ИСТОРИЯ

Хуго Бос шил униформи за СС, “Байер” произвеждала отровния газ “Циклон Б”, “Сименс” се замогнала от робски труд, а IBM правила перфокарти за концлагерите

70 години след края на Втората световна война събитията и идеологическите разделения продължават да хвърлят сянка върху съвременността.

Влиянието на нацисткия режим в Германия, който, макар и за няколко години господства в по-голямата част от континентална Европа, неминуемо е оставило своя отпечатък. Въпросите, които повдигат след разгрома – както осъждането на идеята за световно господство, така и на холокоста, логично водят до

опити за прикриване на неудобните факти

А истината е, че поне пет световноизвестни компании дължат издигането си на Третия райх. В наши дни “Хуго Бос” е добре позната модна империя, която има 102 представителства по света и разполага с повече от 5000 магазина и годишен оборот от над 500 млн. долара. В началото обаче, когато през 1923 г. нейният основател започва бизнеса си с ризи и якета, а впоследствие и работно облекло в градчето Мецинген близо до Щутгарт, нищо не говорело за бъдещия успех. Създателят и Хуго Фердинанд Бос е притиснат от тежките икономически условия в Германия през онези години, текстилната фабрика дори фалира през 1930 г. Въпреки това през 1931 г. той полага основите на нова компания за шивашки услуги и става член на Националсоциалистическата партия. С идването на Хитлер на власт през 1933 г.

фирмата на Бос започва

да шие униформи

Първоначално още в края на 1932 г. шивашкото предприятие стартира с изцяло черните униформи на СС. Впоследствие поема и производството на униформите на СА, като за тях освен черните горни дрехи шие и прословутите кафяви ризи. Малко по-късно компанията започва да облича и членовете на Хитлеровата младеж. Служебните облекла бързо набират популярност и Бос получава и огромни поръчки от държавата. Дизайнерът започва да облича полицията, жп работниците и пощенските служители в Третия райх.

Истински бум обаче преживява компанията, когато е одобрена да произвежда униформи за армията. В началото на Втората световна война дрехите за Вермахта създават цяла нова индустрия и изискват колосално количество работна ръка. Затова във фабриките на Бос

“на помощ” са изпратени принудителни работници, предимно поляци и французи от окупираните от нацистите територии.

Заради активната си подкрепа за нацистите след войната Хуго Бос е изпратен в затворнически лагер за денацификация. Там и умира през 1948 г. от абсцес на зъб.

След смъртта на Хуго Бос фабриките отново се връщат към производството на униформи на служителите в пощата и полицията.

Те правят първия мъжки костюм още през 50-те години на миналия век, но се включват активно в конкуренцията с мъжка мода чак през 70-те. През 1993 г. по-голямата част от акциите на компанията са закупени от италианската група Marzotto.

През 1999 г. някои от оцелелите френски и полски работници във фабриките на Бос през войната повдигат обвинение срещу компанията. В крайна сметка фирмата е принудена да се извини

за използването

на робския труд

на 140 поляци и 40 французи по време на войната.

Германският производител на автомобили “Фолксваген” се появява малко преди началото на Втората световна война. Той е основан от Фердинанд Порше. Дълго преди “Порше” да стане синоним за скъпите “играчки” на богаташите, Фердинанд е водещ дизайнер на колата с най-масово производство за всички времена – “Фолксваген” модел “Бръмбар”.

Разработката е отговор на желанието на Хитлер да бъде създаден евтин и здрав автомобил, който да е по джоба на всеки германец. За целта Третият райх отпуска щедър кредит за проектирането на автомобила. Заради изгодната си цена и приветливия си вид, който напомня чертите на усмихнато лице, возилото се радва на небивала популярност и дълги години след края на войната. Симпатичният външен вид на “костенурката” обаче е създаден също от работници роби във фабрика в Щутгарт.

Огромната фармацевтична империя “Байер”, която освен аспирин, произвежда и много други лекарства също има връзки с режима на Хитлер. Тя е част от конгломерата

“ИГ Фарбен”, където е създаден печално известният газ “Циклон Б”,

с който са убити милиони в нацистките концентрационни лагери. Газът първоначално е бил изобретен от Фриц Хабер. Идеята на химика била съвсем невинна – с него да се води борба с вредни насекоми. На Хабер обаче “откритието” не му носи нищо добро, тъй като съдбата му е много нещастна. След като Хитлер идва на власт, той решава да се откаже от юдаизма, тъй като майка му била еврейка. Впоследствие е принуден да ръководи и използването на отровата срещу хора, а в лагерите с нея са убити дори няколко негови роднини. Разбрала с какво се занимава, в знак на протест съпругата му се самоубила в собствената им градина със служебния му пистолет. Самият Хабер умира от сърдечен удар, докато се опитва да избяга от страната, на която е служил.

Сериозно участие в създаването на икономическата основа на райха има и една от най-мощните съвременни компании, чиито акции се търгуват на всички борси и в която работят над половин милион души – “Сименс”.

Тя е създадена още през ХIХ век от учения Вернер фон Сименс. Когато през 30-те Хитлер идва на власт в Германия, това е сигнал за ръководителите на дружеството да започнат да строят заводи в близост до концентрационните лагери в Бухенвалд и Аушвиц. Впоследствие след началото на войната, в нея са изпратени стотици хиляди работници роби, за да подпомагат поръчките за армията. Въпреки че “Сименс” не е единствената компания, която работи за Вермахта в онези години, със сигурност тя е основен играч в нацификацията на страната

В онези години под ръководството на сина на Вернер Сименс – Карл, и внука Херман преживява Първата световна война и Голямата депресия и започва бързото си развитие, когато Хитлер се устремява към властта. Истинският възход за “Сименс” идва със започването на Втората световна война. Тогава във фабриките им, предимно с робски труд, се произвеждат различни артикули за Западния и Източния фронт. Компанията печели огромни суми и от държавни поръчки, свързани с железопътната инфраструктура, комуникациите, производството на електроенергия… Така с усилването на нацисткия терор през 40-те години не е било необичайно някой от работниците роби, който сутринта е правил електрически ключове за “Сименс”,

да попадне в газова

камера, произведена от същата фирма

Все пак съюзниците разрушават 80% от заводите на компанията по време на бомбардировките. Въпреки това години наред фирмата е осъдена по различни дела от оцелели и е принудена да плаща значителни суми под формата на обезщетения.

Куриозното е, че преди няколко години “Сименс” се опита дори да патентова търговската марка “Циклон” за своя серия от продукти, която включва и газови печки.

“Стратегическият съюз между нацистка Германия и най-мощната американска корпорация” е отдавна превърнала се в бестселър книга на разследващия журналист Едуин Блек. В нея той разкрива връзките между International Business Mashines (IBM) и нейните германски и други европейски дружества и правителството на Адолф Хитлер през 30-те и в годините на Втората световна война. Според книгата технологиите на IBM са помогнали много на организирания от нацистите геноцид. Дружествата са произвеждали перфокарти за нуждите на национално преброяване на населението.

Още в началото на 1880 г. Херман Холерит (1860-1929 ), млад служител в бюрото на US Census, създава идеята за четими карти със стандартизирани перфорации, всяка от които представлява определена информация като пол, националност и професия. Целта е милионите перфокарти със събраната информация от преброяванията да бъдат съхранявани като своеобразен количествен портрет на нацията. Лошото е, че в тези номера определени цифри дават информация не само за населеното място или региона, откъдето е преброеният, а и от какъв произход е той. В страна, където расовата теория е господстваща, това е пагубно за част от населението, тъй като направо изпраща “неблагонадеждните” в лагерите. Номерацията с перфокарти се пренася и в концлагерите.

Така например

цифрата 8 в кода

е означавала, че

затворникът е евреин,

а означените с 11 са цигани. Самите лагери също получават класификация. Например “001” е Аушвиц, а “002” – Бухенвалд. Ако в статуса на някого има цифрата 5, това е било заповед за екзекуция, а 6 отговаряло на изпращане в газовата камера.

Разбира се, в наши дни от компанията обясняват, че са станали жертва на обстоятелствата – те са попаднали под нацистки контрол както всички дружества, които имат дейност в онези години в Германия. Но според запазени свидетелства от вътрешната кореспонденция излиза, че централният офис в Ню Йорк е бил доволен от печалбите си от връзките на немския им клон с нацистите и не е направил усилия те да бъдат прекратени, твърди журналистът.

Post Views: 62

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18