СВЯТ
Ще има ли война Индия – Пакистан?
Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.
Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.
Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия
В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.
“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.
Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.
Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.
Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота
Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.
Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад
Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.
Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.
През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.
През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.
През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.
След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.
През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.
Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.
Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.
Усилията за модернизация на индийската армия
Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.
В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.
Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.
Индия се провали в най-големия икономически план
В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.
Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.
Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.
През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.
“Троен ядрен възел”
Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.
Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.
Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.
Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.
През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.
В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.
Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.
В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.
„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.
Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.
Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?
Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.
Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!
Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И “ДРУГАРИТЕ” МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!
Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.
След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.
В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР “НАЗОВАВАНЕ” НА “АГРЕСОРА”, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.
Една маргинална “общност”, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват “подкрепата” за Украйна, след като Гюров станел президент.
ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!
Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?
В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.
Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.
Трудните условия на Москва за европейските купувачи
Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.
Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.
Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.
Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.
Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.
Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние
На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.
Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.
Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.
Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада
Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.
Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.
За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.
Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва
Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.
Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







