Connect with us

АНАЛИЗИ

Хленченето на един агент-доносник!

Ако човек прелети на Фейсбук като бомбардировач над вражеска територия няма как да не засече една безкрайно повтаряща се тема в либералното, извънпарламентарно пространство.

Това е нещо като колективен рев за съдбата на Иво Прокопиев, който се оказа в центъра на огромен скандал. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обяви, че запорира имущество и авоари за 200 милиона на олигарха заради приватизацията на „Каолин“ и изведнъж все едно се отвориха вратите на някоя агенция за оплаквачки. Отвсякъде се понесоха хлипания и вайкания за съдбата на бизнесмена, за неговите издания и за какво ли още не. И понеже българите се оказаха непоклатими по тези тема и общо взето не изпълниха площадите в защита на бизнесимперията на Прокопиев, най-гласовите му фенове започнаха да измислят нови и нови опорни точки, за да изкарат олигарха жертва, мъченик и светец, който става жертва на системата.

А най-досадно от всичко е колективното вайкане и публично късане на коси: „Днес е Прокопиев, утре сте вие!“. Това може да го роди само извънземен разум. Защото аз нямам 200 милиона да ми запорират и не се очертава такава перспектива в близките 500 години. И това не е злорадство над тъжното положение на един богат човек, а просто очевидна реалност. Между много от тези, които хлипат за Прокопиев и самия Прокопиев зее същинска социална бездна, която те отказват да признаят и да видят. Гледах едно телевизионно интервю на олигархът-костюмар по бТВ. И там той произнесе едно твърдение, което му се размина весело и жизнерадостно. Ох, леле, на стола да седеше някой друг бизнесмен, той щеше да бъде разкъсан от въпроси, съмнения и сумтения. При Прокопиев – нищо подобно. А унищожителят на „Каолин“ обяви следното: „Започнах работа като журналист на 19 години, а на 21 основах първия си вестник“.

Кое ли е това издание в което заплатите за 2 години стигат на един човек да събере пари за цял вестник? Кое ли е това издание което поне е давало толкова доходи, че някоя банка да се излъже да даде мащабен кредит на Прокопиев? Костюмарът така и не изясни тази двегодишна дупка. Но фактът е факт – на 21 години Иво Прокопиев се пръква като издател и бизнесмен, а след това започва с неистова упоритост да трупа капитали, да участва в приватизацията и да се превръща във влиятелен бизнесмен с тежки политически, а и геополитическа връзки. Той всеки път изкривява лицето си като го нареках олигарх, но уви, така добре се вписва в определението за тази дума, че е обречен да я чува постоянно.

Още по-възмутително е вайкането, че атаката срещу изданията на Прокопиев е атака срещу свободното слово. Първият рефлекс наистина е такъв. Трябва да се води битка за журналистическо многообразие. Това е важно и смислено действие. Но тук говорим именно за Прокопиев. Той има общо със свободата на словото точно толкова колкото Йозеф Гьобелс с истината. Изданията на Прокопиев са на много къса верижка и всеки миг в който бизнесинтересите на техния издател са нарушени, тези крепости на „обективността“ се превръщат в бесни кучета, които хвърлят слюнки и зарязват всички пози за независимост. Ние знаем за това и от едно друго събитие. През май 2014 година на бял свят изплува един имейл на Прокопиев до неговите издания в който той буквално им диктува как да пишат по определени теми. Тогава темата е една – подозрението, че кабинетът на Орешарски смята да отнеме лицензите на ЕРП-ата. Прокопиев, който има пряк бизнесинтерес от енергоразпределителните дружества тогава пише цяла лекция до своите журналисти как да отразяват темата, върху какво да наблегнат. Олигархът дори наставлява подопечните как да плашат хората, че отнемането на лицензите ще постави под въпрос хиляди договори за доставка на ток. Да, „властелинът на свободното слово“ диктува на медиите си какво да пишат и то пряко е подчинено не на обективната журналистика, а на всеядните му бизнесинтереси. Та заради това като чуя, че „Дневник“ и „Капитал“ са носители на свобода на словото ми идва да пусна това писмо на Прокопиев на огромен билборд в центъра на града, за да може всеки да види какво е разбирането му за свобода. Най-интересното е, че в писмото си Прокопиев показва, че знае, че сайтът „Медиапул“ също ще пише по темата. А какво е общото между неговия медиен Мордор и „Медиапул“? Ами – фондация „Америка за България“. Така, че американските издания у нас са всичко друго, но не и еталон за свобода на словото. Те обичат да обиждат конкуренцията с определението „бухалка“, но самите те са си жив боздуган. В онзи конкретен миг кабинетът на Орешарски бе направил нещо, което не се повтори в политическата история – свали цените на тока. А това очевидно е бъркало дълбоко в здравето и сметките на Прокопиев. И той използва своите издания като боздуган срещу интересите на хората. Толкова е простичко. И заради това не приемам и никога няма да приема позата му на защитник на свободното слово. Олигархът брани територия, а не ценности.

В турнето си пред телевизионния екран Прокопиев изрече и други абсолютни лъжи. Мен ме впечатли тази – „Ако има някой, който се е противопоставял на властта в последните 10 години, това съм аз“. Дано да не си вярва, защото, ако е убеден в тези думи трябва да потърси спешно лечение в болница. Прокопиев излъга изключително нагло. Мисията на неговото съществуване никога не е била да бъде срещу властта, а около нея. Както беше около Иван Костов след това се присламчи и към първото управление на Бойко Борисов. Там Прокопиев така се противопоставяше на властта, че си имаше персонални министри, част от които се отчитаха първо на него. И не само това – избраха му и персонален президент. Защото, когато мандатът на Росен Плевнелиев свърши май се оказа, че само Иво Прокопиев му е останал фен, всички други се поздравяваха, че петгодишния мъчителен кошмар свърши. Но по време на това съновидение няколко пъти беше ясно, че Плевнелиев и Прокопиев почиват заедно. В размирните дни на 2013 година изданията на Прокопиев, тези армади на свободата, бяха впрегнати да бълват политическата фантазия, че е възможно да изникне политически субект около президентството и Плевнелиев да се превърне в негласния идеологически лидер на напарфюримараната градска, снобска и нежна десница. Този проект се провали с гръм и трясък, но той разкрива друга тъмна страна на бизнесимперията на Прокопиев. Тя не е чист стопански субект, тя е политическа лаборатория, инкубатор за обществени генномодифицирани организми. Тоест да превръщате Прокопиев в знаме на морала е все едно да възвисите Азис за основен символ на българската култура. Дръжте се на ниво и дишайте по-дълбоко.

В средата на 2013 година, когато Прокопиев видя шанса си пак да се върне на бял кон в центъра на политиката покрай протестите на умните, красивите и богатите, той написа едно култово и халюцинаторно есе в „Капитал“, което беше озаглавено доста помпозно: „България 2.0 срещу България „1984“. В него костюмираният олигарх фантазираше, че е крайно време гражданите да използват мрежовите технологии и сами да творят политика. Тогава партиите щели да изчезнат и да се стопят от дневния ред на хората. Манифестът на олигарха е важен и до днес, защото това е един от малкото случаи, когато директно можем да надникнем във фантазиите на Прокопиев. В тази фантазия партиите ги няма, тоест държавата е отслабена максимално, а неговите бизнесинтереси разцъфват в тази мрежова утопия. Наречете ме параноик, но всеки път, когато бизнесмен тръгне да изкарва партиите глобално виновни и държавната непотребна, започвам да се оглеждам какво иска да открадне. Та припомняме този манифест, за да констатираме само, че авторът му май много не вярва в собствените си думи. Защото по неговите самопризнания в мига в който Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество го е погнала, той е потърсил, а вероятно и получил среща с премиера. Човек с чиста съвест не прави така. Автентичният борец не търси веднага начин да си спаси задните части, а влиза в окопа и воюва докрай. Прокопиев обаче е предпочел да отиде при Борисов и да види дали може да си плати, за да спаси кожата си. Изобщо България 2.0 се оказа неочаквано нежна и крехка и всички защитници на тази бизнес-империя трябва да го знаят. Защото не е ясно кога и как Прокопиев ще ги изтъргува без да му мигне окото. Той е способен на това.

Да не кажете, че не сте били предупредени!

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ5 days ago

Слугата лакей Гяуров подари на бедните американци €30 млн. да бомбардират деца и цивилни

Служебното правителство отпусна 30 млн. евро за горива на НАТО в България. Служебното правителство прие решение, с което одобрява финансиране...

БЪЛГАРИЯ7 days ago

Новите, стари антибългари започнаха да ни промиват мозъците

Михаела Доцова от „Прогресивна България“: Няма никаква възможност за връщане на лева. „Несериозно е промяната на която и да е...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Керосинът на изчерпване, дизелът поскъпва: Идва нов енергиен шок!

Удължената дерогация спасява бургаската рафинерия от спиране. България разполага с достатъчно наличности от горива за следващия месец и половина, но...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

РАДЕВ, спри парите, които продажната секта на Гюров вади от нашия джоб, за да ги хариже на Зеленски!

РАДЕВ, спри парите, които продажната секта на Гюров вади от нашия джоб, за да ги хариже на Зеленски! След което...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Не бе, няма инфлация : Потребителската кошница вече струва 59 евро

“Чудо” се е случило само с краставиците, поевтинели са с 20%. През тази седмица потребителската кошница достигна до цена 59...

СВЯТ

СВЯТ4 days ago

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12...

СВЯТ6 days ago

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното...

СВЯТ7 days ago

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред. Преди години тя беше пример за дигитално образование:...

СВЯТ7 days ago

Пиратска нападения край Сомалия, отвлякоха на танкер

Нов инцидент с танкер край Пунтланд засилва опасенията за сигурността в региона. Сигнал за нов инцидент в Сомалия поставя отново...

СВЯТ1 week ago

Брюксел превръща Унгария след Орбан в перверзен цирк

Телевизия с 24-часова програма за хомосексуалисти и трансджендъри скоро ще стартира в Унгария. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 days ago

Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание

Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН. Ние...

ПОЛИТИКА3 days ago

Пеевски преминава в режим на оцеляване

А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго...

ПОЛИТИКА3 days ago

БСП загубиха смисъла за съществуването си

Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“? След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на...

ПОЛИТИКА3 days ago

ИТН по градовете в България стават “Прогресивни”

Очаквайте и в други градове! ИТН-Карлово стана “Прогресивно”. Това се казва бърз завой, ще бият Никола Цолов! Общински съветници от...

ПОЛИТИКА4 days ago

Дневният ред ще го ръководим ние и другите ще се съобразят с това

Слави Василев: Дневният ред ще го ръководим ние и другите ще се съобразят с това. “Тежестта на “Прогресивна България” е...

ВОЙНА

ВОЙНА3 days ago

Извънредно! Мощен руски удар по НАТО и киевския режим

УДАР В СЪРЦЕТО НА ЛОГИСТИКАТА! 18 ХИРУРГИЧЕСКИ УДАРА ПАРАЛИЗИРАХА НАТО В УКРАЙНА Случилото се тази нощ е урок по оперативен...

ВОЙНА1 week ago

🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:

🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА: ИМАТ САМО НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ И ГОЛЕМИ УСТИ. 🇺🇸🇷🇺 САЩ са...

ВОЙНА1 week ago

ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН

ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН 1. Това, което някога беше немислимо, се превърна в реалност: преминаването през Ормузкия проток...

ВОЙНА1 week ago

Английските пирати измислиха “вълчи глутници“ в световния океан срещу руски кораби

Европа пусна в действие убийци на руския флот: Русия е изправена пред стратегическа заплаха Анализаторът Влад Шлепченко разкрива мащабите на...

ВОЙНА1 week ago

Тръмп свърши боеприпасите

Недостиг на боеприпаси тревожи Пентагона. Конфликтът с Иран разкри сериозни слабости в американските военни запаси и индустриален капацитет. Недостигът на...

Най четени