СВЯТ
Хунтата в Нигер изгони френския посланик от страната
Хунтата в Нигер, която взе властта с преврат на 26 юли, е наредила на френския посланик Силвен Ите да напусне страната в рамките на 48 часа, предаде Ройтерс, като се позова на външното министерство на страната.
Решението за изгонване на посланика е било взето отчасти заради неговия отказ да отговори на покана за среща с нигерския външен министър, се казва в изявление на ведомството. В него се изтъква, че други действия от страна на френското правителство също са били в противоречие с интересите на Нигер.
Франция, чиято бивша колония е Нигер, призова да бъде върнат на власт сваленият президент Мохамед Базум.
Ройтерс отбелязва, че засега френското външно министерство не е дало отговор на молба за коментар.
* * *

Колониализмът е жив, Западът източва Африка, а Нигер се бори за своята свобода и бъдещето на децата си
Вероятно сте прочели, че нещо се случва в Нигер. Вероятно смятате, че това е нещо чуждо и далечно. Всъщност, въобще не е така – Нигер, както и Африка, все още са основна част от механизма на Запада, посредством модерния колониализъм. Същият този Запад, от който България вече е част.
Нещата могат да бъдат опростени много кратко – Нигер е една от най-бедните държави на света. Животът там се финансира почти изцяло от дарения на САЩ, Европейския съюз и заеми от МВФ и Световната банка. В замяна, те диктуват голяма част от политиката на Нигер и държавата, която има едни от най-големите залежи на уран в света и най-качествените мини, е най-големият доставчик на уран за ЕС. Между другото и гипс, злато и други ценни руди, но това ЕС взима просто, защото може. Важното е уранът, който освен стратегически ресурс, в момента е особено важен, тъй-като преди войната в Украйна, основен доставчик на горивото бяха Русия и Казахстан. Ако Нигер падне, ЕС губи 3-те си основни източника на уран. Същевременно, във Финландия построиха ядрена централа, а в Швеция обявиха нова, а Франция и други близки държави разчитат на ядрената енергетика за своето бъдеще. Нигер също така има най-качественият уран, според някои източници.
Ако Русия сложи ръка на урана, тогава Европа има сериозни проблеми. За това Франция поощрява военна намеса в Нигер, а САЩ прати Виктория Нюланд да преговаря и впоследствие също заговори за военна намеса.
Сега по-сложното – как се стига до тук?
За целта е нужно да знаете две неща – моделът на колониализма, който никога не си е отивал и това как африканските държави са особено уязвими към него.
Колониализмът се счита за нещо в миналото. Европейски държави са колонизирали Африка, като са изнасяли масово ресурси от континента, които ресурси водят до сегашното високо ниво на качество на живот, при което огромна част от осигуряването на сурови ресурси идва на нищожна цена, а местните могат да работят предимно в сектора на услугите и така да създават изобилие от услуги и удобства. Когато повечето държави в Африка печелят своята независимост, обаче, това съществуване е заплашено – докато не се развива схемата със заеми и външна помощ, в замяна на търговски договори.
Много е просто – Западът дава пари и храна на африканските държави, а те, в замяна, продължават да копаят същите сурови ресурси и да ги изпращат на безценица. Вече всичко е официално, подписани са търговски договори и дори се случват избори, при които “демократично” избрани президенти и премиери подписват доброволна колонизация. Това, впрочем, е част от причината за стратегическата важност на украинската пшеница, която се използва до голяма степен да изхранва тези държави.
Нигер по богатство е на 180-то място от 195 държави в света. Парадоксално, тази държава, в която има сериозен проблем с осигуряването на храна, тъй-като 80% от територията й е в пустинята Сахара, има едно от най-високите нива на раждаемост в света – 7,1 деца на всяка жена. Поради състоянието й да изнася предимно ресурси към Запада, тези в момента около 12 милиона деца под 15 годишна възраст, ще работят на практика в робски условия в мини за уран, гипс и други. Но алтернативата също не е приятна – ако Нигер откаже да изнася тези ресурси, храната от Запада ще секне и населението от 25 милиона с 49% деца няма да има какво да яде.
Но младите народи понякога избират бъдещето дори с цената на моментното страдание. Това е и тяхното положение – Нигер със сигурност знае, че Вагнер и Русия няма шанс да окажат нищо повече от символична подкрепа пред САЩ и мощта на колониалната империя на Европейския съюз. Държавите от африканския съюз ECOWAS вече заплашват с военна интервенция – а те имат шокиращите 362 милиона души население, спрямо 25-те милиона на Нигер. Армията на Нигерия, най-голямата държава в съюза, е 230,000 души с още 57,000 резерви – а като млада нация, от населението й от 211 милиона души, 83 милиона са годни за военна служба. За сравнение, Нигер има 12,000 души в армията си. Не само това, а военните от Нигер до преди преврата са водили редовни учения със САЩ и са напълно наясно за технологията и разузнаването, с което разполагат.
Това е сериозен проблем на модерния колониализъм, който тепърва ще се вижда – докато САЩ и държави като Франция мислят за ресурси, които да осигурят удобен живот на своето население със средна възраст 44 години и смятат, че африканците също искат просто мир и спокойствие днес, средната възраст в Нигер е 14,4 години. Те не мислят за следващите 10-20 години, а за следващите 60. И в този контекст нещата вече изглеждат различно.
А какво ще стане когато се намеси Китай, който вече показа с Иран, че може да предложи много по-практични условия от Запада, при които държавите не са санкционирани и мачкани, а имат поне някаква надежда да се развиват в бъдеще? Защото ако подкрепата от Русия в Нигер вероятно ще е символична, Китай работи в Африка от десетилетия и може да даде много сериозна подкрепа, ако някоя друга държава реши да отхвърли Запада.
Разбира се, докато водещи от Запада са Виктория Нюланд, известна с действията си по време на Майдана в Украйна и Еманюел Макрон, който дори няма деца и не може да си представи какво е да мислиш за бъдещето им, надали ще видим промяна. Но президентските избори в САЩ са следващата година и Доналд Тръмп е един от кандидатите – а по време на неговото президентство, Нюланд напусна администрацията, редом с огромна бройка служители с нейната идеология. Така че, това не е просто “вредна американска политика”. Това е вредна политика на една част от статуквото в САЩ.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







