Нов Комунистически Манифест

„Ню Йорк Таймс“ публикува нов Комунистически манифест 

Наскоро „Ню Йорк Таймс“ – един от най-авторитетните световни вестници, чиито издания (печатно и електронно) имат милиони читатели всеки ден, публикува нов „Комунистически манифест“, озаглавен „Светът е хаос. Нуждаем се от напълно автоматизиран луксозен комунизъм“ (1). Става дума за виждане как ще изглежда светът и накъде ще върви той от сега нататък. Това виждане е провъзгласено 170 години след предходния манифест – период, в който настъпи невиждан скок на технологиите и науката. Текстът, публикуван в „Ню Йорк Таймс“, е откъс от по-голямата работа на Арон Бастани „Автоматизиран луксозен комунизъм: Манифест“ (2).

Според новия манифест това, че светът днес е в криза, вече се е превърнало в клише, но както се казва още в първия Манифест от 1848 г., именно кризата на определен етап от развитието на капитализма трябва да доведе света до ново общество. Кризата днес има много проявления – намаляващ икономически растеж, ниска производителност, падащо заплащане на труда на големи групи от хора, екологична криза, колапс на либералната демокрация. Това е свят, в който има стотици милиони бедни, а неравенството расте по-ускорено от всякога преди това в историята. Но най-потискащото в сегашната криза, пише „Ню Йорк Таймс“, е липсата на колективно въображение за това, че светът може да бъде радикално променен и да се създаде нещо съвсем ново. Това ново става възможно благодарение на намаляващите разходи за информацията и напредъка в технологиите. В момента те вече създават основите на колективно бъдеще на свобода и луксозен живот за всички.

Маркс смята, че комунизмът ще стане възможен на много високо равнище от развитието на това, което той нарича производителни сили, свързани преди всичко със средствата за производство. На първо място тук са технологиите, които могат да произвеждат огромно количество продукти, достатъчни да удовлетворят всички потребности на всички хора. Затова и светът в публикацията на „Ню Йорк Таймс“ е видян именно през призмата на очакванията от тези технологии. Те вече навлизат в стадий, който може да доведе не просто до удовлетворяване на потребностите на всички хора, но и до най-луксозен живот за всички – живот, характерен преди това само за висшите класи в обществото.

Автоматизацията, роботиката, машинното обучение, както предвиждат множество консултантски компании, Английската банка и дори Белият дом, съществено ще намалят потребността от работна сила, създавайки нарастваща технологична безработица. Но това изглежда проблем и опасност, ако работата се разглежда като нещо важно, а всъщност за голяма част от хората тя е бреме.

През XXI век новите технологии

ще ни освободят от бремето на труда

Технологичният напредък ще намалява стойността на стоките – на храните, здравеопазването, жилищата – към нищожни или нулеви стойности. Става възможно удовлетворяването на потребностите на всички в един свят, в който автоматизацията ще поема все по-голяма част от досегашния труд. Новите технологии могат да осигурят потребностите на всеки, а техните възможности са свързани с явления като редактиране на гените, синтетично месо, минно дело на астероиди.

Дава се за пример холандският професор Марк Пост, който в лабораторни условия вече е създал от животински клетки изкуствено месо, чрез което може в перспектива да се изхранва човечеството. След десетина години за всеки човек на планетата то вероятно ще бъде по-достъпно от най-евтиния продукт, правен на барбекю. Така ще могат да се произвеждат човешки храни с много по-малко ресурси, без убийства на животни и с много по-малко вредни газове в атмосферата. В манифеста се говори още за клетъчно земеделие и дори за това, че е произведено вече първото „молекулярно уиски“, което може да бъде общодостъпно.

Редактирането на гените ще революционизира медицинската практика, преобразувайки я от реактивна в прогнозна. Наследствените болести ще бъдат елиминирани. Технологиите ще позволят да се справим със здравните предизвикателства, свързани с нарастващото възрастно поколение на планетата, тъй като още през следващата 2020 г. в света ще има повече хора на възраст над 60 години, отколкото под 5 години.

Възобновяемата енергия, която благодарение на подобряваните технологии с огромна скорост намалява цената си, ще ни позволи да решим екологичната криза, отказвайки се от въглеводородните и замърсяващи природата горива. В момента вече е възможно да се развива минно дело на астероиди, което ще ни осигури не само повече енергия, но и повече желязо, злато, платина, никел и различни редки метали, избавяйки ни от недостига на ресурси.

Сегашното развитие на производителните сили дава възможност да се преодолят засилващите се кризисни процеси на днешния капитализъм – технологична безработица, глобална бедност, климатични промени, увеличаващо се възрастно население, липса на ресурси. Капитализмът, както показва Маркс още в своя Манифест, създава нарастващо изобилие, но е неспособен да разпредели както трябва благата на това изобилие, тъй като в него всичко се произвежда само заради печалбата, заради възвръщаемостта на вложените средства. За да преодолеем това състояние, се казва в статията в „Ню Йорк Таймс“,

„трябва да отидем отвъд капитализма“

За много хора това може да изглежда неприемливо. За тях някой да каже, че капитализмът си отива или трябва да си отиде, е равнозначно на твърдение, че триъгълникът няма три страни или че законът за гравитацията вече не работи, макар ябълката да пада от дървото.

За да имаме обаче един по-добър свят, това е нужно. А в момента живеем във все по-хаотична и кризисна капиталистическа реалност. В нея развитието на технологиите и противоречията става с огромна скорост, подкопаваща реалностите, които довчера са изглеждали като естествено състояние на нещата.

„За да го разберем обаче, ще е необходима нова политика – пише „Ню Йорк Таймс“ – Политика, при която технологичната промяна служи на хората, не на печалбата. При която имаме осезаеми следствия – бързо намаляване на водородните емисии, пълна автоматизация и обществено здравеопазване, които са предпочитани за всички и не може да се представят за фантазии. Тази политика, която изглежда утопична на хоризонта и всекидневна по приложението си, се нарича изцяло автоматизиран луксозен комунизъм. Звучи добре, нали?“

„Звучи добре, нали“, казва „Ню Йорк Таймс“, вестникът със спечелени най-много награди „Пулицър“ в света – 127 досега.

В необичаен свят живеем. Нищо не е това, което е. У нас бившата комунистическа партия се отказа от идеята за комунизма, прие неолиберализирана версия на социалдемокрацията и не знам дали лидерите ѝ, дори с пистолет на слепоочието, биха се осмелили да кажат, че са за комунизъм. В същото време в най-богатата страна в света, в която капитализмът е развит в най-висока степен, най-авторитетният вестник публикува част от нов Комунистически манифест на ХХI век. А миналата година по случай 200-годишнината от рождението на Маркс, чието име лидерите на нашите системни леви партии също не посмяват да споменат, същият „Ню Йорк Таймс“ публикува статия под заглавие „Честит рожден ден, Карл Маркс. Ти беше прав“.

За какво е прав Маркс, според „Ню Йорк Таймс“?

Според статията във вестника – за това, за което българските политици мълчат, а именно че „капитализмът е движен от дълбоко разделяща класова борба, в която управляващото класово малцинство присвоява принадения труд на класовото мнозинство от работническата класа като печалба“. Основната част от неговото интелектуално наследство е критиката на капитализма, безпощадната критика, без която не е възможна неговата промяна (3).

Какво става? В какъв свят живеем? Самият „Ню Йорк Таймс“ пише, че Карл Маркс „беше прав“ и „комунизъм“ „звучи добре“. А нашите антикомунисти още не са организирали протест пред американското посолство с искане вестникът да бъде закрит за „комунистическа пропаганда“. Не е късно да го направят. Но може би ще е добре, вместо да се борят с „комунизма“ у нас, където вече подпомогнаха създаването на периферен клептократски и компрадорски капитализъм, да отидат да правят това в Америка. Още повече, че Карл Маркс, за когото „Ню Йорк Таймс“ пише, че „беше прав“ в идеите си, смята, че комунизмът ще се появи най-напред именно в най-развитата страна.

Тогава случайно ли е, че водещият вестник днес в най-развитата страна публикува нова версия на „Комунистически манифест“? Не значи ли това, че комунизмът в Америка е много по-вероятен, отколкото в България, където и никога не е идвал?

Бележки:

(1) Bastani, Aaron. The World Is a Mess. We Need Fully Automated Luxury Communism, In: The New York Times, https://www.nytimes.com/2019/06/11/opinion/fully-automated-luxury-communism.html?fbclid=IwAR3Tvyt_-ql251fzLgXZ836wtCHCXsREFQo4nMYjRcjgj9HC8hu6LJ07bZs, 11.06.2019

(2) Bastani, Aaron. Automated Luxury Communism: A Manifesto, Verso, 2018

(3) Barker, Jason. Happy Birthday, Karl Marx. You Were Right!, In: The New York Times, https://www.nytimes.com/2018/04/30/opinion/karl-marx-at-200-influence.html, April 30, 2018