СВЯТ

45-милионният Ирак върви към разпад

Сред кардиналните начини за предотвратяване на гражданската война е военният преврат.

Поредната дълбока криза, която обхвана страната през октомври миналата година, навлиза в остра фаза. Вече десет месеца Ирак може да се счита за дееспособна държава само с голямо преувеличение – пълномощията на висшите власти изтекоха през декември 2021 г., новият парламент не успя да номинира кандидат за ключовия пост на министър-председател.

Всички опити на движението „Саирун“ /Sairun/, което спечели първо място на парламентарните избори, да постигне споразумение с опонентите се провалиха, след което М. Ал Садр обяви в края на май, че представителите на неговия блок напускат върховния законодателен орган.

Като се има предвид, че 73 от 329 депутати подадоха оставки, надеждите за жизнеспособно правителство окончателно се сринаха. Обяснението е просто – кандидатурата на новия правителствен ръководител по сегашната конституция трябва да бъде подкрепена от поне две трети от депутатите, но те са в сложна връзка помежду си. Те не могат да се споразумеят за нищо.

След напускането на садристите лидерът на втората най-мандатна фракция Нури ал Малики се номинира за поста министър-председател, но скоро оттегли кандидатурата си – иракчаните свързват фигурата му с ширещата се корупция. Освен това мнозина го смятат за виновен за трагичните събития от 2014 г., когато отрядите на ИДИЛ (организация, забранена в Руската федерация) лесно окупираха Мосул, Тикрит и други градове и обширни райони на страната.

Вместо тази омразна фигура коалицията Координационна платформа издигна друг кандидат – това беше Мухаммад ал Судани. Но това само увеличи нивото на раздразнение, тъй като той работи в правителството на Нури ал Малики от 2010 до 2014 г., заемайки поста министър по правата на човека.

М. Ал-Садр разкритикува подобни действия и неговите поддръжници преминаха към действие. На 27 юли протестиращи нахлуха в сградата на парламента в столицата и обявиха намерението си да останат в сградата: „Парламентът е домът на народа“.

Въпреки призивите на изпълняващия длъжността министър-председател М. Ал Казими незабавно да напуснат сградата на парламента, демонстрантите обявиха безсрочна седяща стачка, като поставиха палатков лагер близо до стените на сградата.

Между другото доставката на питейна вода и храна на протестиращите беше организирана много бързо и точно. Освен това, изглежда те бяха получили инструкции да избягват агресивните действия и поведението им беше твърде сдържано – нито пожари, нито погроми.

Два дни по-късно силите за сигурност блокираха достъпа до “Зелената зона” на столицата и демонстрантите започнаха да напускат района. Според местни наблюдатели е постигнат компромис между властите и г-н Ас-Садр. Един от лидерите на Координационната платформа Амер ал Фаиз обаче заяви, че блокът не планира да оттегли кандидата си за премиерския пост и протестите се подновиха с нова сила.

На 30 юли привържениците на Ал-Садр отново нахлуха в парламента, но този път с искане за разпускане на законодателната власт и сформиране на преходно правителство, както и смяна на ръководството на Висшия съдебен съвет. Самият Ал Садр нарече случващото се революция.

В Багдад бяха въведени допълнителни войски, но демонстрантите блокираха няколко моста в центъра на града. През цялата нощ на 1 август в столицата имаше сблъсъци между силовици и протестиращи, имаше жертви и от двете страни.

Митинги започнаха и в други провинции: Мейсан, Диуания, Вавилон, Дияла, Зи-Кар, Басра. Муктада ал-Садр отново показа, че има влияние и е в състояние да изведе хиляди поддръжници на улицата. Според иракските медии, редица висши служители са напуснали страната.

Тази безизходица не може да се разреши сама. Основният закон на страната, написан под диктовката на англосаксонците, съдържа бомба. Системата от квоти за власт по национално-религиозен признак (като в Ливан или Босна) поражда постоянни кризи и не оставя перспектива. Промяната на конституцията, дори и поправката й обаче не е бърза работа, а при сегашните обстоятелства е изключително малко вероятна.

На фона на постоянни политически разправии, подклаждани от икономическата криза, страната отново се оказа на ръба на гражданска война. Въпреки това, ако кървавата конфронтация между сунити и шиити след свалянето на Саддам беше инспирирана, днес разпределението на силите е различно. Шиитското движение Сайрун получи подкрепата на Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) Масуд Барзани и алианса Ал-Азм, ръководен от сунитския политик Хамис ал-Ханджар. Патриотичният съюз на Кюрдистан (PUK) взе страната на другите шиитски партии, които формираха Координационната структура.

Освен това активността на бойците на ИДИЛ остава: съгласно официалните данни, през 2021 г. те са извършили 257 терористични атаки в различни региони на Ирак, в резултат на които са убити 387 души, 518 са ранени, а 37 са изчезнали.

На всички е ясно, че гражданска война е най-лошият възможен сценарий. Сред кардиналните начини за предотвратяването му е военен преврат. Напомням: всички военни преврати, извършени в арабските страни (Египет, Ирак, Сирия, Либия – далеч не всички), победиха под лозунга на арабския национализъм. Затова г-н Ал-Садр упорито призовава за национална революция, за прогонване на „западните и източните интервенционисти“, намеквайки за САЩ и Иран.

Сред военните обаче няма единство: в допълнение към традиционните племенни нишки, много от тях са тясно свързани с различни политически групи. В допълнение към редовната армия, МВР и специалните служби, има мощна паравоенна шиитска “народна милиция”, която се подчинява не толкова на инструкциите на Багдад, колкото изпълнява задачи в интерес на радикални фигури, тясно свързани с Иран .

И накрая, има прокси война между САЩ и Иран на територията на Ирак, а Турция продължава своята постоянна СВO срещу ПКК в северните (и не само) иракски провинции. Проблемът с подкрепата на САЩ и Израел за кюрдския сепаратизъм с опитите за отделяне на Иракски Кюрдистан остава. Де факто днес кюрдската автономия е независима единица и Ербил не пропуска възможност да подчертае това.

Отново се появява план за разпадането на Ирак на три части: Кюрдистан, шиитски юг и сунитски регион (провинциите Анбар, Салах ад-Дин и големи територии от други провинции). Този вариант отдавна се счита за предпочитан в САЩ, защото обезсмисля възможността Ирак да възкръсне като регионална сила с нови заплахи за Израел, основният съюзник на Вашингтон в Близкия изток.

И само Китай непрекъснато разширява влиянието си в Ирак, като уверено държи първото място сред инвеститорите и придобива най-обещаващите активи. На 20 януари Багдад обяви подписването на споразумение с китайската компания Sinopec за разработване на газовото находище Ал-Мансурия, разположено в провинция Дияла. Акциите са разделени между Basra Oil Company и Sinopec в съотношение съответно 51% и 49%; китайската компания получи договора, след като Ирак прекрати вече подписано споразумение с група, ръководена от Turkish Petroleum Corp (TPAO). Говорител на Sinopec отбеляза, че китайски компании са инвестирали 20 милиарда щатски долара в Ирак миналата година.

Американски агенти ни призовават от ТВ Студиата всички да стоим на студено и да не “ходим да правим с…..ки на Путин”

Откакто имаме четвърто служебно правителство тук се нагледах и начетох на квалификации и подигравки с новите министри. То не бяха елементарни и просташки асоциации с лични имена, външен вид, възраст и т.н. Ами да, доста е просташко и комплексарско. И, разбира се, дежурните плюВки по Радев и неговата професионална квалификация като боен пилот.

Това даже намира място и в националния ефир от дежурните говорещи глави, които в безсилието и семплостта си ползват тези квалфикации като аргументи. Неоригинално е и издава твърде примитивно ниво на “мислене”. И когато това се прави от т.нар. анализатори, кометатори, журналисти всякакви претенциозници, става още по-жалко. За пример ще дам казаното в студиото, извън ефира, от един разследващ журналист, който е достатъчно зрял и с огромни претенции. Та, той си позволи в присъствието на десет души, докато текат рекламити да призове всички да стоим на студено, но да си запазим достойнството, защото другото значело да “ходим да правим с…..ки на Путин”. Направих му остра забележка за кръчмарския тон и той се извини. Но ми остана горчивината от огромното разминаване между претенциите му и начина на публичен изказ. Е, жалко е и много, ама много елементарно и говори за твърде примитивен психичен строй. Аз не приемам, че говореното нямало значение. Не, има. Защото думите са облеклото на мисълта. Ако я има, де.

Виждам огромен проблем в това отношение – реч, наситена с агресия, на некнижовен български език, пълна с грешки, обидни квалификации и аргументи ад хоминем. Следвайки реторика научих, че има много – поне десет вида, аргументи, които да използваме. А у нас публичната реч стига именно до аргументите към личността. Това е обидно и за ползващите ги и за аудиторията. Затова съм решила, че ще се заема с оздравяване на действителността около мен в това отношение, поставяйки изискване към речта на стената ми. Това е моят дом и тук няма да допускам обиди, лични квалификации и негармотно писане. Няма да изтривам коментари – добре е да остане нещо за поколенията 🙂, но ще премахвам възможността за коментиране на този, който си е позволил да прекрачи границите на добрия тон в спора. А добър тон означава уважение и аргументи.
Няма да допускам такава реч и по отношение на хората, които не харесвам, а може би и не уважавам. Защото уважавам себе си.

Другото, което силно ме впечатлява напоследък е кресливото налагане на собственото мнение, особено от хора, които се опитват неистово да се откъснат от жилавите си корени и да ни се представят като новоразцъфнали кокичета с нежни бели качулчици, избили изпод снега. Е, няма как да стане при мен. Все пак добре помня онова време – австриецът не ми е взел ума. На тези новопокръстени демократи, а и на младите, които нямат лични спомени, ще доведа до знание и памет кой – с какъв произход и родители, отиваше да учи в източната или западната чужбина, кой и как ставаше преподавател по научен комунизъм или агент на ДС, ама от тези, които пишеха доноси, кой и как се уреждаше на хубава службичка по заслуги на мама, тате, баба, дядо или друг близък роднина АБПФК /активен борец против фашизма и капитализма/ и т.н. Помня и ще припомням редовно. Пребоядисването стана бъро и според тях лесно, но петната избиват отвсякъде. Та тези хора да ни учат на морал не може да стане. Но на евроатлантически ценности – да. Е, да, ама аз съм привърженик на общочовешките ценности и съм дълбоко убедена, че те не съвпадат с горепосочените. И няма да се притеснявам, не че досега съм се притеснявала, да го заявявам.

Не очаквам всички да са съгласни с мен, готова съм да влизам в спорове, но при посочените от мен условия. Все пак става дума за моя виртуален дом. Хубаво е, когато се аргуметираме да не забравяме, че има едно коварно достижение на цивилизацията, наречено интернет. Ако ние нещо сме позабравили, то там има достатъчно информация за нас, за нашите резили, предпочитания, залитания, членство в партии, гръмко декларирани намерения. И много данни за произхода и професионалното ни развитие. И да не се излагаме много, правейки се на по- католици от Папата, забравяйки услужливо в кой гьол и с коя жаба сме крякали.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 57

СВЯТ

Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен

Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.

Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.

В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.

„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.

Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.

Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

СВЯТ

НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?

Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.

Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!

Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.

НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И “ДРУГАРИТЕ” МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!

Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.

След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.

В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР “НАЗОВАВАНЕ” НА “АГРЕСОРА”, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.

Една маргинална “общност”, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват “подкрепата” за Украйна, след като Гюров станел президент.

ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!

Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

СВЯТ

Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел

Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?

В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.

Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.

Трудните условия на Москва за европейските купувачи

Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.

Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.

Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.

Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.

Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.

Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние

На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.

Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.

Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.

Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада

Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.

Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.

За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.

Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва

Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.

Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3