ПАРИ

Защо България не трябва да приема еврото?

През последните месеци потенциалното влизане на България в Еврозоната отново стана една от най-обсъжданите теми в публичното пространство. Това, което е забележително обаче, е че този казус се превърна не толкова в тема на дебат, колкото в тема на…проповед. Проповед от страна на политици от всякакви партии и икономисти и финансови експерти от всякакви институции относно това колко голям позитив би било членството в Еврозоната за България и защо трябва да влезем в паричния съюз възможно най-скоро. Нивото на консенсус и единомислие по темата е толкова забележителен, че няма как да не буди съмнение у всеки критично мислещ гражданин. Все пак, старата мъдрост е, когато всички политици са съгласни, че нещо е много добра идея, най-вероятно става въпрос за пари. Много пари, които ще излязат от джоба на данъкоплатците.
В този контекст на мен и моите колеги от ЕКИП и БЛО се падна нелеката задача да сме единствените „десни“ спектици и противници на това прибързано присъединяване на България към Еврозоната, чиито доводи не се изчерпват с манипулативни популистки лозунги за удвояване на цените при приемане на еврото. Затова и е крайно време нашият скептицизъм и аргументите, които стоят зад него, да бъдат, доколкото е възможно, синтезирани в един монолитен текст. И сега вече има конкретен повод за това.
Докладът на ИПИ за Еврозоната и промяната в тяхната позиция
Наскоро към въпросния хор от ентусиасти за еврото се присъедини и Институтът за пазарна икономика, който с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, изготви и публикува забележително задълбочен доклад относно потенциалните икономически ефекти от присъединяването към Еврозоната.Това, което е по-забележително обаче е обратът в мнението на самият Институт за пазарна икономика по темата за евентуалното присъединяване на България към Еврозоната. Едва преди година и половина-две, главният икономист на института (и автор на доклада, който разглеждам в момента), Десислава Николова, дава интервюта пред редица медии, в които твърди, че, цитирам „до голяма степен вече сме изчерпили позитивите от членството в Еврозоната“ и „Колкото по-късно приемем еврото, толкова по-добре“.
Изведнъж обаче, мнението на ИПИ рязко се променя и през настоящата 2018 г. този институт вече е един от най-силните поддръжници на идеята, че България трябва да се присъедини към валутният механизъм ERM-II (т.нар. чакалня за еврото) и в последствие към Еврозоната възможно най-скоро. Аз няма да спекулирам на какво се дължи този рязък обрат в мнението на експертите от ИПИ по темата. Сигурен съм, че промяната в тяхното мнение по темата се дължи на добре обмислени и логически издържани доводи, поне от тяхна гледна точка.
След като задълбочено разучих техните доводи обаче, за съжаление аз лично ги намерих за крайно неубедителни. Същото се отнася и за доводите на всички онези знайни и незнайни икономисти и политици, с които през последните месеци споря из публичното пространство относно присъединяването на България към Еврозоната. Повсемество икономисти, финансисти и политици в България не осъзнават какви са ключовите структурни недостатъци на Еврозоната като паричен съюз, които стимулират натрупването на прекомерно много системни рискове, които фундаментално дестабилизират финансовата стабилност на всички страни-членки и цялата европейска банкова система. Изглежда много от родните ни „експерти“ въобще не са наясно с това какво въобще е това „системен“ и „морален“ риск, „трагедия на общото ползване“, и т.н.
Какво представлява настоящия анализ?
ИПИ заслужават похвала за това, че в рамките на един доклад са синтезирали всички тези аргументи, които витаят в публичното пространство в един кохерентен и подробен текст. Именно затова и избрах да структурирам моите несъгласия, критики и опасения относно влизането на България в Еврозоната, като отговор и критика на техния доклад по темата. Смятам, че този формат е изключително плодотворен за теми от толкова висока за цялото българско общество важност, защото именно в дебата и сблъсъка на идеи се ражда истината, както гласи древната мъдрост.
Структурата на настоящия анализ до много голяма степен отразява и структурата на самия доклад на ИПИ. Понеже съм несъгласен с болшинството от техните аргументи и т.нар. „позитиви“ от влизането на България в Еврозоната, които те излагат и аргументират структурирани като отделни глави на доклада си, моята критика следва много сходна форма със съвсем леки размествания (самият доклад на ИПИ можете да прочетете тук). Някои части от доклада на ИПИ не са адресирани, защото или са твърде кратки и маловажни или така или иначе съм съгласен с доводите изложени там. Такъв пример е първата глава от доклада, която се фокусира върху мита, че при евентуално присъединяване към Еврозоната, ценовата инфлация в България рязко ще се покачи. Този довод на някои други скептици относно влизането на България в Еврозоната е безпочвен и според мен – нито има данни, че нещо подобно е вероятно, нито е логично да очакваме да се случи, следвайки икономическата теория. Затова и съм съгласен с колегите от ИПИ, че това е мит.

Post Views: 67

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5