КОМЕНТАР
Моля ви, знайте, че сте крайни!…
Живея на бул. „Г. М. Димитров“, срещу „Минстрой“ (Мултигруп) – един от двата 16-етажни блока, ЕПК, от времето на „соца“. В апартамент на третия етаж – 65 кв. м., който е собственост на сегашната ми съпруга. Антоан Рокантен – героят на Жан-Пол Сартър от „Погнусата“ казваше, че „миналото е разкош, достъпен за собственици… Не можеш да скъташ
миналото в джоба си, трябва да имаш дом, за да го разположиш в него!“…
Странно защо, но вече 19 г. чувствам това място и като мое, въпреки че нямам никаква собственост, освен върху себе си. Комшиите, които познавам, всеки път ме поздравяват, а и аз тях, радвайки се, че и те обичат кучето ми, което разхождам сутрин и вечер. Един прекрасен английски сетер, на име Рони, който винаги е готов да бъде погален от всеки – не за друго, а защото обича хората. Има и други, които не познавам, макар че поздравявам всеки – някои от тях си изхвърлят торбите с боклуците през терасите или от прозорците. Когато живееш на третия етаж това се чува – свистенето на торбичките е оглушително, а найлоните и бутилките засядат на дърветата пред прозореца ти. И представляват тъжна гледка – присъда, може би, за неувяхващата ни селска психика, която не се интересува от нищо друго, освен от собственото си индивидуално битие. Същото, което правят и политиците ни – заради личното си оцеляване и семейно-родовото си благополучие могат да закупят несъществуващ F-16, да спрат „Южен поток“ или да се откажат от АЕЦ „Белене“…
Защото си мислят, че това звучи, освен всичко друго, и някак си модерно – скъсал си с „комунизма“ и си се отдал на „либерализма“?! Каква уникална глупост, между впрочем!…
Глупостта се свежда до това, че „фашистите“ до 9-ти септември 1944 г., „комунистите“ до 10-ти ноември 1989 г. и „либералите“ през последните 29 години се чувстват някак си безсмъртни! Големият френски философ Жорж Бернанос казваше: „Либерално или марксистко, това, което наричаме модерно общество, непрестанно отслабва моралната съпротива на човека за сметка на неговото ефективно въздействие върху нещата. Защо тогава да противопоставяме либерализма на марксизма, след като това са два аспекта на абдикирането на човека пред неговата участ?!“…
А участта на човека е, че той е смъртен – всички ние сме смъртни, независимо
дали си изхвърляме торбите с боклуците през терасите или решаваме да закупим F-16, или да спрем „Южен поток“… Това ще рече, че за да осмислим живота си, ние трябва непрекъснато да сме наясно с неговата крайност – точно това има предвид Албер Камю във фундаменталното си произведение „Митът за Сизиф“!… И когато вчера разхождах Рони по поляните около 57-ми и 56-ти блокове в „Дианабад“, срещу „Минстрой“ (Мултигруп) – онези старите, погрознели и с ръждясали тераси, си спомних, сетих се, че навремето, в младостта ми, пишех и стихотворения – и то, последното, дойде изведнъж, като гръм и трясък:
Прощаване с моите близки
Ще си отида (скоро) някой ден
от този земен свят завинаги,
но твърде важно е за мен,
че няма да ви липсвам винаги!…
Ще се старая да не идвам във нощта ви,
макар че много силно ще го искам,
но не, за да попреча на съня ви,
а да повтарям колко ви обичам!…
Ще се досещате за мен понякога,
отливайки от чашите за спомен,
но да е за кратко и да не е всякога,
защото нищо не желая, най-малко помен!…
Ще се събирате на масата обаче,
а аз невидим ще присъствам,
и нищо, че душата ми ще плаче,
аз ще ви пазя, макар и да отсъствам!…
Ще се опитам най-после да приключа,
защото повече не искам да досаждам,
но пък сърцето си не мога да заключа
и с обичта си винаги ще ви обграждам!…
Не знам с вас как е, но при мен едно стихотворение, дали мое, дали на друг, ми носи такова успокоение, което е несравнимо дори с нашите традиционни ругатни – към всеки и към всичко! Опитах с какво ли не, за да ви възвърна чувството за реалност – знам, че моята „Критическата психология на българската история“ ще остане завинаги, както казва моят рецензент проф. Андрей Пантев! Но има и нещо друго, което, по думите на гения Никола Вапцаров, „някак мъчно се разбира“ – и това е молбата ми да разберем, че всички ние сме крайни, че ни предстои смъртта!…
Все си мисля, че когато човек непрекъснато осмисля неизбежността на своето съществуване, неговата крайност, ще е в състояние да живее по-добре живота си – не само за себе си, но и за другите, за цялата ни общност!…
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!…
Проф. Людмил Георгиев
КОМЕНТАР
Кръволока Зе прави комплот около България
🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨
Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.
Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.
И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:
♟️ Синхронът Босфора – Атланта:
В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?
В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!
🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥
Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.
Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:
✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?
⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?
🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!
🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?
Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️
👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.
КОМЕНТАР
Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.
Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…
Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.
И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃
Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.
Как отразявахме неговото погребение на
Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.
Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.
Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…
Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.
Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.
☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…
Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.
Но сега бих искал друго да река.
Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.
При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?
Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.
Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.
Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.
От другата страна обаче банките си чакат кредитите.
Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.
Стига се и до изстрели.
Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.
Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







