БЪЛГАРИЯ

Бившият кмет на Видин: Напускам ГЕРБ. Ще е чест да съм част от партията на лакея Цветанов

В продължение на десет години бях член на ПП ГЕРБ. За това време имах възможността да се срещна и работя със силни и достойни хора. Благодаря на всички тях за общата ни работа и дейност. На 21 април, заедно с моя колега Калин Каменов, подадох заявление за прекратяване на членството ми в ГЕРБ. Това написа бившият кмет на Видин Огнян Ценков в профила си в социалната мрежа фейсбук.
„Не смятам това за сензация, нито за действие, което е в дневния ред на видинската общественост. Намираме се в труден момент, в който областта ни е едно от огнищата на корона вирус в страната, а състоянието и бъдещето на единствената ни областна болница е изключително тревожно“, пише още той.

По думите му през целия си живот е отстоявал принципите си и е оставал верен на себе си.
„Това ми е носило и позитиви, и негативи. Но никога не съм се страхувал да защитавам позиции и да се боря за възгледите си. Напускам партия ГЕРБ, защото не приемам политиката и действията на местните представители и ръководители на партията както за развитието на община Видин, така и за развитието на партията на местно ниво. В Общинския съвет във Видин аз и колегите ми Калин Каменов и Венци Пасков ще продължим да подкрепяме добрите и градивни решения за Общината и ще се противопоставяме на всичко, което е в ущърб на видинските граждани. Благодаря ви!“
В интервю бившият кмет на Видин разказва какво се случва в управляващата партия:
– Защо напускате ГЕРБ?
– Аз си подадох заявлението за напускане на ГЕРБ още преди два месеца. Не мога да кажа колко точно още членове напускат структурата на партията, но за мен по-важни са причините за това, защото мисля, че този процес тепърва започва. Една от основните причини е несъгласие с политиките на областното ръководство както в партиен аспект, така и във връзка с развитието на община Видин. Случи се едно недопустимо предателство, което аз изобщо не очаквах, че може да се случи спрямо мен като кандидат за кмет на Видин, след като имахме един успешен мандат. Защитихме авторитета на политическа партия ГЕРБ и хората във Видин повярваха, че именно с ГЕРБ ще се развият нещата. Гласуваха активно и на европейските избори, и на предсрочните национални избори. За местните избори за ГЕРБ работиха хора, които не са партийни членове, защото повярваха, че това е правилната кауза. И в крайна сметка на кметския вот се получи предателството, което доведе до загубването на спечелени избори.
– Искате да кажете, че хора от местното ръководство на ГЕРБ са работили срещу вашата кандидатура за втори мандат за кмет?
– При нас идваха граждани и ни подаваха сигнали, че областният координатор Владимир Тошев работи срещу моята кандидатура, привиква хора и ги убеждава да не гласуват за мен, а за д-р Цветан Ценков. Впоследствие имаше сигнали и за други членове на общинското ръководство на ГЕРБ във Видин. Аз разговарях с тях, но те отричаха. В крайна сметка обаче, когато след изборите се проведе изборът за председател на общинския съвет, където аз бях кандидат от групата на ГЕРБ, получих само седем гласа от общо 12 общински съветници.
Не сме съгласни с политиката на партията за развитието на общината и защото в медиите се тиражира намерение в общинския съвет да бъдат обединени общинските съветници от ГЕРБ и от коалиция СДС. На последните местни избори ние бяхме противници. Хората, които гласуваха за различните листи в изборите и за различните мажоритарни кандидати за кметове, ни подкрепиха заради нашата платформа. Така че няма как в общинския съвет да се обединят съветниците от двете формации. Това най-малкото е подмяна на вота на избирателя.
– Как ще продължите да работите в общинския съвет?
– От общо 12-те общински съветници от ГЕРБ, които са най-голямата група във видинския общински съвет, трима не сме съгласни с това обединение между групите на ГЕРБ и коалиция СДС и напускаме. Освен мен това са още колегите Калин Каменов и Венци Пасков. Двамата с Калин Каменов сме членове на ГЕРБ и напускаме партията, а Венци Пасков не е член на ГЕРБ, а от гражданската квота. Ще сформираме група в общинския съвет, защото съгласно правилника имаме право на това, както и да излъчим зам.-председател на общинския съвет.
– Казвате, че сте недоволни от политиката на местното ръководство на ГЕРБ. А какво е отношението ви към политиката на централното ръководство на партията?
– Политиката на местното ръководство се определя от централното и в този смисъл имаме и към тях възражения. Първо по време на предизборната кампания ние информирахме ръководството на партията и очаквахме да бъдат спрени действията срещу нас. Това ни беше обещано от ръководството, но то не се случи. Очаквахме да има някаква справедливост, защото имахме и други срещи на централно ниво. Но това не се случи.
Най-лошото е, че много хора пострадаха. Сегашният кмет на Видин, въпреки че беше опонент на ГЕРБ на изборите, впоследствие беше припознат като кмет на ГЕРБ при представянето на кметовете на партията, което ръководството направи след местните избори в София.
Той влезе в реваншизъм спрямо общински служители и кметски наместници, които бяха работили за каузата ГЕРБ. Тези хора бяха тормозени и си загубиха работата. Като по думите на общинските служители при тяхното освобождаване им е било казвано, че това е по настояване на Владимир Тошев, който бил изготвил списък. Беше сменена областната управителка Албена Георгиева с човек, който няма нищо общо с ГЕРБ. Ние считаме, че това е нарушение на устава, защото там са разписани процедурите за издигане на кандидати за изборни длъжности.
– Срещали ли сте се с централното ръководство на ГЕРБ, преди да решите да напуснете партията?
– На 6 декември имахме среща с изпълнителната комисия на ГЕРБ. С мен бяха още 11 души, които потвърдиха това, което казах дотук. На нея присъства и областният координатор Владимир Тошев. Тогава ни беше съобщено, че той ще бъде отстранен, но впоследствие това не се случи.
– Според г-н Тошев вие напускате партията, за да участвате в нов политически проект. Това така ли е?
– Предполагам, че сега се правят подобни изявления не само от него, а и от други хора, за да се опитат по всякакъв начин да ни изкарат виновни за нещо преднамерено с цел да спасят себе си и за пореден път да оцелеят. Четох в медиите какви ли не твърдения по мой адрес – че съм щял да правя партия с Цветан Цветанов и дори с Михаил Миков. Аз уважавам и двамата. С г-н Миков имам добри отношения, въпреки че е от БСП, като видинчанин и като загрижени за Видин, защото съвсем отговорно мога да кажа, че г-н Миков като бивш народен представител от този край е направил нещо за града. Например като председател на парламента той включи Видин в градовете ниво 2 и благодарение на това ние реализираме проекти за 38 млн. лв. по оперативна програма „Региони в растеж“.
《Цветан Цветанов и Огнян Ценков са в отлични отношения》
С г-н Цветанов сме имали добри отношения в качеството му на организатор на ГЕРБ. Той винаги е проявявал внимание и уважение към нашия регион.
Цялостната подкрепа морална и финансова през моя мандат като кмет на Видин беше с неговото съдействие. Имал съм няколко разговора с г-н Цветанов и бях поканен на събитие на неговия Евроатлантически център за сигурност в началото на март в София. Очаквам г-н Цветанов да дойде във Видин във връзка с планирано събитие в тази насока.
Познавайки г-н Цветанов и наблюдавайки ситуацията в момента в страната, ако той евентуално реши да създаде някакъв нов политически проект и аз бъда поканен, за мен ще бъде чест да участвам в такъв проект.
– След като си подадохте молбата за напускане и след като и други членове на ГЕРБ-Видин направиха същото, някой от ръководството на ГЕРБ свърза ли се в вас и поиска ли да разговаря с вас?
– Не. От медиите искаха интервюта, но от ръководството – не.

Post Views: 33

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3