какво пише в македонските учебници, книги и медии за България. Разбраха какво се случва или по-скоро не се случва в така наречената Комисия. Убедиха се, че македонският национализъм е добил девиантни, агресивни форми.
Елементарна реакция е, когато си обект на агресия, да се защитиш, да разбереш с какво си я причинил. Българските институции, политици, граждани това се стараят – да разберат с какво толкова непоправимо сме уязвили македонците? Какво сме им отнели? Просто сме им казали да не лъжат и да не си измислят за наша сметка.
Не твърдя, че ние сме образцовите европейци – напротив, не сме. Но начинът на реагиране на македонския политически елит е неадекватен, интелектуално непохватен. Ние не оспорваме идентичността, а разказа, който я крепи. В този разказ българите са далечните уродливи пришълци и злите исторически врагове. Защо?
…
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.
ФОКУС
РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!
ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)
Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.
— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?
— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.
— Какво имате предвид?
— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.
От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.
— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?
— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.
— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?
— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).
— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?
— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.
— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?
— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.
— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?
— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.
— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?
— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.
Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.
И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.
Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.
— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.
— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.
— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?
— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.
Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.
– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?
– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







