ИМА НЕЩО СБЪРКАНО В БЪЛГАРИЯ….

По ценностите ще ги познаете. По морала. Един човек може да го разбереш какъв е по това, което цени и по светогледа му за света. Политикът – също. В една просперираща държава водещи приоритети са образование, здравеопазване и икономика. На Територията приоритети са магистрали, саниране и Председателството /то добре, че поне мина/. Нещо неясно?!?
Половин милион души, за които се предполага, че си внасят редовно осигуровките, нямат достъп до личен лекар. Също така се предполага, че в малките населени места няма чак толкова много богати хора. А бедност плюс липса на лекарска помощ наблизо е равна на смърт! Или хронични заболявания, водещи до инвалидизация.
Държавата изцяло е абдикирала от грижата за хората. Важни са магистралите, не българите, важни са комисионните, а не тези, от чийто джоб идват всичките данъци, важни са богатите да станат по-богати, а бедните да се оправят както могат, никой, видиш ли, не им бил длъжен!
И отново и отново и отново ще повторя: България ще я има, докато има БЪЛГАРИ! Народът е най-ценният ресурс, богатство и бъдеще за държавата. Грижата за хората трябва да бъде ПЪРВОСТЕПЕНЕН ПРИОРИТЕТ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ.
Това се получава, когато си чел само една книга в живота си и даже и нея не си разбрал. Това е, когато си ял филии с мас в детството си и си бягал от училище, за да играеш „мачле“. Това се получава, когато девизът ти в живота е: „Един г@з – една Вселена!“.
За 28 години всички политици вкупом съсипаха една работеща здравна система. Докараха я дотам, че да се закриват болници, да се продават заради дългове, а бедните да умират, защото не могат да си платят. Няма безплатно лечение дори за децата – о, да, освободени са от такси и т.н., но родителите им просят пари за операции и скъпи лекарства, защото държавата се интересува повече от откриването на поредната некадърно построена магистрала, отколкото от живота на детето им. Което дете е бъдещето, бъдещ професионалист, бъдещ родител, бъдещ данъкоплатец….
Приоритети….сбъркани приоритети! Насочени единствено и само към лично облагодетелстване.
И проблем също е, че лекарите не са работници, които нямат избор. Те са кадърни и добре обучени професионалисти, които предпочитат да работят в нормална държава срещу достойно заплащане, където пациентите им са най-важното нещо. И не мислят как да си платят сметките. Е, има и богати лекари – хирурзи, кардиолози, шефове на болници, но те са единици. И пак получават в пъти по-ниско заплащане от колегите си в чужбина. А хората умират…..
Има нещо сбъркано тук…..и мисля, че са сбъркани политиците.
Елена Гунчева