LIFE

Излезе филм за истинския Гешев!

За първи път! Филм за легендарния топ полицай Гешев тръгва по екраните
Филмът на Васил Барков „Гешев“ ще възбуди духовете. Това е вън от всякакво съмнение.
И тъй като чакам появата му от три години и съм в течение на всички трудности около реализацията му, съм щастлив , че той вече е факт и може да се гледа, обсъжда и осмисля както от специалисти и киномани, така и от обикновени зрители.
Ще отбележа дебело, че респектира и впечатлява желанието на екипа – сценаристът Марин Дамянов, операторът Красимир Андонов, композиторът Калин Николов и продуцентът Пенко Русев , да бъде максимално обективен, точен и пунктуален при поднасяне на фактите около биографията, дейността и личността на Никола Христов Гешев, за когото със сигурност знаем само рождената му дата – 13/26 април 1896 г., но не и кога и къде е починал.
Недоумението ми от бавната работа по реализацията на проекта се изясни след като видях с каква огромна проучвателна работа са се занимавали хората на Барков. Той е добър профгесионалист, познат от игралните филми „Славата на България“ (2004), „Кратка история“ (2006) и „Последното пътуване“ (2008), както и от продукции на тв СКАТ като „Д – р Кръстьо Раковски – държавник, политик , дипломат“ от 21 март 2015 г.
Животът на Гешев е възстановен с педантична точност от рождението му, съвпаднало с възстановяване на отношенията ни с Русия – 2 февруари 1896 г.и с коронацията на Николай II за руски император – 9 май с.г., следването му в Рим, където не успява да завърши право, връщането му в София и постъпването му в полицията.
Всъщност делото на Гешев е пряко обвързано с работата му като полицай – това е и смисълът на живота му.
И все пак ми бе любопитно да видя заповедта му за назначаване на работа – под № 288 от 1 август 1925 г.на длъжността „агент V категория“ до израстването му като шеф на Отдел „А“ – политическата полиция, свързано и с чувствителното увеличение на заплатата му до 5610 лева, считано от 15 декември 1941 г.
С интерес слушах завещанието на майка му – Райна Гешева, от 21 декември 1926 г. и доклада му от 12 юни 1930 г., за една от неговите първи успешни акции – залавянето на два сандъка – с машина за печатане и листовки с нелегална литература, намерени в дома на Димитър Братанов.
След нея са и най-крупните му успехи – обезвреждането на ЦВК на БРП (к) на 8 април 1942 г., както и залавянето на групата на Александър Пеев, известна като „Боевой“ на 15 април 1943 г.
Постепенно , неусетно и съвсем естествено започна да се разкрива сложния и противоречив образ на този суперполицай. Човек интелигентен, взискателен, упорит, встрастен в работата си, който до 1944 г. няма личен живот и все пак намира време за съпруга – Веселина , с която изживява кратък, но страстен романс в навечерието на преврата от 9 септември 1944 г.
Сценарист, продуцент и режисьор са търсили най- адекватния подход към разкриването на личността на Гешев.
Първоначалният вариант на сценария – с двама спорещи – единият , от които лансира всеизвестните факти, а другият набляга на мълвите и легендите – отпада. Търси се комплексният подход. Залага се на езика на документите, на документалните кинокадри, на интервюта с интересни събеседници, които внасят допълнителна яснота към живота и делото на Гешев, а в добавка са използвани и игрални сцени, режисирани с вещина от Васил Барков, в които с тежката и неблагодарна задача да изиграе прочутия полицай се заема продуцентът Пенко Русев.
Разбрах, че това е било режисьорско хрумване, което се оказва колкото дръзко и хазартно, толкова и плодотворно.
Пенко Русев не крие, че ключът към образа на Гешев се явява неговият клетвен лист, който попълва при постъпването си на работа в полицията на 1 август 1925 г., пазен като реликва , подпечатан , но и с подписа на осъществилия клетвата протойерей Д.Василев, стриктно спазващ основната си задача – да пази сигурността на царя и родината .
Русев се стреми да разкрие сложността и многообразието на Гешев, да изтъкне силата на характера му ,неговата воля, но също професионализъм, галантност, когато е необходима – при разпита на госпожа Леви – Александрова – Свилена Врангова, на която поднася цветя за рождения й ден, при стартиралата интимна връзка с Веселина Гешева – Веселина Господинова, с която танцува пълен със страст и копнеж танц, неконформизъм, нежелание да му се месят в работата отговорни фактори – разказана е – от сина на Кирил Милев – д – р Росен Милев прелюбопитната история, при която министъра на търговията, промишлеността и труда Никола Захариев измъква от ареста баща му инж.Кирил Милев, което предизвиква гнева на полицая, тъй като инцидентът е станал в негово отсъствие и с какви усилия след преврата на 9 септември инженерът се мъчи да спаси с риск от провал на своята кариера благодетеля си и как това се оказва невъзможно…
Гешев е разкрит в неговата пълнота и дълбочина като човек и професионалист, с неговите качества и привички – да се вози до работното си място в трамвай и без охрана, да не търпи вмешателство в делата си и да не се обвързва политически през всичките 19 години, в които работи в Дирекция на полицията.
Сравнявах работата на Пенко Русев с постигнатото преди него. Има добри постижения при изграждането образа на Гешев – при това в сериозни продукции от големи актьори, от които най – малкото очакваме да ги видим в подобно амплоа.
Споменавам Васил Михайлов – „Петимата от РМС“ (1977) на Владислав Икономов и Георги Георгиев – Гец в „Сами сред вълци“ (1979) на Зако Хеския.
Смятам, че Пенко Русев се доближава до класическата матрица, оставена от Георги Черкелов – Велински – Гешев от популярния сериал „На всеки километър“ (1969 – 1972) на Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев и това е като че ли най – големият комплимент, който може да се отправи за неговата творческа дейност.
Допадна ми подборът и интервютата с поканените участници – не се прекалява с броя им, а и всеки от тях – акад. Георги Марков, Анна Гешева, внучката на брата на Никола Гешев – Емануил – тя произнася и съкровената фраза на финала – „Смятам, че не са заслужавали (братя Гешеви – б.м.) съдбата си!“, доктор Росен Милев, Иван Бутовски – откроява някакъв важен щрих към портрета на Гешев, казва нещо важно, смислено и ценно, което обогатява представата ни за него.
Освен всичко друго, във филма има кадри, снимани от морския бряг в Одеса – те всъщност представят изгнаника Гешев, както и от малко познатата, да не кажа неизвестна творба за родните подводничари, снимана в някогашен СССР „Сириус – звездата на братството“ (1984) на реж.Андрей Доброволский.
„Гешев“ на Васил Барков приключва логично с прекратяването на разработката „Овен“ на 30 август – 1 септември 1960 г. ДС не успява да си изпълни задачата – да разкрие и залови Никола Гешев и да го върне в България, където го чака смъртна присъда , издадена вече от Народния съд и където неговите роднини са малтретирани, въдворявани и преследвани без всякакво законно основание.
Продуцент, консултанти – доц. Любомир Христов, проф. Дочо Боджаков, Константин Бонев и режисьор играят на сигурно – поднасят последния важен за повествованието документ – ясно е, че са работили ползотворно с ДА „Архиви“ и с Комисията по разкриване досиетата, въпреки че са можели поне да отбележат, че финансиране за издирването му се осигурява чак до 1979 г. Пазят се от произволни трактовки и волни интерпретации за съдбата му след 9 септември 1944 г.
Съгласни са обаче, че се измъква жив от България с мотопед , успява да пресече невредим турската граница и дори е забелязан в истанбулско кафене на следващата година. Цитира се признание на монсеньор Георги Алдъров и Павел Павлов, че Ванче Михайлов го е приютил в Рим за два дни – тоест разчита се на достоверни , проверени факти и данни.
Каква е бъдещата съдба на Гешев авторите на филма отказват да гадаят. Ясно е, че не приемат утвърденото напоследък схващане, че умира в Мюнхен през 1984 г. и не го лансират публично. Това означава само едно – но то е вече моя хипотеза, че Гешев от Турция е прихванат и продължава да сътрудничи на една от победителките във Втората световна война.
Защо да не е последвал съдбата на фелдмаршал Фридрих Паулус например? Имал е с какво да впечатли колегите си от КГБ – напуска България с два куфара, пълни с документи и микрофилми, а и с толкова тайни за тогавашните ни управници, вкл.Трайчо Костов и Тодор Живков.
Защо да се учудваме, че първият е обесен на 16 декември 1949 г., а вторият бе толкова послушен пред Москва между 2 април 1956 и 10 ноември 1989 г.?
Пенко Русев и Васил Барков са си свършили добре работата. Новите изследователи и търсачи на скрити тайни за родния полицай №1 ще са им благодарни, тъй като са осигурили солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.
А това не е никак малко, нали?

Post Views: 58

Related Topics:life style лайф стайл

Up Next

10те основни тайни на родените под знака на Водолей

Don't Miss

Ричард Гиър и младата му съпруга чакат бебе

LIFE

👑 По-красивата страна на Америка: Балканското тайно оръжие на Доналд Тръмп 🇺🇸✨

Вижте я. Вятър, агенти на Сикрет Сървис на заден план, убийствени токове и едно перфектно скроено яке, небрежно наметнато върху изчистена бяла рокля. Тя не просто върви по пистата – тя дефилира върху нервите на своите критици! 🔥

Американските жълти медии години наред се опитват да разплетат загадката „Мелания“.

Търсят скандали, ровят за скрити драми в брака ѝ и се чудят защо тя отказва да бъде поредната пластмасова, широко усмихната съпруга.

Погледнете я тук – усмивката ѝ е лека, премерена, почти снизходителна.

Истината е, че американците просто не разбират нашия, балканския ген. Момичето, тръгнало от панелките в бивша Югославия, не изпитва нужда да се умилква на тълпата.

Нейната класа не проси одобрение. 🤫👠

И тук идва най-интересната клюка, която се шепне из коридорите на властта. Чудили ли сте се как Доналд Тръмп – човекът, който буквално воюва с целия свят, търпи безброй дела, скандали и атаки 24/7 – намира енергията да изглежда абсолютно несломим?

Отговорът е точно пред очите ви. 🌪️

Докато той е ураганът отвън, Мелания е неговият пристан отвътре. Говори се, че зад затворените врати на имението Мар-а-Лаго, тя е единственият човек, когото той слуша безпрекословно. В свят на фалш и предателства, тази източноевропейска лоялност, желязна дисциплина и хладнокръвие са нещото, което го зарежда.

Тя му дава онази увереност да се изправя всяка сутрин, да хвърля ръкавицата на света и да се бори за своята версия на Америка. Мелания е неговата най-скъпа и непробиваема броня. 🛡️💪

Зад всеки могъщ мъж, който се опитва да преобърне света, стои една жена, която знае как да го успокои… или как да го мотивира с един-единствен поглед.

Американците я наричат „Ледената кралица“. Ние на Балканите ѝ казваме просто – жена, която знае как да успява, без да вдига шум. 👑

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

LIFE

Има един вечен въпрос: Какво искат жените!

Да видим КАКВО РАЗБРАХ ЗА МЪЖЕТЕ НА 51 😄

На 51 вече съм била жена на 20, на 30 и на 40… Познавам жени на 25, 35, 45, 55 и нагоре. Красиви, обикновени, слаби, закръглени, омъжени, разведени, самотни, с деца, без деца, с кариера, без кариера, с пари и без много пари.

Познавам и достатъчно мъже. Всякакви.

И през годините разбрах следното.

Независимо на колко е жената, изискванията към нея удивително лесно могат да бъдат нагласени така, че все нещо да не е както трябва.

Разбира се, не говоря за всички мъже. Който не се разпознава, да си живее спокойно. Оттук нататък говорим за един събирателен образ. Ще го наречем просто МЪЖЪТ С КРИТЕРИИТЕ (МК)

Разбрах например, че МК иска красива жена.

Ама не такава, която очевидно се старае да бъде красива. А такава, на която красотата трябва да ѝ е вродена. И по възможност – пожизнена. На 25 да е хубава по природа. На 35 да е все така хубава, но без да се е занимавала особено с въпроса. На 45 никой да не ѝ дава годините, но не защото “виси по салони”, тренира, ползва скъпа козметика или си прави процедури. Просто така да си изглежда. А на 51 вече трябва съвсем естествено да няма бръчки, бели корени, отпусната кожа, коремче, целулит, петънца и никакви други доказателства, че последните 30 години действително са минали, а гравитацията очевидно е проявила възпитание и я е подминала. И всичко това, повтарям, ако може без процедури, без намеса на козметици и качествена козметика, без часове във фитнеса и залитане по пилатес, без излишна суета и най-вече – без пари! Не дай Боже Неговите пари! Красивата жена не бива да е за сметка на мъжа, да го знаете – тя му се полага по рождено право!

Защото, ако е иначе, колкото и да е красива, е груба материалистка!

Тоест, усилията и поддръжката на жената, да са невидими и, ако може да са за нейна сметка. Абе видиш ли, ако е красива – що е красива, ако не е – здраве да е. Ама, ако може – по-добре да е красива…😆 Но стига простотии, това са преходни работи.

Дайте сега да видим нататък…

Разбрах също, че МК много харесва независими жени. Тя да си има собствена работа, собствени пари, собствен дом, кола и живот. Да не чака той да я издържа, да не му тежи, да не го занимава с финансовите си проблеми. Абе изобщо оправна жена да е. Само че тази независимост трябва да приключва веднага и точно там, където започва неговата нужда да се чувства необходим. Защото, ако тя сама решава къде да живее, къде да ходи, с кого да общува, как да харчи парите си и – най-страшното – дали изобщо да остане с него, вече не е независима. Аман – заман, вече е “прекалено еманципирана”.

МК харесва също така и силни жени – да е достатъчно силна, за да се справя сама с проблемите си, само че не чак толкова силна, че да може спокойно да си тръгне, когато реши! Защото МК харесва силната жена най-много, когато силата ѝ работи в негова полза.

Също така разбрах и, че жената трябва да е успешна. Ама разбира се! МК не иска някаква си посредственица. Предпочита тя да има професия, кариера, позиция, да се развива, да печели добре. Но успехът ѝ трябва да е някак… дискретен.

Да не говори много за работата си, да не е прекалено заета, да не печели подозрително добре.

И не дай боже да е шеф!

Защото тогава вероятно е властна, високомерна и обича да командва. А да, и е свикнала всичко да става на нейното.

Абе кой нормален мъж ще издържи такава жена!?

Тя трябва да е достатъчно успешна, за да не му тежи финансово, но не чак толкова успешна, че той да започне да се пита за какво точно му е нейният успех!? Тънък трябва да е балансът.
С интелекта положението е подобно. Жената трябва да е умна, да е начетена, да може да разговаря, да е забавна, абе да има поне обща култура. Да не е някаква куха красавица, моля ви се. Но е добре по важните въпроси той някак естествено да знае малко повече и да изпъква.

Защото умната жена е секси, докато не започне да те поправя.

Тогава вече е твърде устата, а ако има собствено мнение и настоява на него, е опърничава и с “труден характер“.
Тоест бъди умна, госпожо, ама някак не прекалено. Не сме се събрали тук да комплексираме хората.

За парите също разбрах интересни неща.

Неговите пари жената трябва да ги забелязва. Все пак човекът се е трудил. Да оцени хубавата му кола, марковия часовник, успеха му, бизнеса му. Начина му на живот. Да му се възхищава! Но в никакъв случай парите му да не са и важни. Това вече е меркантилност. Най-добре е да изпитва чисто духовно възхищение от материалните му постижения, а да уважава само ценностната му система.

А нейните собствени пари са чудесно нещо. Особено защото означава, че няма да му иска.

Нали помните – Независима – Да не зависите финансово от него. Идеално.

Само внимавайте тази финансова независимост да не прерасне във феминизъм! Независима – може, феминистка – чак пък толкова независима не сме се разбрали.

В интерес на истината, МК може и изобщо да няма пари. Това не е проблем. За какво са му? Той има увереност, мнение и критерии.

Най-вече критерии. Може да няма собствен дом, особени доходи, спестявания или някакъв забележителен житейски успех, но това по никакъв начин не му пречи да има съвсем ясна представа каква жена заслужава. А тя, разбира се, не бива да гледа какво няма той. Това би било твърде повърхностно, добре би било да е по-извисена и да повярва в потенциала му!

И тук стигаме до

Жената-домакиня, защото мъжът иска и уют. А МК, както стана ясно, не иска някаква безделничка – иска модерна с кариера, с доходи, като независима, но вкъщи…
вкъщи иска мама, да поддържа дома, като от 1957 година.
С децата става още по-интересно. Ако жената има деца – защо семейството и се е разпаднало, кой е виновен, къде е бащата?

Няма ли сега той, МК, да трябва да гледа чужди деца?

Ако пък няма деца – защо няма? Не е ли искала?

Кариерата ли е била по-важна?

Нещо не се ли е получило?

Абе може и с деца, но правилните,
на правилната възраст, в правилния брой и да са добре възпитани.

Разбрах и, че жената трябва да има характер. МК много харесват жени с характер. Докато характерът не се опъне или не се врътне, или, не дай си Боже, не спретне някой откачен скандал!
Тогава характерът внезапно се превръща в инат, его, властност, травми от миналото и “затова си сама“ или “ти си луда”. Луда, луда, ама с характер!

Защото неговото “знам какво искам“ е категоричност, а нейното “знам какво искам“ е каприз.

И, разбира се, как не, жената трябва да е и добра любовница.

Това е много важно. МК ги разбира тия работи. Да е женствена, чувствена, страстна, освободена, инициативна, да има фантазия, да обича секса и да не я боли глава точно когато не трябва. Но тук пак трябва да се внимава. Защото ако е твърде добра… веднага възниква един резонен въпрос: “Абе ти откъде ги знаеш всичките тия работи?“

А най-хубавото е, че МК иска жена с малко сексуално минало и много сексуален опит. Как точно се придобива второто без първото, науката все още изследва.

И накрая разбрах, може би, най-забавното!
Много мъже, МК, искат жена, която няма нужда от мъж.
Умна, самостоятелна, уверена, финансово независима, емоционално зряла, със собствен живот. И наистина я искат.

Докато не я срещнат.

После разбират, че такава жена няма да остане, защото няма къде да отиде.
Няма да остане заради парите им.
Няма да остане от страх, че няма да се справи сама.
Няма да остане и само защото “вече е на години“ и кой знае дали ще срещне друг.

Тя остава по една доста неудобна причина: ЗАЩОТО ТЕ ИЗБИРА.

А това, уважаеми МК, означава, че и утре ТЯ трябва да има причина да те избере!

И май точно тук Мъжът с критериите открива нещо наистина революционно:

ЖЕНАТА ОТСРЕЩА СЪЩО ИМА КРИТЕРИИ.
Ебаси. 😂🥂

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

LIFE

Това беше моят първи голям концерт

Лепа Брена: Българската публика спаси кариерата ми

Най-много ми липсва десетилетието между 1980-а и 1990-а, призна сръбската певица

Лепа Брена застана пред журналиста Мон Дьо осем години след последната им медийна среща, за да сподели откровения си разказ за житейския път от момичето от Бръчко до върховете на балканската сцена.

Голямата звезда се върна към спомените за началото, семейството, съдбовната среща с Баба Ванга и непреходната връзка с българската аудитория.

Изпълнителката подчерта, че Фахрета Яхич и Лепа Брена отдавна съжителстват в пълен баланс между личния свят на обикновената жена и екстровертната природа на артиста.

Музикалната ѝ кариера стартира почти случайно на 21-годишна възраст с групата „Сладки грех“. Първоначално баща ѝ се противопоставя на идеята, опасявайки се, че дъщеря му ще стане кръчмарска певица.

Брена обаче защитава избора си с желанието да помага финансово на семейството си. Тя сподели, че е имала най-добрите родители на света, като майка ѝ е била фантастична шивачка и лично е създавала легендарните ѝ сценични тоалети от платове, купувани от Мюнхен. Интензивните турнета с по два концерта на ден водят до рязко отслабване със 17 килограма, което ражда визията на Брена като кукла Барби, но и провокира абсурдни медийни слухове за премахнати ребра.

Специално място в интервюто заема споменът за посещението при Баба Ванга преди емблематичния концерт на Националния стадион „Васил Левски“ през 1990 година.

По това време певицата сериозно обмисля да прекрати кариерата си, но българската пророчица категорично предсказва, че тя ще пее, докато е жива, и че ще пристигне в София от въздуха. Пророчеството се сбъдва буквално, когато Брена каца с хеликоптер пред огромното море от български почитатели.

Изпълнителката призна, че именно любовта и енергията на българската публика са спасили кариерата ѝ и са ѝ дали ракета и космически кораб в момент на колебание.

Певицата разкри, че най-много ѝ липсва десетилетието между 1980 и 1990 година, когато хората са били част от света и са изпитвали истинска радост, енергия и любов, които в съвременното общество изглеждат изгубени.