СКАНДАЛ
Шизофреничната Кая Калас сравни Китай с „рак“, който изисква „химиотерапия“
Кая Калас, най-висшият дипломат на ЕС, оприличи предизвикателството, което представлява Китай, като тежка болест – „рак“.
Точно когато целият останал свят (включително президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, които отидоха лично в Пекин) реши да се ангажира отново с китайците, първият дипломат на ЕС предпочете друг подход – да ги обижда.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас описа икономическите отношения на Европа с Китай, сравнявайки предизвикателството, породено от Пекин, с „рак“, който изисква решително лечение като „химиотерапия“, а не временно облекчение като „морфин“.

В реч на годишната конференция „Ленарт Мери“ в Талин, Естония, първият дипломат на ЕС заяви, че Европа има „много ясно разбиране за диагнозата на болестта“, когато става въпрос за принудителните икономически практики на Китай, нелоялната конкуренция и господството му в критични сектори като батерии, химикали, корабостроене и суровини.
„Ако имате много тежко заболяване, ако имате рак, имате два избора. Или да увеличите морфина, или да започнете химиотерапия“, каза Калас.
„Увеличаването на морфина не е болезнено, но химиотерапията е“, каза тя, което означава, че някои страни искат да избегнат болезнени решения и предпочитат да раздават субсидии на европейските компании, за да се конкурират с Китай.
Калас каза, че това не решава основните проблеми, породени от политиката на Китай.
Срещу това Европа разполага с инструменти като скрининг на инвестициите, правила за обществени поръчки, контрол върху износа и диверсификация на веригата за доставки, според Калас. Този подход би бил болезнен и би провокирал ответни мерки от страна на Китай, предупреди тя.

Калас каза още, че много държави-членки предпочитат по-лесния път на субсидиране, отбелязвайки, че дори богатите страни в крайна сметка биха могли да останат без парите на данъкоплатците, без да се справят с коренния проблем.
Вносът на ЕС от Китай достигна 517,8 милиарда евро през 2024 г. спрямо 213,3 милиарда евро износ, което доведе до дефицит в търговията със стоки от 304,5 милиарда евро, според Евростат. Китай е най-големият вносител за блока, представлявайки 21,3% от всички стоки, идващи от страни извън ЕС.
СКАНДАЛ
САЩ заплашва да спре продажбите на Мерцедес заради китайското участие в компанията
Mercedes-Benz може да се сблъска със забрана за продажба на автомобилите си в САЩ, след като комисия на американския Сенат одобри законопроект, насочен към ограничаване на компании с китайско участие.
Проектозаконът предвижда забрана за внос, производство, продажба и препродажба на автомобили от производители, в които китайски акционери притежават повече от 15 на сто от капитала.
В момента малко под 10 на сто от Mercedes е собственост на китайския автомобилен производител BAIC, а още близо 10 на сто се притежават от основателя на китайската автомобилна група Geely Ли Шуфу.

След като бе подкрепен от Комисията по търговия и транспорт, законопроектът трябва да получи одобрение и от целия Сенат.
Председателят на комисията, сенаторът от Тексас Тед Круз, представител на Републиканската партия, заяви, че прагът от 15 на сто трябва да бъде премахнат. Той постави под въпрос дали този дял не е бил избран с цел да засегне именно Mercedes, конкурент на американския производител General Motors.
Германската компания подчерта значителното си присъствие в САЩ, където осигурява 160 000 работни места, произвежда автомобили в заводите си в Тъскалуса, Алабама и Чарлстън, щата Южна Каролина, и работи с 386 дилъри в 49 щата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СКАНДАЛ
Радев започна да лъже също като Борисов
- Защо всички нашенци, когато яхнат политиката започват да лъжат.
- Демагогията на властта лъсна: Външната министърка подписа в Киев декларация за готовност да засили участието ни в „Коалицията на желаещите“.
Документът, в който се призовава за засилване на санкциите срещу Русия, е подписан от българската министърка на външните работи Велислава Петрова, макар че това не беше споменато в съобщението на МВнР за участието ѝ в срещата.
Декларацията след предходната среща беше подписана миналата година от тогавашния премиер Росен Желязков, а вчера отново единственият отказал да се присъедини е бил сръбският президент Александър Вучич.

„Надграждайки резултатите от предишните ни срещи в Атина, Тирана, Дубровник и Одеса, ние потвърждаваме срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа като важна рамка за политически диалог, регионално сътрудничество и споделена сигурност. Срещата в Киев в Деня на украинската държавност има символично значение, тъй като утвърждава приемствеността на повече от хиляда години украинска държавност“, се казва в декларацията.
Документът потвърждава устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на националната си идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам. В него се заявява също, че не може да има траен мир, сигурност, стабилност или просперитет в Европа без суверенна и независима Украйна.
Декларацията осъжда незаконната, непровокирана и неоправдана въоръжена агресия на Русия срещу Украйна и призовава Москва незабавно да прекрати войната, да върне всички незаконно депортирани и насилствено разселени украински граждани, включително украински деца, и да освободи всички незаконно задържани цивилни лица и военнопленници.

Подписалите осъждат и засилените мащабни атаки на Русия срещу Киев, други украински региони и енергийната инфраструктура на страната. Те подчертават приоритета на укрепването на противовъздушната отбрана на Украйна, включително чрез доставка на системи и ракети, способни да прихващат балистични заплахи.
СКАНДАЛ
Нов скандал в САЩ: прокуратурата призова журналисти заради разследване за новия президентски самолет
Подареният от Катар аероплан за Air Force One не притежавал достатъчна защита. “Ню Йорк Таймс” разкри това и трябва да иде на съд.
Нов скандал около администрацията на Доналд Тръмп предизвика остра реакция на американските медии и журналистически организации. Причината са призовки, изпратени до репортери на вестник „Ню Йорк Таймс“, след публикации за евентуални пропуски в сигурността на новия президентски самолет Air Force One.
Според изданието журналистите са получили призовки от федералната прокуратура в Ню Йорк и трябва да се явят пред съда през следващата седмица във връзка с предполагаемо нарушение на федерален закон. Част от призовките са били връчени лично на домашните адреси на репортерите.

„Ню Йорк Таймс“ определи действията като безпрецедентен опит за сплашване на независимите медии. Журналистически организации, сред които Националният пресклуб на САЩ и Комитетът за свобода на печата, също осъдиха действията на прокуратурата, като ги определиха като сериозна атака срещу свободата на словото и нарушение на конституционните гаранции за свободна преса.
Белият дом отказа да коментира конкретния случай и препрати въпросите към Министерството на правосъдието. Оттам не потвърдиха, но и не отрекоха изпращането на призовките. Според ведомството разследването не е насочено срещу журналистите, а срещу евентуалното изтичане на класифицирана информация.
Спорът започна след публикация на „Ню Йорк Таймс“, според която новият президентски самолет не разполага със същите системи за сигурност като досегашните самолети Air Force One. Изданието твърди, че по време на срещата на върха на НАТО в Анкара Доналд Тръмп е сменил самолета по препоръка на Сикрет сървис – службата, която отговаря за охраната на американския президент. Опасениията са били, че новият самолет може да бъде свален с ракети, защото не притежава противоракетна защита за разлика от стария.
Новият Air Force One е луксозен Boeing 747, подарен на Съединените щати от Катар. Самолетът, чиято стойност се оценява на около 400 милиона долара, предизвика политически спорове още през 2025 година. Освен опасенията за сигурността, демократите обвиниха Доналд Тръмп, че приемането на подобен подарък създава конфликт на интереси и поражда съмнения за корупция. Президентът отхвърли критиките като политически мотивирани.







