ФОКУС

СИНЪТ НА ПРЕДАТЕЛ РАЗРУШАВА БСП

„Да бих премълчал, бих се опозорил“
Йосиф Хербст
Мълчах, мълчах, но вече не се търпи. След като председателката на БСП Корнелия Нинова гръмовно обяви 50 членове на Националния съвет за опозиционeн кръг, свързан чрез Гергов с ГЕРБ и платен от ГЕРБ, абсурдът в партията стана толкова голям, че не може да се мълчи.
50-те изпратиха до Изпълнителното бюро на БСП своя позиция по много сериозен въпрос – съдбата на Левия вестник, на „Дума“, чийто главен редактор бе сменен немотивирано и с неизвестна цел. Но вместо обсъждане с тези хора и разговор по темата, което би било най-нормалното действие в една лява партия, срещу подписалите бе предприета грозна атака, те бяха обвинени във всички смъртни грехове и нападките не спират. Нинова ги подреди в три категории: „претендиращи да са крайни левичари, кандидати за постове и тежки олигарси“. Чудя се към коя част да се причисля. За краен левичар не ставам, всички предложения за постове винаги съм отхвърляла, а при тежките олигарси няма как да се подредя със смешната си заплата в „Дума“, за която не щат да се главят дори завършващи студенти. Та си търся своя пай от 43-те милиона, които от ГЕРБ дали на Гергов и с които ме били купили да свалям Нинова? Явно, в мисленето на някои хора човек може да работи само за пост и за пари. Не за кауза и не за достойно име.
Решението за „Дума“, както се оказа, е взето още преди месеци в тесен кръг, в момент, когато след три управленски мандата на лидерската партия ГЕРБ в България цари разруха във всички сектори, разпада се самата държавност. Повсеместно се ширят бедност, корупция, престъпност и несигурност, бездуховност и неграмотност, емиграцията достига застрашителни за съществуването на нацията ни размери. Хората са отвратени от политиците, доведени са до отчаяние и апатия, животът им е сведен както никога до личното физическо оцеляване. В този момент, когато властта се разпада и обществото очаква не просто поредна, а същностна промяна, БСП, която е единствената идейна партия в България, има задачата и шанса да защити лявата перспектива за България, да й повярват хората, че тя им предлага спасение. Как използва тя този шанс?
Мълчанието – висша форма на отговорността?!
Подписалите позицията били безотговорни, казват критиците им, те „рушали“ авторитета на партията. Напротив – позицията се стреми да поправи едно действие (смяната на редактора) и една практика (зачеркване на демократичното начало на ръководство с обезсмислянето на Националния съвет), защото именно те рушат така необходимия на БСП авторитет като достоверна алтернатива.
Оказва се, че всяко мнение, което е различно от това на Нинова, се обявява за „атака срещу нея с цел да бъде свалена“(!).
Тази нелепост очевидно води до непремерени и пагубни за БСП действия. През юни Добрев развихри цяла кампания в медиите срещу „Дума“ заради една снимка към публикация за незаконната частна дейност на една директорка на институт в БАН. Снимката никой не беше и забелязал, но Добрев лично осведоми света, че на нея са той и курсанти от БСП, които се обучават на политика в частното НПО на въпросната дама от БАН, съвместно с техни връстници от ГЕРБ. „Дума“ бе обвинена, че „работи срещу БСП“, но завъртеният от Добрев скандал повдигна в обществото острия въпрос какво търсят курсанти от БСП в тази незаконна структура и на какво точно се обучават съвместно с хора ГЕРБ. Отговор така и не последва, но отмъщението към вестника не закъсня – главният редактор бе подменен за минути на 28 август с човек, докаран от ресторантите в градче до Лондон, където е работил 6-7 години. Уважавам избора на Йордан Мичев да си изкарва прехраната в Англия, всеки труд е за уважение. Но той е минал някога като млад репортер тук-там през няколко медии, включително през „Дума“, ала никога с нищо не доказал, че може да ръководи нещо, камо ли емблематичен вестник като „Дума“. Докарал го е Добрев, казват на „Позитано“.
Когато цял един професионален живот си работил достойно, градил си нещо и накрая някой арогантно и с един удар го разрушава, а те изкарва и виновен, че не си носиш сам чука, не може да мълчиш.
Позорище е това, което се разиграва.
50 социалисти от Националния съвет видяха проблем в отношението към Левия вестник и най-коректно отнесоха въпроса до Изпълнителното бюро. Но вътрешнопартийният документ „изтече“ и бе осмукан в медиите. Проблемът, изложен в позицията, бе изцяло подменен с измислен скандал, поднесен на обществото лично от Нинова, която не намери нищо по-добро от това да обяви Гергов (подкрепил като редови член на НС позицията, инициирана от Георги Пирински) за водач на „акцията срещу Нинова“ и чрез него да „омаже“ всичките членове на НС, поставили подписите си.
Двамата с Добрев всъщност пак забъркаха БСП в нов шумен скандал. Защо?
Понеже подкрепям позицията на 50-те, съм длъжна да реагирам на опитите да ме изкарат „тъмна личност“, работеща с ГЕРБ, че и платена от ГЕРБ. Това ми идва в повече. Както, предполагам, и на социалистите, подписали позицията и зорлем направени „опозиционери“.
Написаното в позицията и основният проблем за „Дума“ бяха напълно заличени от полезрението на медиите, увлечени по скандала, което само показва, че в България вече няма журналистическа гилдия. Всички затъркаляха с усърдие това КОЙ е подписал, как са употребени „милионите на Гергов“, как ще свалят Нинова и пр. Ни гък за това КАКВО всъщност казват 50-те членове на НС. Повтаря се едно към едно историята от месец юни.
Мачкай, Данчо!
Новият ни главен редактор и кръгът фейсбукари около него първо се постараха да охулят досегашната „Дума“ така, както никой не я е хулил. Дори обявиха за „безлична многотиражка“ четвъртия по тираж вестник с най-ниския брак в бранша, единственият, който в последната година и половина постоянно качваше тиража си. Публикуваше ударни материали и разследвания за далавери, които другаде не може да се появят. Видяхме обаче отношението към журналистите на „Дума“ от страна на Мичев и феновете му: „Мачкай, Данчо! Мачкай хранените!“ И това – за журналистите във вестника, които са с най-ниските заплати в бранша, а при пенсиониране са обречени на мизерия! „Мачкай, Данчо, набивай им канчетата. Fuck Them All!“ Това писаха аверите му. Срам ме е пред паметта на Стефан Продев, че партията БСП позволява безропотно дотам да докарат неговата „Дума“!
А в последните дни от присъдружни на ръководството на БСП медии научих, че проблемите за „Дума“ и за смисъла на Левия вестник били „междуличностни ежби“, „вътрешнопартийна мелодрама“, „дребнавост“, „дребнотемие“ и прочее. Че недоволните са „охолни и ояли се социалисти, принцове на опортюнизма, съзаклятници, роби на съглашателството (!)“. „Дума“ е преживяла всякакви перипетии, но подобен абсурд досега не й се е случвал.
Отново за вестника
Единственият мощен глас на левицата и на партията до този момент, както много пъти досега, бе в. „Дума“. „Дума“ никога не е била просто вестникарска стока. Стефан Продев създаде „Дума“ като идея, като вестник с мисия. Мисията на лявата перспектива. През 90-те години вестникът успя да пребори дори посинялата телевизия и изведе БСП към изборната победа. Въпреки всички перипетии през годините, той успя да запази продевския морал и дух и си остана честен и борбен вестник. В течение на почти три десетилетия „Дума“ е кауза, свободна трибуна и острие на левицата и на партията.
А сега, когато България е доведена до ръба и това острие е най-необходимо, вместо нова степен на мобилизация на всички все още мислещи хора в страната, е направено точно обратното – острието е изтръгнато. При това с ръждива сабя – не с политическо, а с командно-административно решение. Защото ръководството на БСП превръща „Дума“ в орган на ЦК на БКП, какъвто тя никога не е била от самото си създаване досега.
Скършиха „Дума“ без мотив и без обяснение. Защото всеки, който я чете, знае, че е цинизъм да твърдиш, че тя не била опозиционнна, не била качествена, не била професионално списвана, „не служи на БСП, изобщо“ (дословен цитат от Корнелия Нинова). Сред централните всекидневници има един опозиционен вестник и той се нарича „Дума“. Разбира се, винаги има път към още по-високо качество, но „Дума“ имаше влияние сред твърде широка публика, за което на „Позитано“ 20, както се оказа, дори не подозират. Нещо повече, новоназначеният главен редактор обяснява публично и шумно как щял да промени коренно „Дума“ и да го направи „модерен европейски ляв вестник“. Не ми е известно той да е имал професионални отношения с модерни европейски леви вестници, но ще припомня, че именно „Дума“ в тези години роди модерния печат в България. А „новият“ облик на вестника сега няма нищо общо с „Гардиън“ или „Либерасион“, за които все приказва новият шеф на „Дума“.
Чиста спекулация е, че несъгласието с поставянето на Мичев за главен редактор се дължи на една снимка на Доган на първа страница. Бога ми, никой ли не вижда в какво се превръща „Дума“ трета седмица?! Почти всеки ден – едра снимка на Нинова на първа страница и още 2-3 по вътрешните страници (ефектът е обратен, разбира се); по 3-4 откровено пропагандни информационни страници за изявите на Нинова и за „Визията“ за сметка на пренебрегването на важни политически вътрешни и световни новини; постоянни репортажи от селца и градове, с каквито в професията се проверява моженето на начинаещи журналисти; многобройни развлекателни страници в тежък политически ден като петък, отнели място от сериозните анализи и коментари. Разбит кадрово редакторски отдел за анализи, за политически и тематични разработки.
Впрочем, от 138 страници на вестника седмично само 6-7 са отредени за материали от външни автори, за анализи, публикации по темата „Памет и актуални за деня „горещи“ разработки.
„Дума“, която печелеше авторитет със сериозните си анализи, остава в миналото. Вече бяха пуснати и цели 4 препечатки на стари текстове от други вестници, публикувани преди 7 до 11 години! Такъв професионален срам е безпрецедентен и не може да бъде преглътнат! А новият главен редактор публично обяви: „Дума“ не е на Продев…“. Да, вече не е. Ето за това става дума, а не за истериите, че някой искал да сваля Нинова и „да си пълни търбуха“.
Целият ми живот е преминал в левия печат. Работя в „Дума“, откакто Стефан Продев го създаде и досега, за това време вестникът ни мина през много премеждия, смениха се доста главни редактори, но все утвърдени в занаята имена. Големият въпрос е за отношението към Левия вестник. Той може да е всякакъв в очите на „Позитано“, но в обществото има непоклатим авторитет на честен и достоен вестник. С каква цел той трябваше да бъде разклатен в този момент? Мисля си, че дори Мичев не е петимен за чак такава сервилност, да не се наложи един ден и него да защитаваме от „Позитано“ 20…
Личи, че подмяната в „Дума“ е предприета, за да се превърне вестникът в послушно оръдие на ръководството, в негов личен пропагандатор и агитатор.Нинова на няколко пъти зави, че с поставянето на главен редактор „формира личния си екип“. Ала „Дума“ не е част от екипа на Нинова. Според Устава на БСП, „Дума“ е национален всекидневник, издание на БСП, не на нейния председател. „Дума“ е гласът на цялото ветрило от идеи, предложения, мнения, с които е богата БСП, пък и цялата левица. „Дума“ е Левият вестник.
Вярно, още при Станишев бе използван трикът главният редактор на „Дума“ да се избира не от Националния съвет, както е според Устава на БСП, а да се назначава от Изпълнителното бюро със статут на изпълняващ длъжността. Излиза, че ИБ може да го сменя по усмотрение на лидера по всяко време. Обаче Уставът не дава никакво основание да не го определя Националният съвет, дори ако е със статут на и.д. Ето за това става дума в позицията на 50-те. Да не говорим за нечуваната иновация, въведена сега – „и.д. главен редактор с изпитателен срок от 6 месеца!“ БСП не е ООД – слагам си една пешка и ако ми служи добре, остава, ако не – заменям я с друга. А кои са изпитващите – хора без професионална вестникарска компетентност, възприемащи вестника като място за лична възхвала. Яка подигравка и с него, и с професията, и с идеите, и с партията! Същата партия, която в нелегалност е издавала вестника си в 40 000 тираж и е печелела привърженици!
А крайната цел?
Опасявам се, че случаят с „Дума“ е етап към постигането на друга цел.Неведнъж едни нови лица по върховете на БСП публично обясняват, че нямат нищо общо с миналото на тази партия, че работилите за нея досега са „ретрогради, участници в проваления преход, демодирани, остарели“. Само че тази партия не се е родила през 2016-та! Във всяко начинание няма стари и млади, има можещи и неможещи, има честни и лицемерни, идеалисти и кариеристи. Като редови член на БСП от 37 години, искам да знам какви са идейните й устои днес. Е ли тя антифашистка партия, защитава ли своето борческо минало и почита ли десетките хиляди жертви, които е дала. Или ръководството й, както се оказва, се срамува от 9-ти септември? Кого цени БСП – хората, които винаги са били верни на социалистическите идеи и са работили достойно в името на лявото, или тези, които са се приютили в нея, преминали за изгода през разни политически цветове. Зациклила ли е тя на комплекса за извращенията в 50-те години и защитава ли безспорните постижения след това по времето на социализма. Или й е все едно дали ГЕРБ и другите десни я охулват наред и обработват мозъците на вече цели поколения с помощта на държавата чрез нови „скопени“ учебни програми. Кой да се бори за запазване на паметта на този народ и срещу подмяната на историята му? Как всъщност се отнася БСП към Русия и към злостната агресия, която властващи кръгове на Запад развихрят срещу нея? Как се отнася към небивалата днешна агресия на НАТО? Какво мислят по всичко това редовите членове на БСП се знае, а ръководството?
Случайно ли навръх обявената от Нинова „вътрешна битка“ при нея пристигна американският посланик, а около нея кръжи журналист, който преди време с хъс написа „20 причини да обичаш Америка“?
БСП винаги е увличала хората като идейна партия, такава ли е днес? Или ще остане без корен като днешните политически еднодневки, борещи се за власт и апаратно надмощие. Отговорите са важни и за БСП, и за България.
Завършвам с една случка от дните, когато ГЕРБ охулиха Валери Жаблянов заради перфектното му определение за Народния съд като неизбежно и необходимо военновременно законодателство. То е такова. Кирил Добрев обаче беше решил да иска ИБ на БСП да… накаже Жаблянов!
„Ако направите това, половината от БСП ще напуснат“, казах му с изумление. Отговорът на Добрев бе: „Крайно време беше!“ Свидетел има на тези думи.Това ли жадува един от най-близките съратници на Нинова? Нима за това трябва да работи и „Дума“?
Подмяната на идентичността изобщо, на БСП в частност, се нарича амнезия. А с изгубилия паметта си – човек, партия или народ, можеш да правиш всичко, което си поискаш. Кому служи този акт? Кои са диригентите му?
Досега хората вярваха на „Дума. Някой иска тя да бъде подменена с беззъби репортажи и готварски рецепти. Мен лично много хора ме познават и знаят добре, че никога не съм била и няма да бъда ничий обслужващ персонал. Тук проблем няма. Партията има проблем. А оттам – и държавата.
Когато в пустинята има оазиси, хората може да се спасят, но когато и оазисите са унищожени, гибелта е неминуема.
***
П.П. Този текст бе вече написан, когато Изпълнителното бюро на БСП огласи завчера свое обяснение по случая. Това, че в него е посочена фамилията отпреди 15 години на досегашната главна редакторка Таня Джаджева, само издава кой е автор на текста. Целта е читателите да бъдат подведени и объркани за това, което се случва. Затова се налагат някои уточнения.
1. Обилното приказване за представянето на „Визията“ в НС, внесена там след като Нинова вече я бе обявила публично, отново отмества вниманието от основния проблем, поставен от 50-те – за случилото се с в. „Дума“.
2. Твърдението, че „Таня Генева никога не е била главен редактор на „Дума“, ами е назначена от Миков за зам.-главен и до ден днешен заема този пост“ е абсурдно. Таня Джаджева беше главен редактор на вестника (и.д.) и като такава бе сменена с Мичев. А дали „до ден днешен“ е зам.-главен редактор може да се види в редакционното каре на „Дума“, където името й изобщо липсва. И да прощават, но тя бе назначена за зам.-главен не от Миков, а още през 2009 г. от тогавашния издател Малинов.
3. Още по-абсурдно е обяснението, че Мичев също е назначен като зам-главен, обаче временно изпълнява длъжността на главен редактор с 6 месеца изпитателен срок. А понеже „не е главен редактор“, действието на ИБ не нарушавало Устава на БСП, който изисква да го определя НС. След 6 месеца щяло да има избор на главен редактор в НС. „Хлъц!, както гласи една стара рубрика на „Дума“. Неизчерпаеми са игрите на апарата!
4. Това, че сегашното ръководство на БСП изплатило 399,2 хил. лв. задължения на вестника и неплатени заплати на журналистите, е признание за едно – че откакто БСП пое издаването, тя не изпълняваше задълженията си към него и работещите в него. Но в България трудът се заплаща и е нонсенс да се иска от журналистите непрекъснато да целуват ръка, че сега работодателят им плаща, което е негово задължение.
Написаното в края на обяснението пък – че мястото на този спор е в заседанието на НС, е цинично, понеже именно в заседанието на НС не бе допусната точка за обсъждане на въпроса за „Дума“. Това породи и позицията на 50-те, която „изтече“ в медиите категорично не от тях и не от подкрепилите ги известни журналисти и творци.
Велиана Христова

Post Views: 83

Related Topics:българия фокус

Up Next

ГЕРБ подлъгаха ВМРО да свършат мръсната работа с медиите

Don't Miss

Истината за посещението на Екатерина Захариева в САЩ, ролята на зетя на Тръмп

ФОКУС

РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!

ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)

Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.

— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?

— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.

— Какво имате предвид?

— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.

От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.

— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?

— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.

— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?

— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).

— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?

— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.

— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?

— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.

— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?

— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.

— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?

— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.

Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.

И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.

Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.

— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.

— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.

— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?

— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.

Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.

– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?

– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 89

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev