Може би най-често задаваният въпрос у нас е защо сме зле и защо сме бедни. Отляво казват: защото преходът беше извършен от десницата; тя унищожи земеделието, а по време на Костовата масова приватизация продаде държавната индустрия на безценица, с което бяха ликвидирани цели два отрасъла на българската икономика. Това е довело до огромни социално-икономически проблеми и социална несправедливост, тъй като е свързано с ограбване на българите и ограничаване на преразпределителните възможности на държавата.
Десните пък казват обратното: че преходът бил извършен от бившите комунисти. Те раздавали куфарчета с пари, предизвикали кризата и хипер-инфлацията от 1996-1997 г., а и въобще за всичко лошо в нашата история все те са виновни. Десните твърдят още, че основен проблем на държавата е корупцията, като обръщат поглед не към социално-икономическата, а към правно-юридическите форми на справедливост и равенство, пропускайки очевидния факт, че правно-юридическите равенство и справедливост са напълно невъзможни без определено равнище на социално равенство. Една е справедливостта за клошаря, който няма какво да сложи в чинията си (ако изобщо има чиния) и спи на улицата при минус 10 градуса, а съвсем различна – за милиардера, олигарха, политика, които могат да си купят всичко и всеки. Това означава, че в условията на неограничаван от нищо неолиберален капитализъм юридическото равенство е напълно невъзможно.
Аз обаче ще изразя друга гледна точка. И тя е, че сме зле и сме бедни, защото бяхме включени в ръководената от САЩ и ЕС система на глобален неолиберален капитализъм. В рамките на тази система светът е разделен на център, периферия и полупериферия, като характерното за центъра е, че той извлича ресурси и суровини от периферията и полупериферията, преработва ги и след това ги изнася за целия свят. Това стои и в основата на богатството на развития капиталистически център, тъй като благодарение на това там производителността на труда е най-висока.
До 1989 г. България беше отделена от тази система, което и позволяваше да спре изтичането на ресурси и да ги концентрира с цел догонващо развитие. Тя, от една страна, имаше привилегировани отношения със СССР, откъдето получаваше на преференциални цени и дори безплатно енергийни суровини, ресурси, технологии, а от друга страна, чрез научно-техническото разузнаване, успяваше да краде технологии и патенти от развития капиталистически център. В резултат единствено през периода на държавния социализъм България не е била в ролята на експлоатирана държава, а тя е експлоатирала другите.
Известни са резултатите от тази политика – от периферна селска държава България се превръща във високоразвита индустриална сила, милиони хора се преселват в градовете, променят начина си на живот, образованието и здравеопазването са напълно безплатни, армията ни може да съперничи на военните сили на Турция и Гърция, взети заедно. Имаме относително висока и стабилна военна и икономическа мощ, което ни гарантира добро място в рамките на световната система. Индексът на човешко развитие на ООН отчита, че през 1980-те ние сме сред 30 държави в света, където се живее най-добре.
След 1989 г. обаче реставрирахме капитализма. При това не във версията му на социалната кейнсианска държава, каквато съществува на Запад след Втората световна война до 1970-те години, а във формата на неолиберален глобален капитализъм, наложен ни отвън като на страна, загубила война, макар и „студена“ .
В резултат на това само за няколко години България се върна десетилетия назад и придоби статута на периферна неоколониална държава, управлявана от компрадорски политически елит. Държава, от която Западът извлича ресурси и на която продава след това боклуците си. България започна да се ръководи отвън, от ЕС и най-вече САЩ, с помощта на корумпираните политически елити, управляващи вече 30 години не в интерес на българските граждани, а в интерес на външни фактори и в свой собствен интерес.
Под диктовката на Запада и с ръцете на българските политически елити страната за кратко време придоби отново статута на неоколониална периферия. Така господарите хем си измиха ръцете, хем прехвърлиха отговорността за случващото се на местните управници, които са техен послушен продукт. В резултат доверието в държавата и в институциите се срина, България падна до последно място във всички класации и днес е първа само в класацията за най-бързо изчезваща нация в света.
Най-напред беше ликвидиран земеделският отрасъл. Под диктата на Световната банка и САЩ и с лозунгите за демокрация и частна собственост правителството на СДС в началото на 1990-те години реши да върне земята в „реални граници“. Така тя беше разпарчетосана на милиони малки парченца, стана хем невъзможно, хем нерентабилно те да се обработват, което направи земеделието напълно неконкурентноспособно. Техниката беше разграбена и унищожена, а милиони животни избити. Селото се върна сто години назад, в епохата на натуралното стопанство. Милиони хора останаха без работа, сред тях голяма част от циганите, което постави началото на процесите на циганизация. От страна – износител на селскостопанска продукция за целия свят, България се превърна в страна, която внася почти всичко необходимо от развития капиталистически център.
С идването на правителството на ОДС с ръководител Иван Костов настъпи етапът, получил известност като „криминална приватизация“ и завършил с унищожаването и разграбването на вторичния сектор на икономиката – българската индустрия. Индустриална база за десетки милиарди долари, построена и принадлежаща на всички българи, беше разграбена само за няколко години. Хиляди образовани учени, инженери, техници останаха без работа и бяха привлечени от Запада да работят за неговата икономика, а България унищожи още един отрасъл от своята. Обосновката, с която беше ликвидирана индустрията, гласеше, че това е тежка социалистическа индустрия, а светът се движи към постиндустриално общество, в което водещ сектор ще бъдат услугите. Така, докато Западът изнасяше тежките си производства в периферията, където цената на работната сила е по-ниска и може да се краде от нея, запазвайки за себе си, печелейки и развивайки услуги като информационно-комуникационни технологии, софтуер, компютри и интернет, то ние също разгърнахме сектора на услугите – перачки, продавачки, охранители, чистачки, огромна бюрокрация, чужди и финансирани отвън НПО-та, които не произвеждат нищо.
Същото се случи и със здравеопазването. Неолибералният капитализъм, наложен ни отвън, от институции като Световната банка и МВФ под ръководството на САЩ, разглежда всичко като стока – като се започне с културата, мине се през морала и се свърши с човешките живот и здраве. Така ни беше реформирано и здравеопазването, че въпреки модерните технологии, създадени през последните тридесет години, то се върна десетилетия назад. Болниците бяха превърнати в търговски дружества, чиято основна цел е печалбата, а не опазването на човешкото здраве. В резултат на това днес милиони хора са лишени от здравеопазване, а медиите редовно съобщават за починали пред самите лечебни заведения, които не могат да спечелят от тях и затова ги оставят да умрат. За милиони българи здравеопазването се превърна в заплаха за техния живот, а за управляващите – в огромна бюджетна яма, от която може да се краде относително лесно.
По същия начин се развиха и процесите в образованието. Най-напред в угода на новите господари от Запад ние трябваше да променим учебниците, така че те да съответстват на неолибералната догма. А това пък означаваше да премахнем от тях всичко, което е формирало нашата идентичност от Възраждането до днес. За да се харесаме навън и защото трябваше да разрушим националната си общност, оплюхме собственото си минало, собствената си държава, собствените си национални герои. Това доведе от отродяване и загуба на идентичност, до ликвидация на особено важния човешки фактор, който стои в основата на всяко икономическо, социално, политическо развитие. После беше въведено правилото, че „парите следват ученика“, което превърна по същество и училищата в търговски дружества, които печелят от броя на учениците. В резултат няма развитие, а връщане с десетилетия назад, за да може днес неграмотността да достига колосални размери.
За да бъде България смачкана окончателно, отвън поставиха задачата за ликвидация на защитата на държавата. И нашите неоколониални марионетки я изпълниха. Така на дръвника беше сложена и българската армия. Останахме напълно беззащитни и изцяло под контрола на новите си господари. Обосновката беше, че вече не ни трябва стара съветска техника, не ни трябват войници, трябва ни НАТО, защото „НАТО ще ни пази“. А НАТО започна да дрънчи с оръжия срещу Русия, които е въпрос на време да гръмнат, превръща ни в прифронтова държава с безплатни американски бази, които да държат и колонията в подчинено положение, провежда военни провокации срещу Русия, изгражда някакви комуникационни центрове, превръща си ни под собствения ни нос в пушечно месо на американските войни срещу Русия. При това армията беше унищожена, а оръжието нарязано под американски диктат, за да може днес да плащаме на американците милиарди долари за хвърчила и всякаква друга техника, докато милиони български пенсионери живеят в ужасяваща мизерия като награда, че построиха България. Строителите на съвременна България бяха поставени под дъното от грабителите на същата тази България.
Нямаше как да не променим и данъчната си система, така че днес тя да генерира бедност и мизерия за 99% от българите, генерирайки в същото време огромни печалби за най-богатия един процент от населението. Жалко е да го кажа, но този процес беше завършен от човек, наричащ себе си „социалист“, който днес е президент на европейските социалисти и който дори написа книга със заглавието „Защото сме социалисти“. Така и не разбрах защо той е социалист, тъй като работата на социалистите е да защитават труда и социалните права на трудещите се, а не да дават извънредни права на капитала (10% плосък данък) и безплатни американски бази у нас. В резултат днес имаме по същество регресивна данъчна система, при която богатите не плащат почти нищо, докато бедните издържат държавата чрез масовото потребление, акцизи и ДДС, което прави бедните все по-бедни, а богатите все по-богати, ограничавайки в същото време преразпределителните функции и роля на държавата.
Културата и моралът, като основни регулатори на човешкото поведение в социалната сфера и във формирането на човешката личност и човешкия капитал, бяха превърнати в инструмент за забавление и печалба, рушащ всякакви морални граници и културни рамки. В резултат на това стотици читалища бяха закрити или превърнати в публични домове и дискотеки, а в медиите доминират опростачващи предавания от типа на „Биг брадър“, „Фермата“, „Маскираният певец“, чалга се лее на високи децибели отвсякъде, престъпността, проституцията, наркоманията са в непознати мащаби.
Новите господари нямаше как да простят и на българското разузнаване, което се смяташе за едно от най-добрите в света и което години наред им бе трън в очите. Срещу съответните комисионни и постове се намериха и съответните изпълнители на поръчката. Анализатори, медии, политици с уж големи претенции извадиха от чувала възможно най-нелепия аргумент на света – били комунистически и ДС. В резултат, на това хиляди хора, чийто единствен грях бе, че са работили за интересите на България, бяха обявени за „доносници“, а редица от тях просто избити или хвърлени по чужди затвори. Ето за такива национални предателства на политическите елити у нас никой не говори, а те са престъпления срещу държавата.
Щях да пропусна енергетиката, където може би и най-ясно се вижда ролята на ЕС и САЩ в процеса на нейната ликвидация. Започна се с 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“, които трябваше да бъдат ликвидирани, за да станем членове на ЕС, въпреки че имаха още десетилетия живот и въпреки доказаната им от всевъзможни специалисти сигурност. Продължи се със сделките с ТЕЦ „Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Марица-изток 3“ на американците, допълнително оскъпили потреблението на електричество за българските потребители, които ежегодно вадят по 1 млрд. лв. от джоба си, за да плащат на бедните ни американски господари. След това ЕС и САЩ ни принудиха насила да спрем АЕЦ „Белене“, където вече бяха вложени милиарди, за да загубим още милиарди. В резултат на това българският народ плати атомната електроцентрала в Белене, но не получи атомна електроцентрала в Белене. След това ЕС и САЩ ни принудиха да спрем и проекта „Южен поток“, за да не купува България руски газ от Русия и да го преразпределя към Европа, а да купува руски газ от Турция и да го преразпределя към Европа, плащайки така български пари на Турция и правейки ни енергийно зависими от прищевките на Ердоган. Честита ни руска енергийна независимост и честита ви енергийна зависимост от Турция. Решиха още да преизпълнят с десетина години всички изисквания за ВЕИ централи, защото хем могат да се покажат големи европейци, хем да гушнат тлъсти пачки. Сега се очертава ЕС да ни принуди да закрием и въглищните си централи, което ще означава огромен енергиен дефицит, още по-скъп ток, още плащане и още енергийна зависимост от Турция. Очертава се и скъп американски газ да купуваме, тъй като американците смучат всеки лев от колониите, за да вържат 20 и кусур вече трилионния си дълг.
Оказва се най-накрая, че и държава не ни трябва. Независимо от това, че в държавното управление работят над 111 хиляди човека, а с административни и спомагателни дейности са заети близо 116 хиляди, то държавата е разтоварена от функции повече отвсякога преди това в историята. Всички нейни базови характеристики са предадени на външни фактори, в резултат на което тя може да изпълнява единствено колониално-административни функции, за което ѝ трябват само силен репресивен апарат, с който да подтиска недоволството, и средства за идеологическа подмяна на съзнанието, започващи от промените в учебното съдържание и свършващи с почти пълната монополизация на медийното пространство у нас. Суверенитетът е предаден на първо място на САЩ, след това на Брюксел, Берлин и Анкара. Сигурността е дадена на концесия на НАТО и САЩ, които ни обясняват, че днес сме по-заплашени от враг отвъд Черно море повече от всякога в историята. Почти всички държавни системи функционират чрез външни подизпълнители – чужди фондации, които се занимават с пренаписването на учебници, закони, интернет сайтове, медии, научни форуми, джендър прояви, социални услуги и какво ли още не.
Цялата икономическа власт е на теория дадена на пазара, но на практика е монополизирана от няколкостотин човека, които управляват държавата в свой собствен интерес. Именно поради това демокрацията е илюзия, която прикрива факта, че днес сме олигархия, управляваща благодарение на външна, а не на вътрешна подкрепа. Това означава, че българският народ не е суверен и няма право да определя съдбата си. Суверен са господарите и техните прокси управляващи елити, които натрупаха огромни състояния, играейки си с нашата съдба. Затова и все по-малко хора ходят да гласуват на избори, а основните държавни институции се ползват с доверието на средно 10% от гражданите. Онези 10%, които тя обогатява за сметка на всички останали.
Всичко това ме навежда и на въпроса за „престъпния комунистически режим“. Първото, което ми прави впечатление, е, че не може да има „престъпен комунистически режим“, ако у нас никога не е имало комунизъм. Явно управляващите ни „политически елити“ дори не правят разлика между „социализъм“ и „комунизъм“, което обаче не им пречи от сутрин до вечер да хвърлят обилни слюнки по комунизма. Второто, което ми прави впечатление, е идеологическият характер на понятието „режим“. Тогава нека да кажем нещо и за „престъпния капиталистически режим“, който 30 години руши, краде, яде на гърба на милиони трудещи се българи, превръщайки ги в бедняци, просяци и работещи бедни, който унищожи държавата в името на пазара, парите, печалбата, който изгони българите от България и който ни превърна от относително достоен в превил глава и приел незавидната си участ народ.