Технологията за производство на политически идиоти в България се е усъвършенствала

Политическите идиоти са хора, които, в условията на свободно волеизявление чрез избори, масово и постоянно гласуват срещу собствения си интерес, казва в свое съчинение доктор Любомир Канов – български психиатър и писател, който емигрира в САЩ през 1984 година, след като излежава присъда за подривна дейност срещу социалистическия строй.

С времето технология за производство на политически идиоти се е усъвършенствала, допълни той пред БНР:

„Онези, които гласуват, а те не са по-голямата част от населението са изцяло под контрола на тази технология, която просто е станала по-перфидна. По-модерният процес на оглупяване е чрез масмедиите, обясни Канов.

„В цялата страна има нещо, което най-общо може да се нарече доминиране на некомпетентните хора и липса на така наречената меритокрация – издигане на най-способните по техните заслуги и качества, а не по други критерии. Нямаше истински здрав обществен организъм (след 1989 г. – б.р.), който да наказва неуспешните и провалилите се и да възнаграждава онези, които заслужават това – в това се корени царящата навсякъде почти некомпетентност. Източник на некомпетентни хора става държавата, която е много голям работодател и тя търпи разрастване на хора, които просто стоят върху едни столове и в най-добрия случай не правят нищо, а в най-лошия случай, пречат на останалите. Държавата е такава, че създава климат за съществуване на негодни хора, които не могат да бъдат изгонени от реалните механизми“.

Според него системата на съдебната власт е „абсолютно сбъркана“: „Мястото на прокуратурата, както е конструирано в тази Конституция, е действително неправилно ситуирано и е източник на изключително много правосъдни безобразия в България“.

Канов коментира, че шоуто на Слави Трифонов може да се „превърне в партийно-политическо шоу, както донякъде стана в Украйна“:

„Простащината се възприема от, за съжаление, твърде много хора като нещо, което е на тяхното ниво – разбираемо и лесносмилаемо. Оттам те вадят и своите плитки политически сатирични възгледи за нещата, без те да бъдат обяснени в дълбочина“.

Гневът на масите срещу елитите у нас не е по линията ляво-дясно, категоричен е психиатърът:

„Има известно размесване на понятията по отношение на ляво и дясно, прогресивно и консервативно. В България цари доста голям понятиен хаос. Затова е много важно да се говори ясно, когато се изповядват политически ценности и програми, които очертават това, което е дясно и което е ляво. В по-голямата си част разумният гражданин е резигниран и се стреми да се погрижи за себе си“.

Ученият коментира, че все още виждаме „ръждясали мастодонти от заводите на социализма, от ТКЗС-тата и паметници на строителите на това безобразие“

„След началото на прехода, втурналите се в освободеното поле хора, захранени от алчност, чувство за безнаказаност и криминални уклони, се видяха в пари, след като успяха да приватизират, да ограбят банки, и започнаха да правят това, което най-много обичат. Те най-много обичаха барове и хотели, защото обикновено ченгетата седяха в барове, прекарваха живота си да подслушват хората какво говорят. Естествено, че ще направят бар, в който пак да си седнат, да си пият, да слушат чалга. Построиха и хотели, но те са обречени на ръждясване, точно поради това, че са продукт на грешен манталитет“.

Психиатърът е оптимист, за бъдещето и казва, че младите у нас по нищо не се различават от младите хора в Европа и Америка: „Има някаква надежда, макар че ще остане една утайка, която се мултиплицира, възпроизвежда – чалгисаното население“

България е странна и трудна за обичане страна, обобщи той. Хората не се погаждат помежду си и никой не може да признае, че има по-умни от него и да възприеме естествена йерархия на хората и обществото.