КОМЕНТАР

Българина получава точно толкова, колкото му трябва, за да не иска промяна

“България не е завладяна от Бойко и Делян, а от симбиоза, в която всеки участник получава точно толкова, колкото му трябва, за да не иска промяна.

Системата не те потиска, а те прегръща, не те бие с палка, а ти дава морков.

Около 700 хиляди души живеят от публичния сектор, ако към тях добавим и техните семейства (майки, бащи, съпрузи, деца) ще станат 1.5-2 милиона души, чието битие е пряко свързано с държавната хранилка. При население от 6.5 милиона, това е почти всеки трети.

Ако добавим и организирания ромски вот, още 150-200 хиляди контролирани гласа, купени с по 50 лева и пакет макарони, ще разберем как статуквото контролира почти целия електорат, при избирателна активност от 2-2.5 милиона гласоподаватели.

Останалите 300-500 хиляди гласа се разпиляват между партии, които се карат кой е по-истински патриот.

Системата се е саморазвила защото всеки участник в нея е намерил своята ниша.

Помните ли учителските протести? Единственото, което искаха бяха по-високи заплати. Не протестираха за това, че образователната система произвежда функционално неграмотни, че децата излизат от училище без да могат да съставят едно сложно изречение, че историята е преписана три пъти за десет години, че учебниците са писани от некадърни грантояди.

Полицаят е същият. Протестира винаги и единствено за по-висока заплата. Вдигнаха му заплатата драстично, сега има ипотека, кола на изплащане, дете в частно училище. Мислите ли, че той иска промяна или “реформи в МВР”? Той иска утре да има същата заплата, сигурност и статус.

Полицаят знае, че шефът му взима рушвети от контрабандистите, знае го целият участък, но той има ипотека за още петнадесет години и дъщеря в университет, затова ще мълчи и ще си гледа работата, ще спира пияни шофьори за по петдесет лева и ще се прави, че не вижда камионите с контрабанда. Защото ако проговори, утре е на улицата, а кой ще плати ипотеката?

И когато дойдат избори, полицаят не мисли за “справедливост” или “правова държава”, а за ипотеката, и гласува за тези, които му я осигуряват.

Адвокатът знае кои съдии взимат подкупи, и използва това знание за клиентите си. “Правосъдие” за този, който плати. Не му харесва, но такава е системата, ако не играе по правилата, клиентите ще отидат при друг адвокат. Един, който “знае как стават нещата”.

Журналистката пише поръчкови статии. Знае, че лъже, но има дете и ипотека, а истинската журналистика не плаща сметките, поръчките я плащат, и тя пише каквото й кажат – хвалебствия за едни, компромати за други. Вечер пие вино и си казва, че някой ден ще напише истината.

В малкия град кметът е цар, той определя кой ще работи в общината, кой ще получи разрешително, кой ще може да си построи навес до къщата, чий син ще получи работа в общинското предприятие.

Кметът знае кой как гласува, а когато зависиш от общината за оцеляването си, ти не протестираш, гласуваш “правилно”.

А кметът е предприемчив човек, който е разбрал правилата на играта, той взима своето парче от общинския бюджет и в замяна поддържа реда, организира гласовете и осигурява резултата.

“Всички крадат” – казва таксиметровият шофьор, карайки без касов апарат.

“Нищо не се променя” – въздиша лекарката, взимайки плик под масата.

“Така е било винаги” – свива рамене бизнесменът, плащайки рушвет за обществена поръчка.

Това не е точно корупция, а начин на живот. Това е Системата. Тя оцелява като купува бедните, уморява средните и игнорира богатите.

Но най-големият успех на системата не са купените гласове, а апатията на всички останали.

“Всички са еднакви”. “Нищо не се променя”. “Каквото и да гласувам, пак същото”, казват те, и не излизат да гласуват.

И точно системата печели, защото ако 4 милиона решат да не гласуват, 2 милиона зависими от системата хрантутници определят цялото бъдеще.

Апатията е култивирана, с години на разочарования, с “реформатори”, които се оказват същите крадци, с “нови лица”, които след месец назначават роднините си, с безкрайни коалиции, които се разпадат за министерски кресла.

Всеки провален “нов курс” добавя още един слой към апатията, и в един момент хората спират да вярват, че изобщо има алтернатива, че гласът им има значение… и спират да гласуват.

Което означава, че системата вече не трябва да купува всички гласове, достатъчно е да демотивира достатъчно хора.

—————–

Защо протестите са безсилни срещу системата. Хората излизат на улицата, викат, блокират, скандират за “оставка”… и накрая… нищо. Едно правителство пада, идва друго, и след година всичко е същото.

Защото протестът е емоция, гняв, възмущение, надежда, но след него хората си отиват по домовете, а системата остава, защото системата не е едно правителство, а мрежа от зависимости.

Махнеш едно правителство, идва друго, но учителката продължава да иска по-висока заплата, полицаят продължава да мисли за ипотеката. Кметът продължава да раздава работни места. Ромският “координатор” продължава да организира гласове.

Протестът атакува върха, който е сменяем, но базата отдолу е незаменима, докато тя е задоволена, системата е стабилна.

Системата е гравитационно поле, всеки, който влезе в него, се подчинява на неговите закони.

И така стигаме до единствения въпрос, който има значение:

Може ли изобщо да се промени системата отвътре?

Отговорът е: не, ако останалите 4 милиона продължават да седят вкъщи.

Защото за да се промени системата, не е достатъчно само “честен човек” на върха, а постоянен натиск отдолу. Всеки ден.

Трябва учителите да протестират за реформа в образованието, а не за заплати, лекарите да искат работеща здравна система, а не повече пари, полицаите да отказват да изпълняват политически поръчки, кметовете да загубят възможността да раздават работа на роднини.

Но това изисква нещо повече от гласуване веднъж на четири години, иска се култура на гражданско неподчинение, на контрол, и последователност.

Истината, която не искаме да чуем е, че ние сме създали тази система.

Ние, които не гласуваме, виждаме корупция и мълчим, приемаме уговорката “аз на теб, ти на мен”, ние които казваме “какво можем да направим” и не правим нищо.

Системата не се поддържа от 700 хиляди държавни хрантутника, а от апатията на 4 милиона, които са решили че промяната е невъзможна.

И докато не разберем, че проблемът не са “те”, а “ние”, няма да има промяна, защото системата сме ние, и ако искаме да я променим, трябва да започнем от себе си.

Въпросът не е “кой ще ни спаси”, а “кога ще престанем да чакаме да бъдем спасени”.

Системата няма да рухне, тя е като рак, който се адаптира, мутира и оцелява. Сменя лица, партии и лозунги, но същността остава, защото същността сме ние.

Въпросът не е дали системата може да бъде победена, дали изобщо искаме да я победим или просто чакаме ред да влезем в нея.

Дали искаме да платим цената на промяната. Засега отговорът е ясен – не искаме. Предпочитаме сигурността на робството пред несигурността на свободата.

И така ще продължим още десет, двадесет, петдесет години, докато последният способен млад човек не замине, и не останат само пенсионери и роми.”

авторьт на написаното е проф.Николай Райчев

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 68

Related Topics:#thesofiatimes featured trending анализ българия политика

Up Next

„Защо, според вас, древните царе са държали да имат СОБСТВЕНО монетосечене? А, де?!

Don't Miss

Борисов легализира Пеевски като началник на държавата

КОМЕНТАР

Кръволока Зе прави комплот около България

🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨

Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.

Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.

И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:

♟️ Синхронът Босфора – Атланта:

В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?

В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!

🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥

Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.

Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:

✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?

⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?

🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!

🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?

Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️

👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.

Post Views: 2

КОМЕНТАР

Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃

Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.

Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…

Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.

И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃

Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.

Как отразявахме неговото погребение на

Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.

Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.

Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…

Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.

Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.

☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

КОМЕНТАР

Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…

Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.

Но сега бих искал друго да река.

Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.

При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?

Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.

Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.

Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.

От другата страна обаче банките си чакат кредитите.

Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.

Стига се и до изстрели.

Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.

Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2