Рестартът на системата ще дойде след опресняване на паметта и избора на нови механизми за действие

.

… след близо 15-годишна игра на котка и мишка на Ахмед Доган му писна и най-официално си купи и двата сарая…

—————————————–

Борбата срещу корупцията и мафиотизирането на държавата продължава да прилича на зле скалъпен сериал с криминален оттенък. Уж всички се борят, но видими резултати няма. Тъкмо обратното – колкото повече стават активните борци срещу мафията, толкова повече мъглата около кръстниците й и изпълнителите им в държавната власт се сгъстява.

Крайният резултат се вижда днес: уж всички знаем всичко за всички, но дойде ли време да говорим с имена, дати и факти – изведнъж се оказва, че знаем нещата оттук-оттам и затова не казваме нищо конкретно. Или пък ни е страх да не се вкараме в някой филм дето не сме гледали…

Колкото и да не им се вярва на дамите и господата от политическия елит, в подобна ситуация сме вече доста години. И е очевидно защо – задкулисието затова е задкулисие – хем да го има, хем да го няма. И голямата мистификация е защо всички обещават да го преборят, след като това е невъзможно без някой да признае ОТКЪДЕ ТОЧНО ИЗВИРА ЗЛОТО И ОТКОГА?

————————

Някой може и да се шокира, когато разбере, че тези няколко реда по-горе са публикували през февруари 2003 година. Конкретният повод е учредяването на поредната структура за борба със задкулисието, организираната престъпност и мафиотизирането на държавата, носеща символното име “14 декември” – датата, на която първият президент на България след 10 ноември 1989 г. – Петър Младенов, произнесе култовата реплика: “танковете да дойдат”.

Инициатори за учредяването на движението са двама от дисидентите първопроходници и учредители на СДС – Пламен Даракчиев и Едвин Сугарев.

На 23 декември 2003-а година те подават сигнал в Софийска градска прокуратура (СГП), в който са описани участниците в престъпна схема за източване на Държавния резерв. В престъпната организация участват Мирчо Петков (Мирчо Циганина), Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов (Коце Маца), Кирилка Ангелова и Димитър Консулов. Източени са общо 126 000 т зърно, а чадърът над схемата е опънат от коалиционния партньор в управлението ДПС.

По случая е създадена 17-членна временна парламентарна комисия, начело с председателя на Комисията по земеделие и гори в 39-ото Народно събрание Пламен Моллов (НДСВ). Тя приключва работата си с доклад, според който за периода 2001-2003 г. Мирчо и компания са източили общо 217 000 тона пшеница, с което са нанесли щети в размер на 78.12 млн. лева.

На 14 юли 2004 г., избухва нов скандал – този път за източването на около 43 500 т дизелово гориво, с което са нанесени щети за около 45 млн. лева. Вътрешният министър Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев са уведомени, но от това НИЩО НЕ ПРОИЗТИЧА!

На 25 февруари 2005 г. депутатите от СДС Йордан Бакалов и Валентин Василев вдигат нова парламентарна “врява”, заради която поредният шеф на резерва – Йовчо Йовчев, е уволнен и обвинен за източването на нови 44 млн. лева…

Тук ще спестим приноса на Тройната коалиция, ресорния министър Емел Етем и още по-ресорния заместник-министър Делян Пеевски. Маркираме само няколко ключови дати.

През февруари 2006 г. мандатът на Никола Филчев изтича и главен прокурор става президентският съветник Борис Велчев. Няколко месеца по-късно, най-малко 40 досъдебни производства срещу групата на Мирчо Циганина и Кирилка Ангелова, пръснати съвсем умишлено из цялата държава, са обединени в едно мега дело, възложено на Националната следствена служба.

Прескачаме още 10-12 месеца, защото няма смисъл да изпадаме чак в такива подробности. Отбелязваме само титаничния скандал през пролетта на 2007 г., в който

от едната страна на институционалната бухалка

са заместник-министър Делян Пеевски и шефът на Националното следствие Ангел Александров (вече покойник), а под нея – министърът на енергетиката Румен Овчаров, заместник-министърът на икономиката Корнелия Нинова и шефът на “Булгартабак” Христо Лачев.

Някъде между тях, но някак деликатно гравитиращ около Пеевски и Александров, е разположен главният прокурор Борис Велчев и любимите му магистрати от Софийска градска прокуратура и Столичната следствена служба.

През май 2007 г. участниците и от двете страни са уволнени от премиера Сергей Станишев (разбира се, без Александров и Велчев), а през септември с. г. е върнат на работа само Делян Пеевски. Чудно защо ли?

През декември 2007 г. на депутатите от Обединените демократични сили в 40-ото Народно събрание им се изчерпва търпението и внасят сигнал в Комисията за борба с корупцията. В него се твърди, че председателят на ДПС Ахмед Доган – чрез подставени лица – притежава и ползва най-различни имоти:

– легендарният столичен сарай в кв. “Бояна”, ул. “Беловодски път”

– имот в община Бургас – в парк „Росенец” – бъдещият летен сарай на Доган;

– имот в община Суворово, с. Дръндар;

– спа-хотел „Орфей” в община Девин;

– хотел „Каза Домини” в община Тетевен, Рибарица.

“Сините” депутати настояват:

“Комисията за борба с корупцията да започне парламентарно разследване на органите, които са били длъжни да проверят законността на източниците на парични средства за придобиването, ползването, издръжката и охраната на посочените имоти”. Тоест, тя да свърши цялата онази работа, за която стана дума по-горе и която през годините никой не пожела да свърши –

.

НИТО МВР И ФИНАНСОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ, НИТО ПРОКУРАТУРАТА И СЛЕДСТВИЕТО, НИТО НАП И АДФИ!!!

С разследването на далаверите около Държавния резерв в периода 2003-2007 г. са се занимавали най-малко 500 души – депутати, държавни чиновници, министри, полицаи, следователи, прокурори, съдии, ревизори, политици на свободна практика, журналисти и т. н.

Образувани са били най-малко 700 проверки

и досъдебни производства срещу длъжници на резерва, но нито едно от тях не е прераснало в следствено дело за организирана престъпна дейност и за пране на пари. При това – съвсем умишлено.

По официални данни, през този период от държавата са откраднати най-малко 500 млн. лв., а по неофициални – поне два пъти повече. Защото, освен със зърно и горива, престъпни схеми са въртени с черни и цветни метали, с мляко и млечни продукти, с лекарства…

Никой не е разследвал престъпната схема за това:

– по какъв начин са продадени хилядите тонове и литри зърно и бензин;

– как са изпрани стотиците милиони мръсни левове;

– кои висши политици и висши магистрати са били чадър над организираната престъпна групировка.

На 22 май 2008 г. Комисията за борба с корупцията най-после намира време да обсъди сигнала, но освен до разправия между депутатите от ДПС и ОДС, кой знае какъв друг ефект няма. В крайна сметка докладът е изпратен до НАП и Сметната палата и… толкоз. Всичко се оказва законно и затова е забравено светкавично.

Няколко месеца по-късно – през зимата на 2009 г., когато новият политически феномен Бойко Борисов и партията му ГЕРБ вече са поулегнали във властта, лидерът на ДСБ

Иван Костов прави опит да разбуни духовете отново.

И успява, но… само извън парламента и държавните институции. Всъщност, той и колегите му огласяват онова, което “БАНКЕРЪ” и още няколко независими медии сме писали в продължение на цяла една петилетка:

– парцелът, върху който е построен Боянския сарай, е купен от Кирилка Ангелова с пари, крадени от Държавния резерв и превъртени през няколко фирми и неправителствени организации;

– Боянският сарай е построен и обзаведен с пари, откраднати от Държавния резерв и осигурени на “Бащицата” лично от Мирчо Петков;

– юридическите лица, собственици на скандалните имоти, са фирми бушони – или без дейност и без приходи, или на неграмотни и социално слаби бедняци.

“Сараите “Росенец” и “Каса Домини” по същество са перачница в големи размери и не е известно как се издържат”, постави окончателната диагноза Иван Костов.

И как смятате – какво точно се случи после?

Абсолютно нищо. Толкова нищо, че днес никой не иска да обясни с думи прости защо нарицателното “Сараите” е символ на корупция, задкулисие и мафиотизирана държава. И защо, след близо 15-годишна игра на котка и мишка, на Ахмед Доган му писна и най-официално си купи и двата сарая.

–

Иван Рачев