СВЯТ
Така и не се получи да бъде въведен ред в европейския дом
Вместо да реши съществуващите проблеми, Европейският съюз тази година само ги умножи, пише New York Times. Например, с брекзит, така и нищо не е ясно, Меркел губи позицията си, а Макрон, на когото се възлагаха всички надежди, трябваше да отстъпи на уличните протести. Водещите страни от ЕС са заети със своите собствени проблеми и затова кризата се разпространява в цяла Европа.
Тази година Европа трябваше да възстанови реда у дома си: да ратифицира споразумението по брекзит, да смени ръководителя на съюза Меркел с Макрон, да ограничи популизма и да попречи на Унгария и Полша да се плъзнат от демократичния път. Според New York Times обаче всичко това не е постигнато.
В Европа кризите стават нещо обичайно. Но сега Европейският съюз вече няма силен лидер, който да го води през всички бури. По-рано с това се занимаваше Меркел, но тя скоро ще си отиде. А Макрон се сблъска с големи протести и дори рискува президентското си кресло.
Фактът, че кризата произлиза от трите традиционно най-големи сили в Западна Европа, които преди бяха източници на политическа стабилност, говори за това, че нито едно ъгълче на Европа не може да бъде имунизирано срещу политическите разкъсвания, които се разпространяват в целия континент след финансовата криза през 2008 г. и които набраха сила във връзка с миграционните проблеми.
Основният въпрос се заключава в това кой днес може да организира и води Европа, когато се променят поколения лидери в различни страни. Преди Меркел е била такава, но нейният наследник, Анегрет Крамп-Каренбауер, няма подходящ опит и тежест.
Мнозина се надяваха, че ще бъде заменена от Емануел Макрон, чиято програма за реформи трябваше да укрепи Франция. Въпреки това, след мащабни протести, той се съгласи да намали данъците и да увеличи заплатите и по този начин рискува да разочарова онези европейци, които харесваха просто твърдостта на неговите реформи. Някои вече го смятат за следващия френски президент, който е капитулирал пред уличните демонстрации.
Както уточнява авторът на статията, въпросът все още е и дали предложенията му няма да пробият дупка в бюджета на Франция, който вече рискува да надхвърли препоръката на ЕС за прага от 3% от БВП. В този случай страните-длъжници като Италия, Гърция, Португалия и Испания, на които Брюксел отдавна се опитва да наложи стриктна бюджетна дисциплина, също могат да променят своите бюджетни планове.
Френският политолог Доминик Моиси счита, че проблемите на ЕС са се увеличили, тъй като лидерите на ключови държави сега са се съсредоточени върху решаването на вътрешни проблеми. “Сега е моментът, в който Европа трябва да играе важна роля, но Европа е напълно концентрирана върху самата себе си и върху това, което ще се случи утре във Великобритания, Франция и Германия, привежда думите му изданието. – Най-много безпокойство създават Франция и Макрон. Макрон беше източник на надежда, но сега е източник на огорчения и гняв”.
Проблемите на ЕС се разпространиха извън границите на Великобритания, Франция и Германия в Швеция, където не могат да формират правителство, в Белгия, където популистите напуснаха правителството поради проблема с миграцията, Испания, Холандия, Дания, където расте народното недоволство. А според бившия дипломат Пиер Вимонт причините за това са еднакви навсякъде: икономическата политика, глобализацията, новите технологии, многополюсността на света, възхода на Китай.
Ново изпитание ще станат предстоящите избори за Европейски парламент през май и крайно десните партии в цяла Европа вече се готвят за тях. Според политолозите кризите ще стават все по-лоши. “Постепенно ще се появи нов политически пейзаж”, цитира авторът на статията в New York Times думите на дипломата Вимонт. “Можем само да се надяваме на появата на по-иновативни идеи в Европа”.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







