БЪЛГАРИЯ
“Летния глупак” и “зимния глупак”
Хемингуей написал разказ за “летния глупак” и “зимния глупак”. Затуй ме досмешава, колчем КАТ каже да сменим летните гуми със зимни. В радиото бяхме всесезонни гуми, имахме майтапи за всеки сезон.
Надникнеше ли Джоко Росич в стаята, подсвирквайки песента за веселите пирати, значеше, че с него двамата и още двама се измъкваме от работа скришом, изтичкваме през парка и гребем на ял-четворка в езерцето “Ариана” до Орлов мост. Ако Джоко подсвиркваше песента как хайдутите хванали гората, туй значеше по-дълъг крос в парка. През декември и февруари той и другите се майтапеха с мен: “Покажи си езика!” и аз им се изплезвах.
Докле е младост, леко път се ходи и леки са световните несгоди. Докле е младост, всичко е шега (Пенчо Славейков)
Момчетата от махалата се повиквахме, като си свиркахме нашия сигнал от улицата; не признавахме телефони, нито входни звънци. Но когато постъпих в радиото, бях вече 23-годишен. В началото на декември и на февруари езикът ми почерняваше, понеже тогава започваха двата сезона на честитките.
Когато “демокрацията” се разрази, едни патриотари рипнаха, че БНР има новини на турски език. А още в средата на XX век Джоко и приятели бачкахме в “Чуждоезични радиопредавания”. Работехме в уютния таван на старата сграда на радиото; обърнатата пирамида до нея още я нямаше. Не бяхме журналисти, бяхме на щат “преводач-говорители”. Дават ни един текст на български, ние го превеждаме с две индиго-копия, едното за архива, другото за контрольора, който зад стъклото слуша да не кажем в ефир нещо друго на френски, английски, Джоко на сърбохърватски. В Югославия на маршал Тито сърбите и хърватите имаха общ език, сърбохърватски. Тогава нямаше e-mails, нямаше джиесеми, хората си пишеха писма и си пращаха коледни картички.
В началото на декември аз пращах стотици, щото някой радиолюбител в Монтевидео ми пратил снимка как с гаражната си апаратура ме чува на къси вълни, друг в Нова Зеландия иска да му пратя български пощенски марки и аз пиша ли, пиша коледни честитки, а през февруари пъхах в пликовете евтина мартеничка с кратко пояснение що е мартеничка. После давам писмата на спедиторската служба да ги облепи с различни по стойност марки според дестинацията и провери за евентуален шпионаж чрез кореспонденцията. Аз си имах мокра гъбичка, но за по-бързо близвах с език гърба на плика и от многото близвания езикът ми почернявяше. Джоко ме защити: – Проверявате, значи отваряте пликовете; Джимо ще ви ги дава отворени да не му почернява езикът, вие ги залепяйте.
Казали на Джоко да не се бърка в тяхната важна работа и го уволниха заради двойно гражданство, българско и югославско. Не можело така в държавното радио.
Готин приятел беше Джоко. Тогава Югославия беше много по-“западна” от България и в Белград имаше книжарници със западни книги и аз исках да си купя дебелите енциклопедични речници Larousse и Webster. Записах се в автоклуба за екскурзия през Белград. Джоко каза:
– Ча’ай сега, слушай инструктаж! Няма да носиш валута. И в подметките на обувките си да я скриеш, може да те спипат. Запомни: Площад „Теразия“, кривваш вдясно, чукаш три пъти на портата с желязната халка и казваш много здраве от мен. Ще предупредя моите хора. Ще те разведат, ще платят к’вото си купиш. После ти на мен, аз на тях. Наша работа. „Коза Ностра“ му казват в Сицилия.
– Не съм бил в Сицилия.
– Нито аз.
Уволнението на Джоко излезе “a blessing in disguise”, всяко зло за добро. От нищо и никакъв преводач-говорител като мен Джоко пропя, получи филмови роли и ордени. Засякохме се случайно на пазарчето “Ситняково” до румънското посолство. Седнахме в най-близкото кръчме на чашка гроздова. Джоко пак ме измайтапи: “Еднакви ордени получихме, но твоят е с лента, за да си го вържеш на х*я.” И както някога: “Сега внимавай. Инструктаж!” – Ала този път нищо не каза. Капна по капка вода в чашките и ракията стана по-вкусна.
Димитри Иванов
БЪЛГАРИЯ
Късата памет на народа
❗️ Хората искат реални решения за по-добър живот, а не поредната пиар акция и фалшиви усмивки. Докато нечия биография ще се обогати с поредния пост и висока заплата, в домовете на българските семейства растат сметките, а стандартът се понижава.
🔄 И все пак историята се повтаря. Минават четири или пет години. Поредният герой се е променил, отдалечил се е, научил е езика на обясненията. Накрая си тръгва, изпратен с гнева на същите хора, които някога са го гледали с надежда. А те вече разпознават спасението в следващия, точно както преди години са го разпознавали в него.
Най-тежкото в този кръговрат е онзи поглед, който отново е повярвал. Очите на човек, който не иска много, само малко повече сигурност, спокойствие за детето си и възможност да живее достойно от труда си. Докато той чака, чуждите кариери растат. Неговият живот минава.

🎭 През целия си съзнателен живот не съм видяла управляващ да си тръгне по-обичан, отколкото е дошъл. Виждала съм внимателно изградени образи, които се разпадат при първата истинска необходимост от смелост, почтеност и способност да се действа. Един свежда глава пред външни покровители, друг се съобразява с местни икономически зависимости, трети просто няма качествата за отговорността, която толкова силно е желал.
🤍 Но българите продължават да вярват. Понякога се питам откъде намираме сърце за още надежда след толкова разочарования. Може би защото усещаме, че възможностите на тази страна са много по-големи от онова, което ни е било предложено досега.
🇧🇬 И аз вярвам, че България може да бъде най-хубавото място за живот. Когато гледам войните, разрушенията и несигурността по света, още по-силно разбирам стойността на земята ни, на природата, на корените и на човешката близост, която все още можем да съхраним тук.
🌱 Доверието ми вече не е вложено в нечий политически образ. То е в България и в духа на хората ѝ. В способността ни да създаваме, да се грижим и да отстояваме онова, което прави живота ни достоен.
Няма да дойде един човек, който да ни освободи от отговорността за собствената ни страна. Ние ще трябва да бъдем нейните спасители, всеки с труда, съвестта и смелостта си.
✨ България има бъдеще отвъд нечии четири или пет години. И тя заслужава повече от поредното ни разочарование.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Само в България можеш да взимаш 700–800 евро заплата … и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд 😂
Кара кола за 20+ бона…
Гуми – нови
Джанти – лъскат
Резервоарът – пълен
Ресторантите? Пълни до козирката.
Отиваш „за по едно“…
и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа.

И като го питаш:
– Брат, ти за колко работиш?
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣
Почивки?
Юли – пълно
Август – пълно
Септември – пак пълно
Явно всички „едвам свързват двата края“, но с изглед към морето 🌊
Плаща:
– ток
– вода
– интернет
– телефон
– кабелна
– абонамент за фитнес (в който не ходи)
Излиза всяка седмица…
Яде, пие, качва сторита…
И накрая:
„Брат, няма пари…“
Българинът е друга математика:
Парите не стигат…
Ама животът върви на макс.
НАСА още не може да го обясни това явление 🤣
П.П. Този пост е с цел забава 😄
Животът е кратък – носете новите си дрехи,
обичайте се, за да бъдете обичани,
и най-важното – бъдете здрави ❤️
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
А, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
1. “Росатом” спира да поддържа и доставя части за АЕЦ “Козлодуй”,
като единственият ангажимент на руската държавна компания от тук нататък ще бъде да помогне за безопасното изключване на двата блока на централата!

2. “Лукойл”, заради съображение свързани с влошената ситуация на сигурността в Черно море, спира временно своето предприятие “Нефтохим Бугас”, съответно и доставките на петрол за България.
ЛИНК В КОМЕНТАРИ
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







