Нищо няма да е както преди след края на кризата с вируса

Има дати, които се помнят. Помня например 4 март 1977 г. – тъмно е, всичко се люлее, по телевизията върви “Родени от революцията”, а на поляната пред блока лелки по пеньоари треперят от студ. Помня вечерта на 10 юли 1994 г. – стотици крещят по булеварда, хора висят от прозорците на колите – шум, лудост, радост.

Обаче едва ли досега някой можеше да се похвали, че помни какво е правил цяла година. Сега вече е ясно – през 2020 г. седяхме на дивана и така спасявахме човешкия род. Разбира се, не цялата година. Без януари и февруари, когато правихме плановете си за годината, а Господ се забавляваше с нас.

Не харесвам обобщенията от типа “демокрацията е в опасност“, ”никога не е било толкова зле/добре”, “няма толкова голям мошеник като Х”. Но 2020-а беше уникална година и затова тя напълно заслужава всички нестандартни определения като – реалността се промени, ние не бяхме същите…

Напоследък редица политически “мислители” – от Борисов, през Меркел и Макрон, та чак до Путин и Болсонаро, заговориха за излизане от кризата, за

“връщане към нормалността”

Към отминалите щастливи дни, в които икономиката растеше, хората се трудеха с песен на уста, пълнеха кръчмите и моловете, докосваха се и най-важното – кашляха си свободно – без да крият лицата си под някакви смешни маски. Даже се наблюдава някаква припряност в бягството назад – първата вълна не беше свършила, когато Бойко Борисов се обяви за победител в битката с вируса, отказа да предприеме някакви смислени превантивни мерки и хвърли страната неподготвена във втората вълна, което доведе до рекордна смъртност. Горе-долу подобни неща се наблюдаваха и в редица други страни, които решиха, че при пандемия са достатъчни „меките“ мерки.

Връщането към нормалността обаче е не просто трудно, то е невъзможно. Когато в една система ентропията расте, то няма как тя да се подреди – хаосът може само да се задълбочава.

С няколко произволни завъртания разбърквате кубчето на Рубик, но ако продължите така, то едва ли ще се самоподреди. След като преминахме през петте фази на скръбта на Eлизaбeт Kюблep-Poc – oтpичaнe, гняв, пaзapлъĸ, дeпpecия и пpиeмaнe, сега спокойно трябва да приемем, че дори през лятото този вирус да изчезне, ние няма да се върнем към “нормалността“.

Работата е там, че когато говорим за пандемия, имаме предвид не само епидемичната ситуация, но и психологическите нагласи от типа на “по-добре да предприема защитни действия, отколкото да рискувам” – това е водещият мотив, който ще докара човечеството до нова равновесна точка, която обаче няма да бъде същата като преди. Затова и заговорихме за “новото нормално”.

На първо място – икономиката

Икономиката все някога ще се възстанови, разбира се, но начинът, по който правим бизнес, по който произвеждаме и по който продаваме и купуваме – едва ли. Не само заради здравето на работниците, но и заради възможните икономии – напълно ще бъде преразгледана концепцията за работното място и офисните пространства – окончателно ще победи разбирането, че е важна производителността, а не работното време и работното място. Тези, които няма как да свършат дадена работа от вкъщи, също ще пострадат – ще паднат жертва на технологиите. Новата вълна на безработица ще бъде вероятно по-ниска от тази през пролетта, но загубата на работни места ще бъде по-устойчива. Ще започне преориентация към нови бизнеси, нови технологии, а оттам – ще се търсят хора с нови умения.

Препълнените предколедно полупритворени магазини и площади не бива да ни заблуждават – хората трайно започнаха да пазаруват онлайн и няма връщане назад. Разбира се, там, където “трябва око да види и ръка да пипне“, ще трябва да има и физически магазини, но автоматизацията ще се превърне в стълб на обществения живот. Ще стане окончателно ясно, че не министрите, а

IT-тата и системните администратори ще поддържат света в движение

Туризмът още дълго време няма да се възстанови. Разбира се, след падането на бариерите хората моментално ще запалят колите или ще литнат към чужбина, но страхът, че е възможна нова вълна, още дълго ще сковава желанието ни да пътуваме.

Дори и имотният пазар вече реагира – хората търсят инвестиции в къщи на село и избягват големите блокове.

Очевидно е, че много от обичайните ни действия, начинът, по който се изразяваме и комуникираме, просто ще променят. Някои баналности ще изчезнат, други ще бъдат сведени до минимум.

Дните ще продължават да се сливат, седмиците ще се редят бързо. Ще продължим да не се ръкуваме и да си говорим през маски, защото ще открием, че маските ни пазят и от вируси, и от фини прахови частици, и от лоши погледи. Няма да се докосваме, защото докосването вече не е близост, а агресия.

Скрити в бункера си, ще продължим да приличаме на клошари, няма да използваме ютията още дълго време, а самобръсначката ще влиза в употреба едва когато не можеш да се траеш.

На преден план ще остане най-важното –

храната, лекарствата, транспортът. Всичко останало ще продължи да е виртуално – онлайн образование, онлайн конференции, виртуални разговори, дори и треньорът ни по спорт ще си остане виртуален.

Къщите, в които живеем, все повече ще заприличват на бункери, предназначени да изкараме дълъг период от време в пълна независимост от околния свят. Това ще продължи. Гостите ще бъдат нежелани. До светая светих ще бъдат допускани най-близките. Всеки друг ще продължи да бъде потенциална заплаха. Светът ще се раздели на две – “вътре“, в дома, където е сигурно и спокойно, и ”навън”, където се мотаят фебрилни и напълно безотговорни хора. В този свят спирането на тока е апокалипсис,

необходимостта да излезеш навън – геройство

Ще заживеем в свят, който не просто бързо, а светкавично се дигитализира. Не става дума само за пулсовия оксиметър, с който ще се разхождате из хола. Скенерите за пръстови отпечатъци, камерите с лицево разпознаване, локализацията на телефоните ви, QR кодовете, термалните камери…. всички тези “екзотики” ще станат реалност дори за тези, които все още са аналогови хора.

Промените в битието на един вид водят до промени в битието на цялата екосистема. Въздухът ще се изчисти, реките ще се избистрят, бездомните кучета ще се връщат на улиците. Последиците от липсата на нашата публична активност ще се видят скоро – някои ще бъдат добри, някои – не. Някои прогнозират по-зелен свят, но засега е като че ли ясен паралелът между неадекватните действия на отделни правителства както по отношение на борбата с коронавируса, така и по отношение на въвеждането на нова, зелена политика.

Важно е да се отбележи и друга очаквана промяна. Тъй като COVID-19 е глобален фактор, ние реагираме на него глобално – макар с различен интензитет, ние слагаме маски, използваме дезинфектанти, налагаме дистанция, а скоро и ще си бием глобално ваксини. Глобалната регулация ще продължи – постепенно тя ще се наложи върху бизнеса, върху транспорта и туризма и т.н. В това отношение светът ще се доближи до мегаструктури като ЕС – ще работи задружно, макар отделните му сегменти да губят частично суверенитет.

Някои неща няма да се променят

Подобни времена изкарват на преден план експертността, прагматичността, гъвкавата технокрация, но и цели полета, пълни с шарлатанство и неефективност, които подреждат реалността в собствени, предпочитани сценарии… Виждате това. За мен е важно да отбележим, че в този глобален експеримент се сравняваха държавни системи, а не идеологически системи на управление. Т.е. сравняваше се капацитетът на управленци да се справят с кризата, след това конкретните мерки и никой не си позволи да говори, че либералите се справят по-добре от комунистите, диктаторите от демократите и т.н. Бразилия и Русия реагираха трудно, Сингапур и Хонконг се справиха блестящо. Но има огромна разлика между подхода на Австрия и САЩ, между Швеция и Финландия. Някъде защитата на човешкия живот бе поставена пред скоби, някъде обществото бе оставено да се оправя само. Някои централизирани мерки дадоха резултати, други не. Този експеримент се развива пред очите ни. Резултатите са видими за всички. Това означава едно – че при подобна криза е важно лидерството, а не идеологията. Това няма как да се промени в бъдеще – винаги успешни ще са решителните хора, които се ограждат с компетентност и знаят верния път.

Автор: Петьо Цеков

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.