Тези хора смятат да живеят тук, в Европа. Те нямат намерение да се върнат в родината си. Те самите завяват, че искат да се заселят за трайно и постоянно. Поводът е войната, но причината е друга, тя е без съмнение икономическа, защото в дъното на тази необходимост стои желанието за по-висок стандарт на живот. Те търсят комерсиалния блян, както би се изразил д-р Михайлов. Тях не ги води преклонението пред постиженията на културата и цивилизацията на Европа, както се случва обикновенно със студенти от тези места, който идват с нагласата да консумират културни и научни достижения, желаейки да се интегрират в тази нова и очарователна с хилядите си достойнства среда. Тези хора искат да изградят анклави, както се и случва, в които да налагат своите правила; да развиват своята “култура” и да продължават своите “традиции”, повечето от които варварски, сексиски и силно дискриминиращи другия, опиращи се на правото на по-силния, и на фанатичната си религиозна убеденост, че Бог е с тях, единствено с тях, и те имат мисия, с която ще променят света и в частност Евросъюза.
Това е диктатът на мултикултурализма, това не е интеграция, този диктат тиранично настоява за форсмажорна “равнопоставеност” според новите обстоятелства, в която обаче “правото на живот” на едни, се конфронтира безапелационно с правото на съхранение на традициите, на идентичността и на културното еманципиране в линейната крива на цивилизационното развитие на другия, на гостоприемника. Оставяйки го в отбора на губещия по точки.
И всичко това се случва без дори и за миг да се потърси причината за ставащото, без да се поеме вината от отговорния световен хегемон, който “цивилизова” по пътя на петролните находища, унищожавайки аргумента на тези хора да споделят характеристиката си на общество с държавно устройство. Устройство, което с всички критики, които можеха да се адресират към него, подържаше идеята за дом и сигурност. И за финансово благополучие, разбира се.
Целият парадокс се състои в това, че отказа да регресираш надолу по скалата на цивилизационното си развитие, неприемайки за норма действия като сексуално посегателство върху жени, и то на публично място, е вид ксенофобия, която дори отнема “правото на живот” на всеки, който е решил, че може да се възползва от по-добрата социална и икономичеса система. Аз лично казано не желая да битувам в едно общество с такива индивиди, и отказвам да се подчиня на агресивната и травмираща политика, която отнема правото ми на избор в каква среда желая да живея и с какви правила.
Тук не става дума за това да помогнеш временно на едни хора да съхранят здравето и живота си, докато опастността отмине, тук става дума за подмяна на етническия и цивилизационен климат, като се мултиплицират няколко културни модела, които по логиката на мултикултурализма могат да съществуват заедно, обединени от парадигмата на консуматорското общество, и подчинявайки се на пазарните механизми, които уж трябва да смажат механизма на “съвместното съществуване”. Става дума за глобализация и ерозиране на националните държави с преместване на различни етнически маси от хора, от едно място, на друго. Практика, която е провеждала всяка империя от началото на времето до сега. Практика, в която илюзията за хуманизма на мултикултурното общество тържествува.
Тази илюзия обаче вече не е приемлива, тя остава да работи единствено за тези, които са приели доминацията на иконномическия модел над културния. За всички, които изповядват ценностите на съвременното общество; на “евроатлантическите ценности”; на принципите на секуларизацията; на атеизма; на ню-ейд-йога квазилеигиозна доктрина; на политически индоктринирания; на консумиращия, търсещ “качество на живот” и стандарт западен човек, тя продължава да свети с целия си фалшив блясък. За всички, които отказват обаче да подменят духовното си съдържание с предлаганото от Мамона благоденствие на пазарния рай, това е очевидния провал на мултикултурния модел. Провал, в който израства “голямата промяна”, а тор за нея са всички, които са “готови да се променят”, под напора на обстоятествата, вярвайки, че нищо не зависи от тях.
А това не е така, нито по логиката на демокрацията, нито по Божествения принцип за “свободната ни воля”. Нито за миг! Не се и съмнявайте!
Васил Жечев , журналист БНР