Борисов изглежда напускащ политическата сцена у нас.
Съвсем логично е – във всеки един момент, той е пред изгонване като краставо куче, и с шутове.
Но след като изпусна шанса да стане Президент преди 7 години (на мястото на недоразумението Плевнелиев), сега такава пътека няма.
И остава една – ЕС.
Мястото за пенсиониране на всякакви пропаднали европейски политици.
В последните дни усилено се чуват слухове в тази посока. Например еврокомисарката ни Габриел обяви, че „ЕС имал нужда от лидери като Борисов“. А дългото програмно и лидерско слово на конференцията на ГЕРБ, го прочете Цветан Цветанов. Самият Бойко звучеше като почетен председател.
Но възможно ли е той да стигне до Европа?
По принцип е възможно, като единият начин е почти 100% сигурен, а другият – не толкова, но е онова, което иска.
Бойко може да се самоназначи за комисар, на мястото на Мария Габриел през септември – когато ще се съставя новата Европейска комисия.
Подобна номинация е почти сигурна, защото се посочва от националното правителство и почти винаги се одобрява (освен в мега-резили като Румяна Желева).
Т.е. Бойко може да се нагласи за комисар и да си осигури 5 години имунитет и безоблачно бъдеще.
Но комисар, макар чисто юридически, и технически, напълно да отговаря на това, което му трябва, не отговаря на ранга. Той е бил премиер, и в ЕС реално има само 3 поста, които са „повишение“. Това са председател на Комисията, Председател на Парламента и Председател на съвета на ЕС.
Първите 2 поста Бойко може да ги забрави. Комисията е най-важната институция, пазарлъците около Председателя и са гигантски. Освен това, вече има и неформално решение на Евро-партиите, да подкрепят за Председател само човек, който е посочен като кандидат, преди Евро-изборите. Т.е. да се въведе някакъв вид неофициален пряк избор – победителят във вота става Председател. Допълнително и, в момента вероятността страна извън Еврозоната, да оглави Комисията, е нулева.
За да стане пък Председател на Европарламента, Борисов трябва да стане първо Евродепутат. За целта той трябва да напусне премиерския пост още с избирането си – т.е. през пролетта. А този пост е част от сделката между големите партии в ЕС, и предварително не е много сигурен. Да напусне премиерството, за да стане Евродепутат, е много рисково.
Така остава третият пост – Председател на Съвета на ЕС.
Тази позиция изглежда ще стане за постоянно притежание на Източна Европа, като компенсация, че никога няма да получи Комисията или важен комисар. Всичко това си го урежда „стара Европа“, а ние имаме функцията на колониална периферия.
Но за да има някакво лице ЕС, въпросната доста формална и бутафорна длъжност, се дава на Изтока. Преди всъщност нямаше такъв пост, той се изпълняваше от страната-председател на съюза. Сега има, но какво точно прави е трудно да се установи.
Идеална позиция за Борисов.
Но възможно ли е да я получи?
Ако погледнем историята – абсолютно „Да“.
В момента председател е същата одиозна фигура като Борисов. Доналд Туск – пропаднал и прогонен полски политик, който дори за втори мандат не бе издигнат от Полша! Самите те не го искаха, а го наложиха европейските бюрократи.
Туск перфектно обслужва колонизаторите, и затова те го крепят, въпреки че родната му страна, отказваща да бъде ограбвана, го отхвърля.
Съгласно Лисабонския договор, Председателят на ЕС има право на максимум 2 мандата по 2,5 години. През есента изтича втория мандат на Туск.
Т.е. ще се разиграе и това кресло в раздаването на постовете.
Бойко има шанс – отговаря на профила на Туск на глобалист и неолиберал, готов на всичко, в името на „европейските приоритети“. Не знае много добре чужди езици, но това може да се преглътне – нали българският е официален в ЕС. Освен това, повечето от Източна Европа в ЕС знаят основно английски, а той ще отпада като език на общността. Т.е. ще се върнат към родните си говори, и ще се натовари сложната система от преводачи.
Разбира се, „има шанс“, не означава сигурност.
В ЕС има страни с далеч по-сериозни позиции от нас – например Прибалтика, Словакия, Словения и Хърватска. Т.е. от там може да излезе далеч по-достоен кандидат.
Но ако съдим по историят с Туск, не най-достойният е избиран, и всичко е въпрос на интриги и схеми – като във всяка силно корумпирана и бюрократизирана система.
Обстоятелството, че започва „опипване на почвата“ чрез изказвания, и че Цветанов съвсем очевидно се готви да поеме партията, сочи че нещо се готви.
Не на последно място се вижда и очевидното сближаване, и то демонстративно, на Цветанов с Корнелия Нинова. Не е изключено и БСП да работи за пенсионирането на Бойко в Брюксел, което ще отвори пътя към „голяма коалиция“.
Та твърде много признаци се натрупват, има някакъв дим, значи има и някакъв огън.
Ако го натъкмят на мястото на Туск, ще стане най-безболезнено. Ако не успеят, вероятно ще има много зор с това да се съгласи да го изгонят като комисар.
В ЕС е имало много такива комисари – например бившата премиерка на Франция Едит Кресон беше редови комисар, а не Председател. Но Бойко е твърде самовлюбен и суетен, за да го приеме.
И тогава ще имаме проблеми, и може да се стигне и до нови народни шутове…
Добри Божилов