АНАЛИЗИ

ГЕРБ (БКП 2.0) СЕ ГОТВЯТ ЗА НОВИ ИЗМАМИ!

Костинбродската измама на ГЕРБ

Този текст е писан през 2014г. Истината за едно от най-очевидните безобразия в историята на изборите в демократична България е на път да бъде подменена. Лъжата, настанена на нейно място, вече започна да се употребява като пропагандно клише, скрито зад лишените от смисъл думи „Костинбродска афера”. В последните дни все повече политици и анализатори я употребяват като нещо лошо, което, забележете, е било насочено срещу и е ощетило ГЕРБ и което не бива да се повтаря на предстоящия вот. Всъщност става дума за грандиозна фалшификация, подготвена от ГЕРБ, която бе разкрита най-вече заради политически интереси, които няма да разглеждам в този коментар. Допускам, че е възможно осветяването на случая в Костинброд да се е случило и по волята на Цветан Василев, който вече воюваше с Борисов по онова време, както и заради решението на ДПС да управлява с БСП, но и това не ми се струва толкова важно. Същността на скандала се състои в неоспоримия факт, че Борисов и Цветанов напечатаха близо 400 000 бюлетини с очевидната цел да подменят вота. Дали са лъгали така и на предишни избори? Наивно е да мислим, че не са. Наивно е и да си правим илюзии, че няма да мамят и сега.

С две думи да припомня фактите. На 11 май 2013 г., в съботния ден за размисъл, ТВ7 и Николай Бареков пускат в ранния следобед новината, че в печатницата в Костинброд са намерени 350 000 фалшиви бюлетини. Мълвата моментално обикаля медиите, следват реакции от политически сили, а около 17 ч. прокуратурата излиза с официално изявление, че съвместно с ДАНС са намерили около 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд. В изявлението на прокуратурата няма кой знае какви подробности, нито дори намек за вината на определена политическа сила.

Всички знаят, че печатницата в Костинброд е собственост на общински съветник от ГЕРБ, а никой по онова време нямаше съмнение, че това е и политическата сила, която фактически организира предсрочния вот на 12 май миналата година, след като лидерът Бойко Борисов подаде оставка като премиер няколко месеца преди това. Тогава никой не си правеше илюзията, че служебното правителство, назначено от Плевнелиев,взема самостоятелни решения, а Цветанов, Борисов, Фидосова и останалата номенклатура на ГЕРБ стоят настрана и като истински демократи не се намесват в управлението. Никой, който бе по-добре запознат с механизмите на властта, не си правеше илюзията, че Росен Желязков – главен секретар в МС, не изпълнява заповедите на Бойко Борисов и взема много на сериозно Марин Райков. Правя тази уговорка, за да подчертая, че ГЕРБ и лично Бойко Борисов и Цветан Цветанов носят отговорност за отпечатването на онези бюлетини. Който си мисли, че по онова време е възможно в печатницата на политик от ГЕРБ да се направи подобно нещо без санкцията на лидера, означава, че просто не е в час по темата за властта в България.

Но да продължим с историята. След като в медиите избухва скандал, изборите все пак се провеждат на другия ден, резултатите от тях и събитията след това са известни. Три дни по-късно прокуратурата дава специална пресконференция, на която разказва всичко за намерените бюлетини. Аз ще ви припомня само най-главното.

Общото количество, което е открито, е 22 палета. Бройката 350 000 идва от думите на собственика на печатницата, дадени при първоначалния му разпит. Всъщност бюлетините се оказват повече и почти достигат 400 000.

На пресконференцията на прокуратурата са показани снимки от огледа в помещенията на „Мултипринт”. Ето какво казва заместник главният прокурор Борислав Сарафов: Тези снимки представляват годни според нас бюлетини. Това са палети с надписи „Благоевград”, „Хасково”, отново „Хасково”, „Кърджали”, отново „Кърджали”, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Външно министерство – това са бюлетините за чужбина, Варна. Ако приемем, че това е брак, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак, предвиден за всеки един МИР. Тези данни бяха смущаващи и ние бяхме длъжни да изолираме тези бюлетини от участие в изборния процес.

А ето и една интересна забележка от главния прокурор Сотир Цацаров, направена на същата пресконференция:

Трудно мога да си представя, че в една държава, която отпечатва бюлетини, която прави избори, отпечатването на бюлетините се възлага на частна фирма и на тази частна фирма се дава правото сама да организира транспорта – каза главният прокурор. Говорим за законен процес, не за нарушения, подчерта главният прокурор. Тази държава разполага с печатница на БНБ, с достатъчно възможности да осъществи превоз до областните администрации. Тук е въпрос на конструиране на Изборния кодекс. Защо ни е обществена поръчка за бюлетини, когато държавата спокойно може да предвиди къде се печатат бюлетините, кой ги разнася. А не – Министерски съвет да сключи договор с Х, Х да си купи хартия още преди да му са възложени бюлетините, след това Х да намери Y, който да вози бюлетините. Това не е упрек към служебното правителство, това е конструкцията на закона, каза главният прокурор.

На онази пресконференция станаха известни още много факти, с които няма да ви занимавам сега, но само ще припомня, че президентът Росен Плевнелиев е бил информиран от прокурорите за намерените бюлетини още в петък вечерта, преди деня за размисъл, а премиерът Райков и вътрешният министър Първанова са знаели доста преди това, веднага след като служителите на ДАНС са се задействали по сигнала, подаден до прокуратурата по-рано същия ден. От многобройните факти ще изведа още веднъж най-главното: В печатницата в Костинброд, която е на политик от ГЕРБ и която е отпечатала бюлетините за изборите, са намерени близо 400 000 бюлетини, напечатани извън поръчката, опаковани и поставени на палети с надписани дестинации,до които трябва да стигнат – Кърджали, Шумен, Благоевград и т.н.

Основната подмяна, която още тогава започнаха да извършват самите гербаджии с помощта на медийния си слугинаж много прилича на реакцията след разговора „Мишо Бирата”. И в двата случая бе приложен класическият постулат на хванатите в изневяра: отричайте всичко и докрай, дори да са ви заварили голи в спалнята, легнали един върху друг.

„Скъпа, не е това, което си мислиш!”

Забележете ловкия израз, който се употребява. Нямат смелост да кажат директно: „Не е това, което виждаш”, защото очевидностите на голите тела могат трудно да бъдат опровергани, а започват тънка манипулация, с която да внушат, че очевидното е плод на мисълта, а оттам и на въображението, което си е измислило изневярата. „Не е това, което си мислиш.” Крайната цел е измаменият да се досамозалъже в неизбежното бягство от действителността, която му е причинила ужасна болка. След подобна наглост някои хора вземат куфарите си и скъсват завинаги с измамника, други вземат кухненския нож и довеждат нещата до истинска трагедия, но мнозинството предпочитат да се самозалъгват, да си затворят очите и да забравят, че са били измамени. В това отношение Борисов е истински шампион, който живее хилядния си живот на политик, уличаван в лъжа. В други страни заловените в измама политици трудно получават втори шанс, а само по изключения трети.

У нас, ако Борисов престане да лъже,всички ще спрат да му вярват.

Но да се върна на бюлетините. Основната подмяна се състои в следната теза: Бареков е главният виновник, защото раздуха скандала в ТВ7, а прокуратурата е помагач в поръчката срещу ГЕРБ, дадена от БСП и ДПС. Това следва от факта, че Мая Манолова е подала сигнала за бюлетините в петък, а хората на Доган се изметнаха от договорките си с Борисов и направиха коалиция със Сергей Станишев след вота. Според защитниците на тази теза заради скандала ГЕРБ са загубили 5-6%. Забележете, че както при „Мишо Бирата”, така и тук основните аргументи не се градят върху факта или събитието, а върху интерпретациите за него, външните обстоятелства, които го съпровождат, и всичко, което се отнася до въображението, а не до очевидното. При „Мишо Бирата” ни питаха откъде сме взели записите и какво ли още не, само и само да не се съсредоточат върху думите на Борисов: „Изкарай ги (митничарите) оттам (фабрика за алкохол, която работи незаконно)… Аз (премиерът) съм поел ангажимент да не го закачам Мишо (бизнесмен, собственик на контрабандно произведения алкохол)”. В случая с Костинброд се опитаха да си измият ръцете с Николай Бареков – ама защо го бил обявил, кой му го бил казал, защо не си мълчал и т.н., и с прокуратурата, която се месела в политиката и прочее. Според тази теза излиза, че Бареков,пък и всички медии, както и прокуратурата е трябвало да замълчат при наличието на няколкостотин хиляди бюлетини, открити два дни преди изборите?

Това е налудничаво, въпреки че контролираните от Борисов медии биха замълчали. Това обяснява и факта, че информацията е изтекла към Бареков – тогава единственият журналист с достъп до голяма телевизия, който вече се бе обърнал срещу Бойко. Ако тази информация бе стигнала до БНТ, Нова ТВ или бТВ, тя просто нямаше да бъде излъчена. Основната теза на лъжците от ГЕРБ се основава на твърдението им, че нищо не е доказано. Че прокуратурата не е намерила и посочила виновника, както и начина, по който би се облагодетелствал от въпросните бюлетини. Това твърдение има съвсем прост отговор, който донякъде бе даден от Сотир Цацаров на споменатата пресконференция – тогава той каза в миг на пределна искреност, че прокуратурата не може да разчита нито на ДАНС, нито на МВР, нито на НСБОП, нито на която и да е служба за сигурност в работата си по сериозни дела. Около самия скандал в Костинброд има, меко казано, проява на тежка некадърност, некомпетентност и безхаберие от страна на изпълнителната власт, но това си струва да бъде разказано подробно друг път.

Сега само ще добавя, че едва ли Мая Манолова е била първата, която в петък е научила за отпечатаните бюлетини. Твърде вероятно е информацията за тях да е изтекла доста по-рано, може дори и с няколко дни, а организаторите на фалшификацията от страна на ГЕРБ да са били уведомени, че са разследвани, от същите служби, които е трябвало да ги разследват. Затова и всички са замръзнали и нищо не са предприели с отпечатаните бюлетини. Затова те не са били натоварени на камиони и закарани в Кърджали, Благоевград и т.н. Това е много просто и логично обяснение. Бюлетините не са влезли в употреба и с тях не е извършено престъплението фалшификация, защото е изтекла информация, че има опасност прокуратурата да осъществи акция, и гербаджиите са се отказали от тази партида. Дали е имало друга и дали допълнителни бюлетини не са отпечатвани за предишните избори, организирани от ГЕРБ, можем само да се досещаме. Лично аз не се съмнявам, че е така.

Работата е там, че пропагандаторите на „Костинбродската афера” не могат да отговорят на простия въпрос –

защо са отпечатани близо 400 000 допълнителни бюлетини извън необходимите

и в нарушение на официалната поръчка и всички изборни правила? При това в частна печатница. Кой частник ще си съсипва бизнеса с такова безумно поведение, ако не е с цел и не е обезщетен? Разбира се, че тези бюлетини са отпечатани, за да влязат в нерегламентирана употреба по време на изборния процес. Те са предвидени за фалшификация на изборите. Как нямат срам онези, които говорят, че това било заговор срещу ГЕРБ, след като именно ГЕРБ е отговорен за тази измама? Повтарям, че самото отпечатване на 400 000 бюлетини е извън всички правила и представлява измама. Това, че законодателството ни е зле, прокурорите неуки, а медиите сервилни, не отменя очевидността на случилото се. ГЕРБ подготви 400 000 бюлетини, за да фалшифицира изборите – това е истината, а всичко останало са приказки от типа на „Не е това, което си мислиш”. Който обича да го правят на глупак, може да ги слуша.

Аз обаче се възмущавам от нахалството не толкова на гербаджиите, колкото на онези десни потреси, които ги защитават публично. На онези адепти за морал в политиката с вувузели в уста, които системно си затварят очите за престъпленията и лъжите на ГЕРБ. Особено за тази грандиозна подмяна, която се опитаха да направят миналата година и която няма аналог в новата българска история. 400 000 фалшиви бюлетини! Разбирате ли размаха на този сюжет? Осъзнавате ли, че това е скандал, след който във всяка страна ГЕРБ нямаше да го има, а няколко правителствени чиновници от служебното правителство щяха да са в затвора?

Тук е мястото да попитаме Росен Плевнелиев защо е мълчал, след като е разбрал за бюлетините. Ако държавният глава бе излязъл с обръщение по този въпрос, нямаше да има истерични реакции, нито необходимост информацията да изтича през медиите, за да види все пак бял свят. Като патрон на правителството, което провежда избори, Плевнелиев бе длъжен да реагира на този безпрецедентен случай и сам да поиска от прокуратурата пълното му разследване, както и пълната му публичност, за да не остават подозрения. Разбира се, че отговорност носят и служебният премиер Марин Райков, и министърът на вътрешните работи Поли Първанова, които също са били уведомени ден преди въпросната събота, но не са сметнали за необходимо да реагират. С мълчанието си и президентът Плевнелиев, и служебният премиер Райков се превръщат в съучастници на измамата. Не са реагирали, защото много добре са си дали сметка кой стои зад това – общият им началник от Банкя.

И на края за абсурдната теза, че Николай Бареков, ТВ7 и няколко сайта, които бяха по-активни в деня за размисъл, са отнели 5–6% от ГЕРБ. Тук определено се надценява българският избирател. Става дума за няколкостотин хиляди души, които са си променили мнението, информирано, основно през интернет и ТВ7 и в рамките на няколко часа са решили да не гласуват за ГЕРБ, отвратени от тяхната измама. Това звучи като хубав сън. Ако избирателите бяха толкова активни и будни, България щеше да е с поне 10 години напред в развитието си. Приемем ли тази логика за вярна, то след „Мишо Бирата” и три години писания и скандали около този казус ГЕРБ да бяха изчезнали съвсем… Дори не споменавам двайсет други равностойни скандала, забъркани от Борисов и Цветанов, които във всяка друга страна отдавна биха ги изхвърлили от политиката.

Тук всяка лъжа им се прощава.

Ще видим докога, но е много наивно да се твърди, че на 11 май сериозен процент от избирателите са получили морално просветление в рамките на няколко часа и са наказали ГЕРБ за измамата, а после пак са получили просветление и са разбрали, че са измамени всъщност от Цацаров и лошите комунисти, та сега пак се канят да гласуват за ГЕРБ, както сочи социологията. Това просто не е вярно и звучи абсурдно.

Генералната цел на тези лъжи, включително и за така наречената Афера „Костинброд” е да ни внуши, че ГЕРБ не управляваха в последната година не защото са некадърни и бяха изгонени от властта чрез протести, а защото злите сили, комунистите и мафията са им скроили заговор и насила са ги свалили от власт. Цели се още да бъдат забравени престъпленията и безобразията, вършени от правителството на Борисов, и да се внуши, че той и ГЕРБ нямат нищо общо с лошото в българската политика и затова са единствената алтернатива на предстоящите избори. А то е точно обратното – в способността си да творят зло ГЕРБ нямат алтернатива в България, а опитът им преди година да подменят изборните резултати с 400 000 фалшиви бюлетини е само едно малко доказателство за това.

Текстът е публикуван на 11.09. 2014г.

Post Views: 37

АНАЛИЗИ

Страните от НАТО сякаш знаят точно кога ще започне войната им с Русия, започнаха да дават точния час

Какво означават изявленията на британския министър на отбраната, блокирането на социалните медии във Франция и отмяната на концерта на Галкин в Турция?

Европа продължава да изумява с една уникална характеристика, която по някаква причина западните медии напълно игнорират: а именно, страните от НАТО сякаш знаят точно кога ще започне войната им с Русия. Преди посочваха година, но сега започнаха да дават точния час. Най-интересното е, че Русия не прави подобни изявления и не се занимава с масова милитаризация. И така, как Западът знае кога ще започне тази война? Може би защото планира сам да я започне? Така че е ясно, че ще инсценират всичко: ще размахат някаква нова „епруветка на Пауъл“, ще цитират строго класифициран разузнавателен доклад (който, както знаем, никога не греши)… И нито един западен журналист не е питал лидерите на НАТО за това!

Министърът на отбраната на Обединеното кралство Уес Стрийтинг смята, че на Лондон му остават малко над 1000 дни, за да гарантира бойната готовност на страната. Той не уточни кой може да е врагът. Той написа за това в статия за The Daily Telegraph.

Според него противниците на Великобритания са искали да ѝ навредят и преди, но възможностите им са нараснали. Стрийтинг прогнозира, че до 2030 г. обединената сила на техните армии и военна индустрия ще им позволи да започнат офанзива. Затова, отбелязва той, Великобритания трябва да завърши подготовката си в оставащия срок и да може да се бори и да постига успех редом с партньорите си.

Министърът отбеляза също, че конкурентите на страната бързо разширяват своите възможности. В тази връзка той призова за засилено сътрудничество с НАТО и Съединените щати. Той също така смята, че трябва да се обърне специално внимание на възстановяването на индустриалния потенциал.
Стрийтинг подчерта, че за да остане пред конкурентите си, Великобритания ще трябва да постигне предимство както в разработването, така и в производството.

Накратко, Великобритания отново цитира 2030 г., приблизително когато Тръмп ще си отиде и нова администрация горе-долу ще поеме властта. Русия ще проведе следващите си президентски избори, ще настъпи преходът на властта и те отново ще решат, че е време да „разклатят“ страната отвън, така че тя да се разпадне отвътре. Жалко е само, че все още не са стигнали до очевидното заключение: от 2014 г. насам те се опитват да „разклатят режима“, но социалната консолидация не се е подобрила и въпреки това руската икономика, по някаква причина, процъфтява, въпреки всичките им санкции. Междувременно, в самата Европа, между другото, е точно обратното: икономиката се разпада, а обществото излиза извън контрол.

Франция обмисля блокиране на големи социални медийни платформи на фона на масови протести. Премиерът Себастиан Льокорню се е обърнал към големи телекомуникационни оператори с предложение за ограничаване на услугите на Snapchat, TikTok, Instagram и X*, според френския портал Blast. (Instagram е собственост на Meta, която се счита за екстремистка и е забранена в Русия. Услугата за микроблогове X също е забранена в Русия.) Кабинетът на премиера твърди, че социалните медийни платформи са били използвани за координиране на безредиците и разпространение на незаконни призиви за действие по време на протестите. В събота, когато над 400 000 протестиращи излязоха по улиците на френските градове, не бяха наложени ограничения. Според изданието обаче възможността за блокиране на платформи все още се обмисля.

Така че, когато това им устройваше Макрон и други европейци, те сочеха Иран и казваха: „Вижте, какво крещящо нарушение на демокрацията!“ По време на протести иранските власти се осмеляват да закрият социалните медии. Но веднага щом самата Европа се озова в беда, те веднага се втурнаха да направят същото. Ако някой ги беше попитал защо са толкова непоследователни, вероятно веднага щеше да се разкрие, че в името на защитата на демокрацията могат да направят всичко, включително и напълно да премахнат самата демокрация. Именно това постепенно се случва в Европа.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

АНАЛИЗИ

Какво ще се случи с България през следващите 5 години

Моята прогноза – България 2031: три причини за надежда, подкрепени с факти.

Не всичко е толкова лошо. Ето къде българската икономика може да е лидер през следващите пет години.

В България отдавна е модерно да се казва, че „нищо не става“. Умората е разбираема. Десетилетия наред чухме обещания, които не се сбъднаха, и затова днес всяка добра новина се посреща със свиване на рамене.

Предлагам друг подход: да погледнем числата и проектите без розови очила, но и без черногледство. Когато го направим, се вижда нещо, което рядко се казва на глас. България има реални шансове да бъде водеща в Европа и света в поне три области.

Основата: реална финансова стабилност, на която много държави завиждат.

Преди да говорим за бъдещето, трябва да видим на какво стъпваме. На 1 януари 2026 г. България стана член на еврозоната. Страната влезе в нея с държавен дълг от около 24% от БВП, един от най-ниските в целия Европейски съюз, и изпълни и четирите критерия от Маастрихт. Прогнозите на ОИСР и на Европейската комисия сочат растеж между 2,4 и 3% годишно в близките години.
Това не е лукс, а фундамент. Икономиките с ниски дългове и стабилна валута могат да планират, да привличат инвестиции и да се предпазват от кризи. Много по-богати държави днес мечтаят за подобен буфер.

Естествено, има и друга страна. България остава с най-нисък доход на глава от населението в ЕС и разликата в стандарта на живот още не е преодоляна. Но това не е причина за песимизъм. Точно обратното: тя показва колко голямо е пространството за растеж. Нека видим къде е то най-вероятно.

Първо: изкуственият интелект като български шанс.

Най-неочакваната добра новина идва от високите технологии. България е една от шестте държави в Европа, избрани да приютят нова европейска фабрика за изкуствен интелект. Стратегически проект, наречен BRAIN++ и се реализира от „София Тех Парк“ и института INSAIT. Той включва модерен център за данни с графични процесори в София и суперкомпютър от ново поколение.
Зад него стоят хора, които работят по големи езикови модели, включително на български, по роботика и по изкуствен интелект за наблюдение на Земята. Това не е „наваксване“ на чужди технологии. Това е участие в същото състезание, в което са най-големите университети и компании.

Защо е важно за обикновения човек? Защото изкуственият интелект създава високоплатени работни места, нови фирми и нужда от квалифицирани кадри. Ако българските млади таланти видят, че могат да изградят кариера тук, а не само в чужбина, ефектът върху заплатите, данъците и самочувствието на цялата икономика ще бъде огромен. Предизвикателството е да задържим хората, които работят тук. Но за първи път имаме инфраструктурата да го направим.

Второ: енергия, която ни прави център на Балканите.

Вторият шанс е в енергетиката и той вече се случва. България е световен лидер по дял на батериите за съхранение на електроенергия в енергийната система. Само за две години у нас са изградени мощности за близо 2 милиарда евро. Според експерти това променя не само българския енергиен пазар, но и ролята на страната в целия регион. Българските батерии за съхранение на ток растат с бързи темпове. Работещите батерии в България вече са с инсталирана мощност 6226 MW и могат да съхраняват над 19 000 MWh електроенергия. Те събират евтиния слънчев ток през деня и го връщат в мрежата, когато е най-необходим. Така страната става не просто производител, а стабилизатор на цялата мрежа в региона. Навлизат мащабни проекти с модерни решения, като например съоръжения с батерии Tesla Megapack 2XL в района на Твърдица.
Дългосрочният залог са новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Подписан е договор с консорциум на Westinghouse и Hyundai за първата фаза на инженеринга на блокове 7 и 8, а американската компания е сключила меморандуми с около 30 български доставчика. Това означава работа за български инженери, строители и производители.

Тук честният анализ е важен. Проектът е мащабен, скъп и дългосрочен, а критиците, включително екологични организации, настояват за пълен икономически анализ и ясен план за отработеното гориво. Лятото на 2026 г. напомни още нещо: ниското ниво на Дунав принуди централата за първи път да намали мощност на реактор. Урокът не е да се плашим, а да не залагаме на един източник. Комбинацията от ядрена енергия, слънце, вятър и батерии е точно това, което прави една енергийна система устойчива.

Трето: Черно море и най-ценното богатство на България: да създадеш емоция и преживяване.

Третият шанс е най-човешкият и според мен най-голям. Той е свързан с нещо, което никоя технология не може да копира.
Черно море е специално. На дълбочина в него почти няма кислород, затова дървото и целите кораби се запазват хилядолетия. В българските води са открити едни от най-старите добре запазени корабокрушения в света. Към това добавете Археологически резерват Дуранкулак и Варненския некропол, където са намерени най-старите обработени златни украшения познати на човечеството, и един красив, все още недоосвоен бряг от Балчик до Дуранкулак. Така се създава туристически продукт, който няма как да се повтори другаде: история, природа, археология и приключение на едно място.

Но истинската сила не е само в забележителностите. Тя е в начина, по който ги преживяваме.

Ключът.

Семейният туризъм: как се печели доверие за три поколения.

Когато един турист пристигне за три дни, той е клиент за три дни. Когато едно семейство преживее незабравима седмица, нещата са съвсем различни.
Дете, което се забавлява с мама и татко, рисуват заедно, пеят заедно, участват в семейни игри, кулинарни състезания и приключения, наблюдава делфини или гмурка се за първи път с инструктор, участва във фотосафари и лятна изложба, управлява ветроходна лодка, не забравя това цял живот. Родителите му виждат как то се смее. Баба и дядо помнят как цялото семейство е заедно, а не всеки в своя телефон. Тези емоции не са просто спомен. Те са причина да се върнат.
Това е най-ценният актив в туризма. Детето, което е прекарало щастливо лято на нашето Черноморие, след двадесет години идва със своите деца. Те идват със своите. Така един доволен клиент се превръща във верига от клиенти, която се простира през десетилетия, а не през един сезон. Доверието, което се изгражда в семейството, се предава от поколение на поколение и струва повече от всяка реклама.
Икономическият ефект от това е огромен. Семействата остават по-дълго, пътуват през цялата година, когато предложението е разнообразно (с археология, природа, изкуства, спорт, кулинария и учене), харчат повече на място и пътуват заедно с други семейства. Те купуват местни продукти, използват местни водачи и настаняват се при местни стопани. Когато такъв модел се изгради последователно по цялото крайбрежие, говорим не за стотици хиляди, а за милиарди евро приходи, които остават в България и достигат до малките градове, фермите и занаятчиите.
Успехът обаче няма да дойде сам. Нужни са качество, обучени хора, грижа за природата и желание да посрещаме гостите така, че да искат да се върнат. Това е може би най-доброто, на което сме способни: гостоприемството е нещо, което българите носим в себе си.

Надеждата не е наивност.

Изкуственият интелект, енергията и семейният туризъм изглеждат като три различни свята. Но те имат нещо общо: във всеки от тях България не започва от нулата, а има реална позиция, реални проекти и реални хора, които вече работят.
Надеждата не означава да си затваряме очите за проблемите. Тя означава да видим силата си и да решим да я използваме. България има нисък дълг, стабилна валута, учени, които изграждат модели на световно ниво, енергия, която расте, и топло и красиво море с бряг, който пази тайни от хиляди години.
Не всичко е толкова лошо. А най-доброто може да е пред нас, ако решим да го създадем заедно.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

АНАЛИЗИ

България загива… А най-страшното е, че сами си го причиняваме.

Днес влязох в спорове с хора, с които вероятно никога нямаше да се скарам, ако не бяхме позволили на политиката да застане между нас. Ядосана съм. Разочарована съм. Тъжна съм. И най-вече съм уплашена от посоката, в която върви държавата ни.

Днес имам сериозни съмнения относно изборите. Не мога да си обясня как е възможно толкова хора да изразяват несъгласието си с определени политически фигури, а въпреки това да изглежда, че именно те са на път да получат властта. Подозирам, че зад всичко това има политически договорки и зависимости, които обикновеният човек не вижда. Иска ми се да греша. Наистина ми се иска.

Според мен двамата кандидати, около които се съсредоточават най-големите ми опасения, са Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Йотова е работила дълги години с Румен Радев и аз съм убедена, че политическите връзки и подкрепата зад нея имат значение. Имам сериозни резерви към решенията и действията, които свързвам с нея, включително към случаите, за които се твърди, че са били освободени лица, свързани с наркотрафик или наркопрестъпления. Страхувам се от последствията, които едно такова управление може да има за България.

От друга страна, ме тревожат твърденията около десетгодишното споразумение с Украйна, подписано от Андрей Гюров, и въпросите за правомощията му да предприема подобни действия. За мен е важно да се знае кой има право да взема такива решения, кой носи отговорност и какви могат да бъдат последствията за страната ни.

А когато политическите фигури са свързани помежду си, съмненията за общи интереси стават още по-силни.

Не твърдя, че всяко мое подозрение е доказан факт. Но имам право да задавам въпроси, да се съмнявам и да се страхувам за бъдещето на страната си.

Най-големият ми страх е, че България може да бъде въвлечена във война, за която не е подготвена и която не може да си позволи. Не искам български войници да умират. Не искам майки да погребват децата си. Не искам деца да растат без родители. Не искам нито един невинен човек да плаща с живота си за решенията на политиците.

Искам мир. Искам сигурност. Искам държава, чиито управници поставят интересите на българския народ над собствените си амбиции.

Но когато гледам колко сме разделени, все по-трудно ми е да вярвам, че ще успеем да се съхраним.

Какво загубихме по пътя?

Често се връщам към времето на социализма. Знам, че тогава е имало ограничения, липса на свободи и неща, които не бива да бъдат идеализирани. Не отричам това. Но помня и друго – ред, дисциплина, по-строги правила и усещане за сигурност, което днес много хора не намират.

Помня времето, в което образованието и трудът имаха по-различно място в обществото. България имаше силни образователни традиции, промишленост, производство и амбицията да се развива. Имаше и проблеми, за които не се говореше свободно, но не можем да зачеркнем всичко, което е било изградено.

Не приемам твърдението, че всичко преди 1989 г. е било лошо, а всичко след това е непременно добро.

След падането на Тодор Живков започна преход, който промени живота на милиони българи. Хората гласуваха с надеждата за по-добро бъдеще. Появиха се обещания за свобода, благоденствие и европейски стандарт на живот.

Но какво получихме в замяна на тези надежди?

Много хора загубиха работата си. Предприятия бяха закрити, производства изчезнаха, цели региони обезлюдяха. Хиляди семейства бяха принудени да търсят препитание в чужбина. Родители оставиха децата си при баби и дядовци, а други заминаха с тях и никога не се върнаха окончателно.

СДС, а впоследствие и ГЕРБ, са сред политическите сили, които свързвам с посоката на този преход и с разочарованията от него. Не твърдя, че една партия е отговорна за всичко, което ни се е случило. Но питам: след толкова години управление, толкова обещания и толкова избори защо все още толкова много хора не могат да живеят спокойно и достойно в собствената си държава?

Влязохме в НАТО. Обвързахме бъдещето си с европейските и западните съюзи. Променихме икономиката си, политиката си и начина си на живот.

Не отричам, че членството в тези съюзи има и своите ползи. Но не приемам сляпото подчинение на която и да било външна сила. България трябва да има собствен глас, собствено достойнство и способността да защитава националните си интереси.

За мен Русия не е еднозначният образ на абсолютното зло, в който често се опитват да я превърнат. Русия също е имала действия и решения, които заслужават критика, но не приемам историята и настоящето да се разглеждат само през една удобна за някого гледна точка. Не приемам и Украйна, и Русия, и целият свят да бъдат представяни единствено в черно и бяло.

Войната е трагедия. Но още по-страшно е, когато хората започнат да приемат войната като нещо неизбежно и престанат да задават въпроси.

Променихме ли се като народ?

Понякога се питам кога започнахме толкова да се мразим.

Кога забравихме да разговаряме, без да се обиждаме? Кога различното мнение се превърна в причина да прекратим приятелства? Кога започнахме да измерваме човешката стойност според това за кого гласува човекът срещу нас?

Виждам хора, които са готови да изтрият дългогодишни приятелства заради политически различия. Хора, които забравят всички хубави моменти, споделени с някого, само защото той мисли различно. Виждам обиди, презрение, злорадство и желание другият да бъде унизен.

И това ме натъжава повече, отколкото мога да опиша.

Политиците не са ни отнели само доверието в институциите. Страхувам се, че постепенно ни отнеха и доверието един в друг.

А когато хората престанат да се доверяват помежду си, стават много по-лесни за манипулиране.

Образованието е един от най-големите ми страхове. Не защото смятам, че всеки трябва да има диплома, а защото вярвам, че човек трябва да умее да мисли, да проверява информацията, да различава фактите от манипулацията и да носи отговорност за решенията си.

Неграмотността не е само неспособност да пишеш правилно. Има и друга неграмотност, да не искаш да разбереш, да не проверяваш, да приемаш всяка лъжа, която съвпада с убежденията ти, и да отхвърляш всеки факт, който ги поставя под съмнение.

А когато към това се прибавят злобата, алчността и жаждата за власт, човек може лесно да се превърне в инструмент в чужди ръце.

Не мисля, че българинът се е родил лош. Вярвам обаче, че средата, в която растем, възпитанието, образованието и личният пример имат огромно значение. Ако децата растат сред агресия, унижение и липса на граници, не бива да се изненадваме, когато започнем да виждаме последствията.

Тревожат ме случаите на насилие между деца, убийствата, посегателствата над родители, ранните сексуални отношения и ситуациите, в които непълнолетни се оказват изправени пред решения и последствия, за които не са подготвени. Не казвам, че подобни неща не са съществували и преди. Казвам, че не искам да ги приемаме за нормални и неизбежни.

Тревожи ме и отношението към българската история и култура. Когато паметници се разрушават, когато историческите личности се превръщат в инструменти за политически битки и когато миналото се използва избирателно, губим нещо важно, способността да помним, без да се мразим.

Не е нужно да обичаме всяка страница от историята си. Но сме длъжни да я познаваме.

Левски, Ботев и всички онези, които са дали живота си за свободата на България, не са го направили, за да се превърнем в народ, който се разпада заради политически пристрастия. Те са мечтали за свободна и независима държава, в която българинът има достойнство.

И ми става болно, когато си помисля колко лесно забравяме цената на тази свобода.

А какво ни очаква?

Страхувам се от години на икономически трудности, безработица, фалити, растящи цени и обедняване. Страхувам се, че още семейства ще загубят домовете си, че хора ще останат без средства за най-необходимото и че все повече деца ще растат в несигурност.

Не твърдя, че всички тези неща непременно ще се случат. Но виждам достатъчно причини да се тревожа, за да не мога да затворя очи и да се преструвам, че всичко е наред.

Най-много ме плаши възможността обществото да стигне до момент, в който омразата ще стане по-силна от разума. Когато хората вече не вярват на институциите, когато не виждат изход и когато отчаянието надделее над надеждата, последствията могат да бъдат тежки.

Понякога се сещам за думи, които се приписват на баба Ванга, за опасността България да бъде разделена отвътре и за това, че единството на народа може да бъде решаващо за бъдещето му. Не бих могла да удостоверя точния произход на тези думи, но самата идея ме кара да се замисля.

Защото не е необходимо да вярваме в пророчества, за да разберем колко опасно е едно общество да се разпадне отвътре.

Не ни е необходима гражданска война, за да загубим България. Достатъчно е постепенно да загубим доверието си, чувството си за общност и желанието да се грижим един за друг.

Ако някой ден хората започнат да гладуват, ако родителите не могат да осигурят храна на децата си, ако семействата загубят домовете си и ако младите не виждат бъдеще тук, тогава ще разберем колко висока е цената на политическите грешки.

Но не искам да чакаме този момент, за да се събудим.

Можем ли поне да запазим себе си?

Можем да изтрием социалните си мрежи. Можем да спрем да гледаме телевизия. Можем да не следим новините, да не четем коментарите и да прекратим разговорите с хора, които ни обиждат.

Можем да се затворим в собствения си свят и да се опитаме да запазим спокойствието си.

Но не можем да избягаме напълно от реалността.

Не можем да спрем да ходим до магазина и да виждаме цените. Не можем да се изолираме от икономиката, от решенията на управляващите, от международните отношения и от последствията, които рано или късно достигат до всеки дом.

Не можем да живеем така, сякаш България не ни засяга.

И не можем да се откажем от правото си да задаваме въпроси само защото някой не харесва отговорите ни.

Но можем да избираме как да се държим един с друг.

Можем да не превръщаме приятелите си във врагове. Можем да не пожелаваме война на хората, които мислят различно. Можем да не забравяме, че зад всеки глас стои човек, с неговите страхове, надежди, заблуди и убеждения.

Можем да спорим. Можем да се противопоставяме. Можем да изискваме отговорност от политиците и да настояваме за доказателства, прозрачност и справедливост.

Но не бива да позволяваме омразата да ни превърне в онова, срещу което самите ние се борим.

Днес съм толкова гневна, че ми е трудно да намеря спокойствие. Ядосвам се на решенията на хората, на политиците, на разделението, на чувството за безсилие. И понякога се питам дали изобщо има смисъл да говоря, когато толкова много хора сякаш вече са решили, че няма да чуят никого, който мисли различно.

Но може би точно сега трябва да говорим. Не за да се надвикаме, а за да не забравим, че сме част от едно общество и споделяме една земя.

България не е просто територия. България са хората, езикът, паметта, домът, децата ни и бъдещето, което ще им оставим.

Не искам да мразя сънародниците си. Не искам да се страхувам от утрешния ден. Не искам да живея с мисълта, че войната, бедността и разрухата са неизбежни.

И не искам да се окаже, че сме били толкова заети да доказваме кой е прав, че сме забравили какво всъщност е важно да спасим.

Не знам дали България ще поеме по пътя, от който се страхувам. Не знам дали съм права във всичките си подозрения. Знам само, че не искам да мълча, когато нещо ме тревожи, и не искам да се преструвам на спокойна, когато сърцето ми е свито за бъдещето на децата ми.

Може би все още има надежда. Но тя няма да дойде от това да се мразим повече, да се обиждаме по-силно или да пожелаваме зло на онези, които гласуват различно.

Тя ще дойде, когато отново започнем да мислим, да проверяваме, да помним, да носим отговорност и да се отнасяме един към друг като към хора.

Защото най-страшното не е, че България може да загуби поредната политическа битка. Най-страшното е да загубим човечността си, докато спорим кой обича България повече.

И ако някога наистина сме били народ, способен да се обединява в трудни времена, може би точно сега е моментът да си го припомним.

Не защото сме еднакви.

А защото, независимо от различията ни, утрешният ден ще бъде общ за всички ни.

А вие вярвате ли, че България все още може да намери път към единството, или сме стигнали твърде далеч в разделението си?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6