Хората, чиято съдба се решаваше долу, за първи, а може би за последен път можеха да погледат отвисоко онези, които произнасят присъдата им за утрешния ден.

Сигурно след днешното потвърждение на мораториума върху иновативните лекарства жертвите на онкологични и редки заболявания няма да са чак толкова много, колкото от ежедневната война по пътищата. Но техният край със сигурност ще бъде бавен и мъчителен и ще засегне съдбите на семействата и приятелите им, на хората, които ги обичат, по един жесток непоправим начин. Ще докосне болезнено професионалната и човешка съвест на лекарите, които са били лишени от възможността да направят и невъзможното да отложат неизбежното. Поне за година, за месец. Да облекчат страданията.

Primum non nocere – Преди всичко не вреди.
Това е основният принцип в медицинската професия. Записан в Хипократовата клетва. Липсва – за жалост – в клетвата на българския народен представител. Който с лекота прескача дори текстовете от Конституцията, пред която я е полагал.

25-те милиона, противоконституционно спестени днес от 126 народни представители в бюджета на НЗОК, вероятно нямаше да спасят живота на мнозина от болните. Но щяха да бъдат онзи сетен лъч надежда, че все още има начин. Дори след изчерпването на всички конвенционални и налични в момента средства. Дори надеждата да е толкова ефимерна, че за нея като удавник за сламка се хващат само най-силните, най-борбените, най-подкрепените. Ами ако все пак се получи?

Тази надежда бе отнета от 126-има народни представители. Колко хубаво в такива случаи би било таблото в НС да ги изписва не по групи, а поименно. Ужасно е, че сред защитниците на мораториума има такива, които някога, смутени от важността на момента, преди да получат дипломите си, са сричали: Primum non nocere.

Грижата за гората отново бе поверена не на лесовъдите, но на дървосекачите. Грижата за здравето – не на медиците, а на бюджетарите. Пред варианта да спасят поне един човешки живот и да спестят някой друг лев те избраха второто. За болните новите лекарства бяха светлина в тунела. Управляващите не само изгасиха светлината, те срутиха тунела. Мнозина от надяващите се няма да дочакат да бъде прокопан нов след година.

Мораториумът определено обслужва нечии интереси. Защото това издание на парламента доказа, че депутатът не прави нищо просто ей така. Дали на патоанатомите, дали на погребалните агенции и гробищните паркове, дали на телекомите с SMS дарителските кампании. Или на вносителите на въпросните медикаменти, които ще ги продават на свободния пазар на свободни цени. За който може да си го позволи. Трудно е да се гадае.

Д-р Даридкова оправда мораториума с необходимостта от време, за да се въведе ред в нормативната уредба, която да не позволява източването на здравната каса. Дали наистина си вярва? С малки изключения ГЕРБ са на власт почти десет години. За това време в здравеопазването сме свидетели на клинични пътеки, които водят предимно към гробищата; на фалирали лечебни заведения; на безбожно източване на Касата; на феномена “болница в болницата”, където наемодателят плаща на наемателя; на по неволя общопрактикуващи бюрократи с бели престилки; на пациенти, на които бе спестено снимането в профил и анфас, но не и пръстовите отпечатъци; на високоетажна корупция и конфликт на интереси; на рекорден брой здравни министри, преждевременно напуснали поста си. И за една година ще поправят всичко това?

Специалистът по медицина и всичко останало Цветанов се аргументира, че орязвайки парите за 32 молекули, управляващите оставят повече пари за превенция. Вероятно следващата година ще бъде номиниран за Нобелова награда в тази област. Науката още не е измислила адекватна превенция, която може да предотврати рака. Да го открие на ранен стадий – да. Но все пак и той трябва да се лекува. А препаратите, за които днес 126-има депутати не отвързаха бюджетната кесия, утре вече ще са остарели. Защото световната медицина и фармация не признават мораториуми. Те се борят с времето, с болестта, която също еволюира. И напредват с темпо, доста по-бързо от управленската мисъл на властници с квалификация на учители по физкултура.

Всички аргументи на ГЕРБ (и присъдружни), че видите ли иновативните лекарства не са достатъчно тествани и не гарантират по-добър резултат, увисват в празното пространство. Защото мораториумът не ограничава техния внос и прилагане. Просто пациентите ще трябва да си бръкнат в джоба и ако там намерят нещо – да си ги платят. Или да умират. Но пък са спестени 25 милиона.

По време на дебата на балкона останаха две дами от протестиращите днес пред парламента болни, засегнати от мораториума. Въпреки желанието на опозицията те да бъдат поканени в залата. Хората, чиято съдба се решаваше долу, за първи, а може би за последен път можеха да погледат отвисоко онези, които произнасят присъдата им за утрешния ден. По време на гласуването двете жени любезно бяха изведени от квесторите по призива на председателя Караянчева. Но едва ли от чувство за свян и вина от страна на гласуващото мнозинство.

Към което угодно се присъедини и групата на бензиновия аптекар Марешки. Дали това е пореден поклон към властта или гонене на личен бизнес интерес – няма значение.

Президентският вот очаквано не мина. Румен Радев се оказа един от малцината политици, които си спомнят обещаното по време на предизборната кампания. И последователно го следва. За разлика от размахващите тогава 300 лева пенсии, забравили за казаното в мига, в който подушиха власт.

Вчера правителството хвърли в бездънната яма на неконтролируеми харчове 700 милиона. Днес парламентът отказа да даде 25 милиона, за да осигури равен достъп до съвременни медицински грижи за всички нуждаещи се български граждани. Доказателство, че все по-малко сме парламентарна република. И че Той решава кому да даде, кому да откаже. Този път – през своите послушници – отказа. Отказа 32 молекули. На няколко хиляди страдащи, за които една от тях можеше да е последен шанс. За малко по-дълъг и по-достоен живот.

Отново ли ще забравим и ще простим погребаното под финансовата целесъобразност Primum non nocere? Или вместо мъртвите сметка ще потърсят живите…

*Здравей, Цезаре, тези, които ще умрат, те поздравяват! – латински израз, с който гладиаторите в Рим се обръщат към императора, минавайки под неговата трибуна преди започването на боя.